Засилен контрол над влизането на чуждестранни капитали у нас ще упражнява българската държава. Това става възможно с промени в Закона за насърчаване на инвестициите, внесени от ДПС, по инициатива на водещия депутат от движението Делян Пеевски, които парламентът одобри днес. Инициативата е насочена преди всичко към руски капитали, както открито казват от ДПС.
Законопроектът стъпва върху регламент на ЕС за предварителна проверка на преки чуждестранни инвестиции, влизащи в съюза, който действа още от 2019 г. Нашите политици са се присетили да го въведат едва сега.
Според законопроекта на Пеевски на специален надзор ще подлежат инвестиции от поне 1 милион евро в критичната инфраструктура на страната - енергетика, транспорт, отбрана, финанси, избори, медии и др. Основен фокус са „зловредните (основно руски) корозивни капитали, особено в контекста на непровокираната руска военна инвазия в Украйна", както пише в мотивите. Контролът ще се осъществява от междуведомствен съвет, който ще може да извършва проверки и да налага наказания за нарушаване на правилата в размер на 5 на сто от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лв.
Наскоро стана известно, че държавната администрация от известно време разработва собствен проект, с който да се въведе европейският регламент. Пеевски обаче я е предварил и е внесъл първи законодателно предложение, за което министерствата на финансите и на растежа и иновациите не спестиха критиките си.
ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ...
Такива се чуха доста и по време на днешния дебат в пленарната зала. Даниел Лорер от ПП-ДБ похвали инициативата, но изтъкна, че в законопроекта на ДПС липсва анализ на разходите и ползите, най-вече по отношение на ефекта, който ще окаже върху потенциалните инвеститори. „Ако България въведе подбор на инвестиции и летвата бъде смъкната прекалено ниско, рискуваме да откажем много инвеститори“, изтъкна Лорер, който е бивш министър на растежа и иновациите, и като такъв контролираше ресорната агенция за инвестиците. По думите му, заложеният праг от 1 милион евро е прекалено нисък; няма критерии, по които ще се определя дали даден инвеститор представлява заплаха; а надзорът е по-добре да се остави на агенцията.
От „Възраждане“ категорично отказаха да подкрепят закона. Депутатът от партията Климент Шопов заяви, че приемането му ще доведе до пропуснати ползи за България, допълнителна административна тежест за потенциалните инвеститори и може да се използва, за да отблъсне чужди фирми, които са конкуренция за местните бизнесмени. „Местните феодали ще си пазят ниските заплати в малките населени места“, предрече той. Що се отнася до руските капитали, Шопов подчерта, че според регламента правилата и процедурите за контрол следва да бъдат недискриминационни.
Румен Гечев от БСП възрази, че междуведомственият съвет ще размие отговорността, която трябва да се съсредоточи на едно място – например, в министерството на икономиката. Той също отбеляза, че прагът е прекалено нисък. „Ще събираме цяла България да обсъжда как се отварят сладкарници ли?“, попита иронично соцдепутатът. Неговата партия засега ще се въздържи, но е готова да си промени мнението, ако се направят промени в размера на контролираната инвестиция и начина на надзор.
И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
В отговор Станислав Анастасов от ДПС заяви, че предложението на партията му е едно към едно с регламента на ЕС. „Не е важен толкова анализът разходи-ползи, колкото националната сигурност, която е пряко заплашена“, подчерта той. Той увери, че опасенията за последиците от новите мерки ще бъдат адресирани с промени на второ четене. А накрая предупреди: „Колкото повече се бави този законопроект, толкова повече някой всеки ден печели.“
Рамо до рамо с ДПС застанаха депутатите на Бойко Борисов. От обявиха, че застават зад предложението, тъй като той Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС обяви, че така се защитава не само нашата национална сигурност, но и колективната. Тя даде за пример Чехия, където държавата може да прецени, че дадена инвестиция застрашава националната сигурност и да принуди инвеститора да я продаде, а ако не се подчини, да изкара компанията на публичен търг. „Заобикалянето на санкциите не трябва да бъде допускано, защото по този начин финансираме руската война в Украйна“, каза Трифонова.
Накрая за законопроекта гласуваха 141 депутати от ДПС, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. "Възраждане", БСП и ИТН бяха против или въздържали се.
В ИМЕТО НА КОАЛИЦИЯТА
Първоначално Даниел Лорер искаше да се дадат 4 седмици на депутатите, за да правят предложения по проекта, преди да се премине към второто четене. Буквално докато правеше това искане от парламентарната трибуна, той се отказа от него.
Това предизвика насмешки и упреци от страна на опозицията, защото се видя, че Йордан Цонев от ДПС увещава Лорер да се откаже от 4-седмичния срок. Десните редовно си сътрудничат с ДПС, макар да твърдят, че не са в коалиция с движението. "Ставате жалки!", остро се обърна към десните депутати Тошко Йорданов от ИТН. Той самият направи същото предложение като Лорер, което обаче управляващото мнозинство, включително ПП-ДБ, отхвърли. А Цонев обясни, че помолил Лорер да оттегли предложението си, тъй като предстоят три седмици, в които парламентът няма да работи заради местните избори и това ще удължи прекомерно и без това дългия срок.
