Работодателските организации най-после намериха подкрепа от народните представители в дългогодишното си настояване малките фирми да бъдат освободени от задължението всяка година да одитират финансовите си отчети. При второто четене на промените в Закона за счетоводството в бюджетна комисия, по предложение на Делян Добрев от ГЕРБ, двойно бяха завишени праговете за балансова стойност на активите и приходите от продажби, под които независим финансов одит не се изисква.

Така критерий за задължителен одит стават 4 милиона лева балансова стойност на активите при сегашни 2 милиона, а на нетни приходи от продажби - 8 милиона лева при сегашни 4 милиона. Третият критерий - за среден брой служители от 50 души, остава непроменен.

Години наред в Закона за счетоводството критериите за задължителен финансов одит бяха четирикратно по-ниски от праговете за категоризиране на малките фирми. За по-голямата част от тях задължителното представяне на финансовите отчети за независим одит бе затруднение и сериозен допълнителен разход. Бизнесът обвиняваше законотворците и финансовото министерство в лобиране за одиторите. Одиторската гилдия от своя страна силно се противопоставяше на свиване на обхвата на фирмите за одитиране, като обясняваше, че това ще е в ущърб на инвеститори, контрагенти, банки и държавата, защото ще ги лиши от надеждна информация.

В законопроекта на Министерство на финансите първоначално се предлагаше леко завишение на въпросните прагове - с 25% заради инфлацията, която вдига финансовите показатели на всички фирми. Така вариантът, който бе гласуван на първо четене в пленарна зала, бе задължителен одит да се прави на фирми с активи над 2.5 млн. лв. и продажби над 5 милиона лева годишно.

Интересно защо при първото четене на промените на Закона за счетоводството от ГЕРБ не чуха призивите на работодателските организации и не внесоха предложението си за по-рязко вдигане на праговете за одит.

Самият Добрев обясни във вторник пред комисията, че от одиторски компании са му звънели по телефона и се държали "нагло" в опит да си запазят бизнеса. От думите му се разбра, че това го амбицирало да затегне кранчето за одиторската гилдия. "Колкото повече, толкова по-добре. Освобождаваме фирмите от административни пречки" - така депутатът от ГЕРБ обясни защо предлага по-рязкото вдигане на праговете.

От ПП-ДБ обявиха, че също имат предложение за намаляване на тази административна тежест за малките фирми, но то е по-скромно от това на ГЕРБ. "Ние предлагаме балансовата стойност на активите да е 3 милиона лева, а на приходите от продажби - 6 милиона лева. По-рязко вдигане на праговете за задължителен финансов одит може да има негативно влияние. Искаме да избегнем компании от типа "Исторически парк" да лъжат инвеститорите", посочи Венко Сабрутев от ПП-ДБ.

Финансовият министър Людмила Петкова посочи, че с гласуваните по-високи прагове за активи и приходи само 2850 малки фирми ще останат със задължение да дават отчетите си на независим одит. В момента броят им е около 6800. Преди няколко години от Асоциацията на индустриалния капитал бяха изчислили, че подобна законодателна промяна ще спести 13 милиона лева на бизнеса. Сега вероятно сумата е много по-голяма.

НОВИ ДЕФИНИЦИИ

В същото време в Закона за счетоводството отново заради инфлацията се променят финансовите показатели за определяне на микро, малки, средни и големи предприятия. С 25% се завишават сегашните прагове за балансова стойност на активите и приходите от продажби. От МФ посочват, че това отделно ще доведе до съществено намаляване на административната тежест за 3700 предприятия, които ще сменят категорията си от малки на микропредприятия. и 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия, като голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност.