Няколко държавни енергийни компании от години бездействат и очевидно няма да проработят, но това не им пречи да продължават да харчат огромни средства. Става въпрос за проектните фирми, създадени за мащабни енергийни проекти, на които обаче е сложен кръст преди повече от десетилетие, пише Дир.бг.
Нефтопроводът "Бургас - Александруполис" пропадна, а дружеството още харчи
Проектната компания "Бургас - Александруполис" трябваше да отговаря за изграждането на петролопровод, който да заобикаля Босфора и Дарданелите и да позволява на руски петролни продукти да се продават директно от Средиземно море. В Бургас трябваше да бъде изграден приемен терминал, а в Александруполис (Гър) петролът да се натоварва отново на кораби. Проектът не се осъществи, но създадените проектни дружества останаха и носят със себе си наследство от дългове, като държавата (данъкоплатците) харчи ежегодно пари за издръжката му.
Компанията е еднолично държавно дружество, в което министърът на финансите упражнява правата на държавата. Тя е акционер в международната проектна компания "Транс Болкан Пайплайн Б. В., регистрирана в Амстердам, Холандия, като притежава 24.5% от капитала й. Тази международна компания е основана през 2008 г. след споразумение между правителствата на Русия, България и Гърция за петролопровода. Останалите акционери в компанията са руски консорциум между "АК Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт" - 51%, обединение "Хелпе-Траки А.Е.", Гърция - 23.5% и гръцкото правителство - 1%.
Макар че петролопровод между Бургас и Александруполис едва ли някога ще има, българската компания си съществува. Последният неин известен финансов отчет е за второто тримесечие на 2020 г. - към 30 юни 2020 г. тя има непокрита загуба от общо 24,6 млн. лв. Активите на компанията са за общо 484 000 лева в банкови сметки, от които 360 000 лева са блокирани в Корпоративна търговска банка.
От данните също така се вижда, че компанията-майка в Амстердам - "Транс Болкан Пайплайн Б.В." вече е била ликвидирана през 2019 г. В компанията работи един човек, който е генерирал 28 000 лева разходи до средата на 2020 г. Дружеството има и 3-членен Съвет на директорите - Александър Гаргов, Невелина Колева и Генко Василев. Изпълнителен директор е Гаргов.
"Ръководството на "Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис" ЕАД подготвя документи за стартиране на процедура по ликвидация на дружеството", е записано в последния известен финансов отчет.
И без "Южен поток" проектната му компания съществува
Проектът "Южен поток" предвиждаше изграждането на нова газопроводна система за транспортиране на природен газ от Русия до европейския пазар с капацитет от 63 млрд. куб.м/година. Газопроводът трябваше да излиза на българския бряг в района на варненската местност "Паша дере", а за сухоземния маршрут трябваше да се използва трасе Варна - Провадия - Расово - Зайчар (Сър). По това трасе впоследствие бе изграден част от "Балкански поток".
Дружеството "Южен поток България" АД бе учредено през декември 2010 г. с акционери 50% БЕХ ЕАД, 50% ПАО "Газпром".
В хода на подготовката за строителна фаза, през юни 2014 г. ЕК стартира процедура по нарушение спрямо България. На 1 декември 2014 г. руското правителство и "Газпром" обявиха прекратяването на проекта "Южен поток". А Владимир Путин обяви, че България е пропуснала приходи от 400 млн. евро на година след отказа си да реализира проекта. Тогава дори имаше намерения "Газпром" да си потърси правата в съда за пропуснатите ползи.
През септември 2015 г. акционерът "Газпром" уведоми "Български Енергиен Холдинг" ЕАД, че счита проекта "Южен поток" за прекратен. Но и в наши дни обаче компанията "Южен поток България" съществува. Акционери с по 50% са БЕХ и "Газпром Трансгаз Краснодар". В края на 2019 г. капиталът на компанията е намален драстично до 19 880 акции с номинална стойност от 1000 лева всяка. Тогава е решено и Жаклен Коен (доскоро шеф но държавния енергиен холдинг БЕХ) да влезе в Борда на директорите на "Южен поток България".
От Търговския регистър става ясно, че освен Коен в Съвета на директорите на компанията влизат Игор Елкин (изп.-директор), Борис Тодоров (изп.-директор), Меглена Маджарова и Дмитрий Хандога. Последният в момента е зам.-началник на отдела за външна икономическа дейност на "Газпром" и участва в изграждането на "Турски поток". На това извънредно общо събрание е сключено споразумение за уреждане на взаимоотношенията между БЕХ и "Газпром". Мандатът на директорите на компанията пък е продължен до 25 април 2024 година.
Компанията е генерирала загуба от 1,64 млн. лева за 2018 г. Година по-рано пък загубата е била за почти 25,2 млн. лева, личи от Търговския регистър.
За проекта бяха ангажирани редица световни компании като бяха дори доставени част от тръбите за изграждане на подземната част от газопровода. Бяха доставени и разтоварени край Варна тръбите. До момента не е ясно как са разплатени всички тези разходи - неофициално се говореше за 600 млн. лв., включително по уреждането на отношенията с акционерите и неустойки - и дали това няма да доведе до нов търговски спор между България и Русия.
Неосъществената "Горна Арда"
Третото подобно дружество, което продължава да съществува под крилото на БЕХ, е "Хидроенергийна компания "Горна Арда" АД. Дружеството е замразено от 2017 г. след решение на австрийския акционер EVN AG. Оттам припомнят, че акционерното споразумение между EVN и НЕК за създаване на компания, която да изгради и експлоатира хидроенергийна каскада "Горна Арда", бе подписано на 19 юли 2010 г.
Дружеството отчита загуба от 1000 лева за 2019 г. Според главния акционер EVN, при текущата ситуация в България не е възможна реализацията на този проект. При нормализиране на процесите в сектор "Енергетика" и икономическата среда, компанията декларира своята готовност да продължи проекта.
Другият акционер е НЕК, която притежава 24% от капитала. Капиталът на компанията е 58 000 лева, а активите ѝ са за 143 000 лева.
