Държавата трябва да е партньор на бизнеса в намирането на решения за преодоляване на енергийната криза, но трябва и много внимателно да се вземат тези решения. Това заяви президентът Румен Радев пред работодателските и синдикалните организации, шефове на държавни енергийни дружества, КЕВР и министри от служебния кабинет, поканени на кръгла маса за обсъждане на мерките по повод високите цени на тока за бизнеса и на природния газ. Срещата се провежда ден преди обявения от работодателските и синдикалните организации национален протест.
"До скоро бяхте радетел за минимална намеса на държавата в икономиката. Сега предлагате брутална намеса и връщане към други исторически времена", обърна се държавният глава към председателя на АИКБ Васил Велев. Шефът на бизнес организацията за пореден път представи искането на работодателите част от огромните приходи и печалби, които "АЕЦ Козлодуй" реализира от скока на цената на електроенергията, да бъдат разпределени към предприятията, които изнемогват в покриването на енергийните си разходи.
"Ситуацията е безпрецедентна. Само за няколко месеца цената на електроенергията за бизнеса скочи три пъти. Предложените до момента компенсационни мерки от служебния кабинет не вършат работа. Единствената работеща бърза мярка е свърхпечалбата на АЕЦ Козлодуй да бъде разпределена към потребителите, защото иначе животът ще спре", каза Велев. Той посочи, че тази година атомната централа вече е реализирала 1.8 млрд. лв. свръхпечалба.
От друга работодателска организация - КРИБ, пък настояват големите енергоемки предприятия вместо да купуват скъп ток на борсата, да се договарят директно с АЕЦ Козлодуй и НЕК. Това искане шефът на КРИБ Кирил Домусчиев отправи към премиера Стефан Янев на среща в петък. Останалите бизнес сдружения обаче се възмутиха от подобни "сепаратистки" договорки и обявиха искането за недопустимо изкривяване на конкуренцията.
На форума служебният премиер Стефан Янев и министрите на икономиката, на енергетикати и на социалната политика изброиха мерките, които до момента са предложили за подпомагане на бизнеса. Една от тях са обещаните 50 лв. компенсация за всеки мегаватчас за периода октомври 2021 г. - март 2022 г., за което ще са необходими около 650 милиона лева. Те ще се осигурят от нарасналите приходи на държавните енергийни дружества, но за целта трябва актуализация на бюджета, но това не може да стане преди декември, защото няма действащо Народно събрание.
"Разделянето на пакетите за търговия на дългосрочния пазар на по-малки пакети не даде очаквания резултат", призна премиерът Стефан Янев. "Появиха се крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар, самите крайни потребители не са готови за това. Те вероятно се нуждаят от регистрация на борсата, каквато нямат", каза Янев.
Той посочи, че постепенно енергийната борса ще премине към търговия с дългосрочни доставки на ток, вместо "ден напред". Друга мярка, предприета съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране, е промяна на методиката на цената на доставчик от последна инстанция. Над 256 000 фирми у нас плащат на най-висока цена на доставчик от последна инстанция, защото не са избрали друг доставчик. От 1 ноември промяната в методика ще влезе в сила, като според кабинета това ще спести от 15 до 30 лева намаление на мегаватчас, но бизнесът обяви, че това е крайно недостатъчно на фона на цени от над 300 и дори 400 лева за мегаватчас.
Започнало е и разглеждане на лицензионния режим за търговцитe, за да се избегнат всякакви съмнения за спекулативни сделки на енергийната борса, отчете енергийният министър Андрей Живков.
Министерството на икономиката ще осигури допълнително на бизнеса 60 млн. лв. безвъзмездна помощ за оборотни средства. Средствата обаче ще са за подпомагане само на малки предприятия с обороти 500 000 лв., т.нар "големите малки". "Ще подпишем споразумение за ново наддоговаряне за оборотни средства и се надявам до края на седмицата да сме готови. До месец фирмите ще могат да получат парите", обеща министърът на икономиката Даниела Везиева.
Синдикатите се противопоставиха на изземването на свърхпечалби и настояха цените на доставчиците от последна инстанция да бъдат обвързани с цените на производителите на ток и ЕРП-та. Профсъюзите призоваха да се предприемат още отсега мерки за подпомагане на домакинствата, защото от 1 януари се очаква ценови скок на тока и за битовите абонати. Сред мерки според синдикатите трябва да бъде повишаване на прага на бедност от 369 на 460 лв. още тази есен, като така повече хора ще получат енергийни помощи, а допълнителни разходи за това да дойдат от нова актуализация на бюджета, финансирани от допълнителните приходи от инфлацията. Друга мярка в помощ за поскъпналия ток и всички останали стоки да бъде вдигане на минималната работна заплата на 700 лв. още от 1 ноември, предлагат профсъюзите.
"Само това им липсва на малките и средните предприятие сега - увеличение на минималната заплата", реагира шефът на БТПП Цветан Симеонов. И попита: "Докога в България наред със социално слабите ниска цена на тока ще плащат средната класа и богатите?"
От отговорите на ръководствата на БЕХ, Булгаргаз, енергийната борса и КЕВР стана ясно, че почти нито едно от исканията на работодателските организации не може да бъда изпълнено, защото или е нарушение на европейското законодателство, или изисква промени в български закони, но няма парламент да ги гласува.
"Моля ви за отговорно отношение и търпение. Ще оповестим до седмица мерките за решаване на проблема с високата цена на електроенергията", призова служебният премиер Стефан Янев. Той също се обърна към работодателите: "Ние не казваме на бизнеса: ще ви помогнем, но вие намалете цените".
"България пропиля дълги години, в които не се намери смелост и далновидност да се вземе нито едно важно решение в енергетиката", каза в заключение президентът Румен Радев. Той обобщи, че има консенсус на първо място в търсенето на решения на енергийната криза да е социалната поносимост за гражданите. След това ще се мисли за подпомагането на училища, болници и др. обществени структури, включително и жп транспорта, които също са изправени пред нарастнали сметки за ток, а на трето място е бизнесът.
ПРОТЕСТ
Работодателските и синдикалните организации обявиха след срещата с президента, че не се отказват от провеждането на национален протест в София утре, 19 октомври. "Не се разбрахме нито какви мерки, нито как, нито кога ще бъдат предприети, за да се компенсират високите цени на тока и природния газ", заяви на специална пресконференция президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Според него обаче не било редно да се казва на държавата как да се разпорежда с печалбата на държавните дружества. "В българската конституция собствеността е равнопоставена. Нека държавата да вземе сама решение откъде ще се намерят средства", каза Манолов.
"Средства за компенсиране на бизнеса има на няколко места. Държавата да каже. Но фирмите трябва да знаят, че ако септемврийските сметки бяха умножени по две, то октомврийските ще са по три. Ние настоявахме компенсации за август и септември да получим през октомври и с тях да платим големите сметки. Не стана. Затова утре сме на площада и ще се опитаме да бъдем по-убедителни", заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
