Съвсем скоро правителството ще приеме законопроект, с който се закрива Държавната петролна компания. Това е безспорно, вече има решение на Министерски съвет.
Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията пред депутати от икономическата комисия, които днес обсъждаха на първо четене държавния бюджет за 2022 г. Народни представители от Демократична България искаха да знаят кога най-после правителството ще пристъпи към закриването на ДПК, създадена в края на мандата на третото правителство на Бойко Борисов. Без да е свършила никаква работа досега, компанията гълта сериозни бюджетни харчове за заплати на ръководството й. Тази компания трябваше да поеме от Държавния резерв петролните бази и да отговаря за попълването и съхранението на горива в тях. Предвиждаше се и разкриването на над 100 държавни бензиностанции в цялата страна.
"Остава обаче открит въпросът за запасите с горива", посочи Нинова. Фирмите са задължени да съхраняват запаси с горива, но заради занижен контрол, не всички изпълняват това свое задължение, обясни тя. По думите й се обсъжда вариант държавата да купува и съхранява горивата, за което има достатъчно терени, а задължените по закон фирми единствено да й заплатят количествата. "Така ще бъде гарантирано, че резервът и военновременните запаси ще са попълнени", каза Нинова.
Опозицията разкритикува разделянето на икономическото министерство на две - Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. "Парите са отишли в МИР, а работата е останала в МИИ. Освен това има дублиране на функции - например МИИ ще изпълнява политиката за подкрепа на малките и средните предприятия, а агенцията за малки и средни предприятия отива към МИР. На практика две министерства работят за изпълнение на едни и същи цели", коментира Десислава Трифонова от ГЕРБ.
"Благодарим за състраданието. Но ще се справим", отговори вицепремиерът Корнелия Нинова. Според нея дублирането е естествено, след като двете министерства работят в една област - икономика, растеж и иновации. По подобен начин към МИИ имало държавни дружества с допирни точки с МОСВ като "Екоантрацит" и "Екоинженеринг", а с управлението на язовирите се занимавали 4-5 министерства.
От ГЕРБ разкритикуваха и скромните цели за сертифицирани нови инвестиционни проекти през тази година - планира се Българската агенция за инвестиции (БАИ) да издаде сертификати за инвестиции за 600 млн. лв. "През 2020 г. те бяха за 1.2 млрд. лв.", напомни Александър Иванов от ГЕРБ и попита: Това ли е бюджет на растежа и инвестициите?
"Привличането на нови инвестиции е дългосрочен въпрос. Чуждите инвеститори не се привличат от днес за утре, те преценяват икономическите и политическите рискове. А политическият риск години наред в България и бил висок, което е направило фунията от съществуващи възможности прекалено малка. МИР започва да гради тази фуния от възможности, които да напълнят страната с чуждестранни инвеститори, когато те узреят", посочи министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. И допълни, че рецептата е "правова държава с читава инфраструктура", като разпространяването на това послание ще бъде новата мисия на БАИ.
Освен това БАИ ще бъде финансирана с близо 900 хил. лв., за да изгради напълно нова платформа - активен регистър на българите в чужбина по местонахождение и какво работят, защото често чуждите инвеститори предпочитали хора с експертиза в чужбина, обясни още Лорер.
Коалиционните партньори от ДБ и БСП поискаха да разберат защо след силния растеж на икономиката през 2022 г., планиран на 4.8% от БВП, в следващите две години прогнозите са той да намалява до 3.7% през 2024 г.
Отговорът дойде от експерт от финансовото министерство - високият растеж за тази година е планиран, защото се очаква да постъпи първоначалното финансиране по Плана за възстановавяване и устойчивост. Вероятно става дума за авансовата сума от 1.6 млрд. лв.
"Наша задача е дадем идеи и да търсим решения да запазим високия растеж от 4.8% и през следващите две години", заяви депутатът от БСП Румен Гечев.
"Растеж от 4.8% ще е сериозен успех, ако бъде постигнат, трябва да запазим този растеж. Планът за възстановяване и европейските фондове може да насърчат частните инвестиции", съгласи се с него Мартин Димитров от "Демократична България". Все пак той посочи, че Еврокомисията дава по-ниски прогнози за икономическото развитие заради очакван спад в потреблението в Европа.
