Курсът към "зелена" енергетика, поддържан чрез гарантирано високи цени за изкупуване на тока, произведен от вода, слънце и вятър, продължава да създава финансови проблеми в България. Преди дни стана ясно, че собствениците на 4 малки веца са спечелили дела срещу Комисията по енергийно и водно регулиране и по тази причина държавата трябва да им плати над 16. млн. лева компенсации. Служебният финансов министър Асен Василев вече е добавил и този разход в проекта за акутализация на бюджет 2021. Най-лошото е, че десетки, ако не и стотици други инвеститори във ВЕИ (възобновяеми енергийни източници) водят аналогични дела. Така стари решения, взимани от законодателите и от енергийния регулатор преди 5-10 и повече години, цъкат като бомба с часовников механизъм за хазната.
16 млн. лв. ще отидат при Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заради „лошо управление", коментира Асен Василев при представянето на детайлите в предложената бюджетна актуализация.
В конкретния случай с четирите приключили дела става дума за отдавнашни спорове между собственици на минивецове (с мощност до 10 мегавата) и КЕВР заради намаляване на преференциалните цени на "зеления" ток. „Варуна“, „Пи Ес Контракт", „Кей Джи Инвест Холдинг и „Еко Енерджи" са завели искове срещу две "орязващи" решения на енергийната комисия - от 30 март 2011 г. и от 20 февруари 2015 г. и вече са спечелили окончателно делата. Според Върховния административен съд инвеститорите са понесли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и КЕВР трябва да ги обезщети за намаляването на цените, като им плати общо 16.3 млн. лева. Тъй като това са непланирани разноски, сега служебният финансов министър предлага сумата да бъде предвидена в предстоящите промени в разходната част на бюджет 2021 - наред с увеличението на пенсиите, осигуряването на средства за пътни ремонти и т.н. От МФ отбелязват, че "по искови молби от производители на електрическа енергия от водноелектрически централи под 10 MW, подадени срещу КЕВР по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са образувани 49 административни дела. И това са само една група от всички производители на ток от ВЕИ, а има и други недоволни от ценовите решенвия на КЕВР "зелени" централи.
Още около влизането на България в ЕС през 2007 г. държавата започна да надува ценови балон, насърчавайки с "космически" тарифи производството на енергия от вода, вятър, слънце. Стигна се до парадокса българските цени на соларния ток да са по-високи от германските. Известни с мащабните си бизнеси имена инвестираха в минивецове, ветропаркове и фотоволтаици заради солидните печалби, гарантирани от държавата. Делът на "зеления" ток много бързо се качи и още преди години България задмина целта, поставена за 2020 г. - 16% от енергийния микс да идва от ВЕИ мощности. Но тъй като "зеленият" ток е много скъп и излиза солено на потребителите, КЕВР започна да намалява привилегированите тарифи.
В случая с четирите фирми, спечелили в съда, и с десетките други, завели подобни искове, става дума за по-стари малки вецове, които вече са са изплатили инвестициите. Тъкмо с това регулаторът е мотивирал орязването на цените им - преференциалните тарифи са държавна помощ, предназначена за насърчаване нови мощности, те не могат да се плащат вечно. Изглежда обаче юристите на КЕВР не са били особено убедителни, защото са загубили четирите дела във ВАС, а развоят вероятно ще е такъв и за аналогичните съдебни казуси.
Междувременно министър Асен Василев лансира идеята държавните институции, които губят дела с материален интерес, да носят финансови последици за това - със съответните суми да им се намалява ведомственият бюджет. „Имаме намерение да затегнем разходите при загубено дело. Помолили сме Министерство на правосъдието да подаде подробни данни за всички други загубени дела. Редно е парите за плащания на обезщетения по тях да се взимат от бюджетите на съдебната власт или прокуратурата, или друг, в зависимост от това кой е загубил делото", поясни Василев.
Сега за всякакви "недоглеждания", пропуски и късогледи решения - неволни, от неграмотност или корупционни, плаща централният бюджет, т.е. винаги разходите са за сметка на данъкоплатците. Затова много анализатори коментират, че е крайно време да се въведе персонална отговорност и сгафилият министър, чиновник или съответните членове на колективен държавен орган да плащат с личното си имущество за грешките или поне да бъдат глобявани сурово. Това обаче е сложна за уреждане материя, за която никога досега не се е формирало необходимото законодателно мнозинство.
ОЩЕ МИНИ
Междувременно в нормативната база зейна нов вулканичен разлом. Съгласно приета на 23 март Наредба за използване на повърхностните води всяка ВЕЦ трябва да представи документ за учредено право на строеж за водовземните съоръжения, ако иска да й бъде продължено разрешителното за водоползване, в противен случай няма право да работи. "Това е "параграф 22", който заплашва да спре над 250 водноелектрически централи", алармира Асоциация "Хидроенергия". "Такъв документ не е изискван досега за строеж на ВЕЦ и не може да бъде получен от ползвателя при вече пуснат обект в експлоатация - съгласно настоящото българско законодателство не е възможно учредяване на право на строеж за вече построено съоръжение", обясни Боян Кършаков от браншовата асоциация, като изтъкна, че в България има ВЕЦ-ове, построени в началото на 20-и век, и тогава на никого не е хрумвало да иска право на строеж.
Това е поредната наредба, която се опитва да уреди стари нормативни пропуски и нови отношения, но по безумен начин, без широко обществено обсъждане и без адекватна оценка на въздействието. Очаква се правителството - сегашното или следващото, да "прецизира" изискванията, след като проведе широка дискусия по тях.
