Данъчните липси от ДДС като процент от максималния потенциално събираем налог у нас се равняват на около 12%. Това става ясно от одитния доклад на Сметната палата за ефективността на администрирането на приходите от ДДС от НАП.
Делът на несъбрания от потенциално възможния ДДС в страната през последните години чувствително е намалял. Така например за 2013 г. той е бил 16%, но през 2014 г. скача до 22%. След което започва да пада, като за 2015 г. е 20%, за 2016 г. - 12%, а за 2017 г. - 11.8%.
Данните всъщност са от проучване и докладване на данъчните липси от ДДС в 28-те страни членки на ЕС. Съгласно тях България се нарежда на 17-о място сред останалите държави в съюза. Средното ниво за данъчни липси от ДДС е 10%, а с най-лоши резултати са Румъния, Испания, Италия, Литва и Словакия, където този процент надхвърля 20.
Въпреки подобрената събираемост на ДДС през последните години Сметната палата открива доста слабости в администрирането на налога от страна на приходната агенция. Одитният доклад обхваща периода от началото на 2016 г., когато изп. директор на агенцията е Бойко Атанасов, до средата на 2018 г., когато шеф е Галя Димитрова.
Данъкът върху добавената стойност е най-големият приходоизточник в бюджета, който осигурява над 10 млрд. лв. всяка година. Одиторите от Сметната палата обаче са констатирали, че липсва утвърдена методика, по която в НАП да правят прогнози за очакваните приходи от ДДС. А това "създава риск за проследимостта и надеждността на процеса на прогнозиране на приходите от данъка".
По-обезпокоителна е констатацията, че "действията, предприети от НАП за управление на корупционния риск, са недостатъчни и непоследователни".
Например НАП използва метода на селекция, при който чрез оценка се прави подбор какво контролно действие - проверка, ревизия или др., ще се предприеме спрямо задължените лица. Установени са обаче непълноти в процедурите по изпълнение на селекцията, както и несъответствия между практиката и утвърдените процедури. Това създава риск за последователността и отговорността при изпълнението на селектирането коя фирма да бъде проверена и коя - не.
Освен това разпределянето на случаите за проверка трябва да се извършва автоматизирано като гаранция срещу корупционни практики и елиминиране на субективния фактор. Но за двете най-ключови дирекции - "Големи данъкоплатци и осигурители" и "Средни данъкоплатци и осигурители", такова автоматизирано разпределяне не се извършва.
Това носи корупционен риск, посочват одиторите, които не приемат за логично даденото от НАП обяснение. А то е, че от компетентността на двете дирекции са дружества, които имат основен принос за изпълнението на бюджета на страната и за да бъдат по-качествено и по-добре обслужени, за тях не е предвидено автоматизирано разпределение на случаите за проверка.
При извършването на ревизии е регламентирано задължително да се прави преглед на действията на проверяващите, особено ако се възстановява ДДС за над 50 000 лв. Това изискване отново не се отнася за големите и средните данъкоплатци. "Липсата на регламенти за тези две дирекции по отношение на текущия преглед на качеството на проверката води до различна практика и създава риск за последователното и прозрачно възлагане на текущ преглед на качеството", посочват одиторите.
Сметната палата отправя забележка и за честите промени в ревизиращите екипи, дори когато те са определени автоматично. Не винаги се посочва защо е направена промяната. И се дава пример от 2017 г. с две данъчни дирекции - НАП-София, където са извършени 4487 промени на автоматизираното разпределение на случаите за селекция (среднодневно – 18 промени), и в НАП-Бургас с 3672 промени (среднодневно – 15 промени).
В същото време одиторите отбелязват, че изключително малко се правят електронни ревизии, въпреки че има техническа възможност за това. Към май 2018 г. те са едва 3% от всички извършени ревизии.
ЗАЩИТА
От Инспектората на НАП се извършват проверки за нерегламентиран достъп от страна на служители на агенцията до данъчна и осигурителна информация. Тези проверки обаче не са с планов характер, а се реализират, когато възникне необходимост – по искане на външни институции (основно органи на прокуратурата и МВР), при разглеждане на подаден сигнал, както и при наличие на инцидент, свързан с информационната сигурност, става ясно от одитния доклад.
Според Сметната палата извършването на проверки за нерегламентиран достъп до данъчна и осигурителна информация са задължителна мярка за опазване на данъчно-осигурителната информация, но и за превенция и предотвратяване на корупционни практики. В НАП не е създадена работна процедура за осигуряване на тяхното регулярно извършване, което поражда риск за информационната сигурност на чувствителни данни и несвоевременно установяване на корупционни практики.
