Миналата година Кремъл използва главния си коз в противоборството със Запада - зависимостта на Европа от руския газ, с надеждата, че с настъпването на зимата цената на подкрепата за Украйна ще бъде толкова висока, че западните държави ще въздействат за преговори при условията на Русия. Руската пропаганда продължава да бълва саркастични реклами как Европа замръзва, но реалността е съвсем различна - Европа вече се справя и без "Газпром". 2/3 от нужните обеми са заместени, а намирането на алтернатива за останалата 1/3 е въпрос на време. Мястото на Русия заемат САЩ, Норвегия, Азербайджан, Алжир и други африкански страни, както и държави от източното Средиземноморие като Египет, Израел, Кипър. А "Газпром" все още не може да намери нови клиенти, които да компенсират загубения европейски пазар.

Краят на епохата на евтиното руско гориво

Още през 2021 г. Европа започна да се сблъсква с газовия шантаж - заради проблеми със сертифицирането на "Северен поток-2" Русия създаде изкуствен дефицит на газ. Недостигът съвпадна с ръста на търсенето заради възстановяването след пандемията. Цените скочиха до 2000 долара за 1000 куб.метра - рекорд за онова време. Това накара европейските политици да се замислят за алтернативни доставчици, макар и да не бяха предприети бързи действия.

С началото на войната в Украйна ситуацията рязко се влоши - цената на газа трайно мина 2500 долара за 1000 куб.м. Руският президент Владимир Путин подписа указ, според който "неприятелските страни" трябва да плащат газа в рубли, въпреки че договорите им предвиждат плащане в долари и евро. "Газпром" пък започна да намалява или направо да спира доставките за страни, които не искат да платят в рубли.

През май престанаха да работят два от маршрутите - Украйна спря транзина на газ през станция "Сохрановка", а газпроводът Ямал-Европа, който минава през Полша, преустанови работата заради въведените от Русия санкции.

След това Русия спря "Северен поток-1" заради ремонт на турбината, а през септември ключовият за Европа маршрут напълно прекрати подаването първо временно, после - за неопределен срок. На многомилиардния проект окончателно бе сложена точка след взривовете, които го изведоха от строя.

Така замяната на руския газ стана задача номер 1 за Европа, която импортира 83% от газа. През 2021 г. Русия беше водещ доставчик в Европа, доставяйки 155 млрд.куб м газ, което е 43% от газовия импорт. Другите доставчици бяха Норвегия - 23%, Алжир - 12%, САЩ - 6,6%, Нигерия - 6% и Катар - 5%.

ЕС действа бързо, когато иска

Европейската комисия успя да осигури газ за зимата на 2022/2023 г.

Най-зависими от руския газ бяха Естония, Финландия, Молдова и България, които получаваха почти цялото количество от Русия, както и Латвия, Словакия, Полша и Австрия - с 80%. Две от най-големите икономики също бяха "вързани" - Германия (53,7%) и Италия (33,4%). За сравнение, Франция получаваше от Русия само 7,6% от газа, Нидерландия — 5,2%, Белгия — 3,5%.

Да се заместят такива количества газ е сложно, особено когато логистиката е затруднена заради войната в Украйна. Но Европа не търси един доставчик, а се стреми да диверсифицира източниците, за да не попада повече в критична зависимост от една страна.

Основният проблем е във времето - построяването на нови тръбопроводи отнема години, а за големи доставки на втечнен газ няма достатъчна инфраструктура. А и пазарът на втечнен газ не е особено гъвкав, тъй като голяма част от производителите вече имат дългосрочни договори за доставка.

Но дори в тези условия Европа успя да намери страни, които още миналата година увеличиха доставките. И през есента европейските газохранилища се оказаха запълнени на исторически максимум /над 90%/. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС е осигурил замяна на 2/3 от газа, доставян от Русия. Ако за първото полугодие на 2022 г. делът на Русия в ЕС бе 31,4%, през юли-август той започна рязко да пада и стигна 17%. В края на годината най-крупен доставчик вече е Норвегия - 22,7%, а на второ място е САЩ със 17,4%. Най-голямо е увеличението на доставките от САЩ. Ако в началото на  2021 г. те са доставяли на Европа по-малко от 1 млрд. куб. м месечно, след началото на войната в Украйна обемите стигат 5,53–5,78 млрд куб. м. Ръстът на американския експорт показва, че пазарът на втечнен газ е много по-гъвкав, отколкото се предполагаше.

При отсъствието на Русия главен доставчик на газ за ЕС става Норвегия, която след началото на войната съществено увеличи доставките. За първите девет месеца на 2022 г. експортът оттам достига 84 млрд.куб м, което е с 6 млрд. куб. м повече от аналогичния период на 2021 г. Норвегия е особено важна за най-голямата икономика на ЕС - Германия, на която доставя 30% от нужния газ. През октомври Норвегия започна да експортира газ по тръбопровода Baltic Pipe към Полша. Капацитетът на тръбопровода е 10 млрд.куб. м годишно.

Азербайджан също успя да увеличи бързо доставките - експортът за 2022 г. е 12,2 млрд. куб. м (с 4,1 млрд. повече от 2021 г.). Основният потребител е Италия, която успя да договори увеличение на доставките и от Алжир и Египет. Благодарение на тези договори, Италия рязко да свали дела на руския газ от 40% на 10%.

Войната в Украйна накара Европа да търси допълнителни обеми при нестандартни доставчици като Австралия и Оман. Обикновено Австралия не изнася газ за ЕС и Великобритания, защото смята този маршрут за твърде скъп и неизгоден. Тя предпочита азиатския пазар. Но в края на август Великобритания получи 174 хиляди куб.м втечнен газ от Австралия. Великобритания получи за първи път и газ от Оман. Експортните възможности на Оман бяха запълнени още преди войната в Украйна - по дългосрочни договори за азиатския пазар. Но доставките показват, че при желание и нужда и този източник е възможен.

Друга надежда за Европа са Обединените Арабски емирства. Националната нефтена компания на Абу Даби ADNOC сключи договор за доставки на втечнен газ с немската RWE, но засега става дума по-скоро за символични доставки.

Как ще се справи Европа следващата зима?

Зимата на 2023 г. обаче може да се окаже по-сложна за осигуряване с газ. Все пак през 2022 г. Европа запълваше хранилищата си и с руски газ /през първата половина на 2022 г. Русия все още доставяше 31.4% от европейския газ/, а през тази година доставките от Русия могат изобщо да спрат.

Всички страни, които увеличиха експорта, включително САЩ и Азербайджан, са готови да доставят допълнителни обеми на ЕС и през следващите години. Проблемът е инфраструктурата. Германия например е осигурила терминали за втечнен газ, които могат да поемат едва 12.5 млрд.куб. м газ годишно, което е 13% от потреблението.

Появиха се и нови източници. Например италианската Eni  сключи споразумение с Конго за увеличение на производството на газ, което ще й осигури допълнително 4.5 млрд. куб. м през 2023 г. Другата страна с голям потенциал, но недостатъчно инвестиции, е Ангола - запасите там се оценяват на над 300 млрд. куб. м, а годишният добив е едва 11.3 млрд. куб. м. Тук отново в играта е Eni, която сключи договор за съвместна разработка на газовите находища, които ще осигурят на Италия 4 млрд. куб. м газ годишно.

Италия и Алжир подписаха споразумение и за увеличаване на обема на импорта по тръбопровода TransMed през 2023–2024 г. с 9 млрд. куб. м годишно. Пропусквателната способност на тръбопровода е 32 млрд. куб. м, а терминалите за втечнен газ на Алжир се използват само на 50–60% от мощността им. Преговори с алжирската Sonatrach води и словенската Geoplin. Идеята е годишно да се доставят по 300 млн.куб м, или около 1/3 от потреблението в страната, която досега импортира 79,5% от газа си от Русия.

Немската Uniper успя да се договори с австралийската Woodside Energy, която ще доставя по 1 млрд. куб м газ годишно до 2039 г.

Кой ще замести Русия

Част от договорите предвиждат увеличение на доставките в дългосрочен план. САЩ например планират да разширят сътрудничеството си с Европа и към 2030 г. могат да заместят 90% от газа, доставян от Русия, което е приблизително 139,5 млрд. куб. м. Американската Venture Global заяви през октомври, че е увеличила договора си с немската EnBW до 5 млрд. куб. м газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г. Две други немски компании — Uniper и RWE — също сключиха договори за импорт на втечнен газ от САЩ.

Азербайджан ще доставя на ЕС до 20 млрд.куб м газ годишно към 2027 г. За да се постигнат тези обеми, се планира разширяване на Трансанатолийския тръбопровод от 16 на 32 млрд. куб. м, а на Трансадриатическия — от 10 на 20 млрд. куб. м.

Големи надежди Европа възлага на Катар, макар че традиционният пазар за тази страна е Юго-Източна Азия и ген.директор на QatarEnergy Саад ал-Кааби заяви, че компанията няма да наруши договорите си, за да пренасочи газ към Европа. Но страната може да увеличи доставките при разширяване на добива - към 2025 г. той трябва да се увеличи с 43%. В проекта по разширяване на катарското Северно местонаходище са се включили Shell, Exxon, ConocoPhillips, Eni и Total. Планът е добивът на катарски газ да се увеличи с 60% към 2027 г.

Планове за разширяване на производството има и Оман. Френската TotalEnergies вече подписа споразумение за добив на природен газ с министерството на енергетиката на Оман.

Голяма част от газопроводите минават през Турция, която в момента е един от малкото възможни източници на руски газ за Европа. Президентът Ердоган вече оповести плановете си страната да стане най-големият газов хъб в Европа, през който ще могат да се реализират доставки от Русия и Азербайджан. Собствените запаси на Турция, заедно с новооткритите местонахождения, са около 405 млрд. куб. м, като използването им трябва да започне през 2023 г. Тези обеми ще бъдат насочени към вътрешния пазар /страната се нуждае от около 50 млрд.куб. м годишно/, но освободените количества импортен газ Турция може да препродава.

Египет, Израел и Кипър също могат да станат крупни доставчици на газ за Европа, ако се обезпечи необходимата инфраструктура. Израел разполага с приблизително с 400 млрд. куб. м газ, който не е предназначен за вътрешно потребление и не е ангажиран за експорт. Запасите на Кипър са около 400 млрд., а на Египет - 850 млрд. куб. м.

Резерви има и в африканските страни като Нигерия, Мозамбик и Мавритания, ако се решат проблемите със сигурността и се прекратят кражбите по трасето.

Простата математика показва, че Европа ще успее да замести почти 2/3 от руския газ от алтернативни източници. Риск ще възникне, ако доставките от Русия спрат изцяло, ако търсенето от Китай се увеличи рязко след отмяната на ковидните ограничения и ако ЕС не продължи мерките за съкращаване на потреблението на газ. При тези условия недостигът на газ в ЕС може да стигне 30 млрд.куб м.

А "Газпром"?

Прекратяването на доставките неумолимо удари и по "Газпром". В края на 2022 г. "Газпром" е продал 101 милиарда кубически метра газ на страни извън ОНД - с 50% по-малко, отколкото година по-рано. Доставките за Турция и европейските страни - досега най-големите клиенти на Газпром, са едва 85 млрд. куб м и са най-ниските в съвременната история на Русия. Износът е бил на сходни нива в периода 1985-1991 при разпадането на СССР.

През 2023 г. износът на “Газпром” за Европа и Турция може да падне до 60 милиарда кубически метра, прогнозира Международната агенция по енергетика. Данните показват, че износът за Китай досега компенсира само 1/7 от обичайните продажби за Европа - той ще достигне 22 млрд. куб. м, което не може да се сравнява дори с изнесените за Европа 155 млрд. куб. м.