Служебното правителство оряза голяма част от предложените от кабинета Борисов спорни приоритети в Националния план за възстановяване и устойчивост. Новата версия на плана, в който се разпределя извънреден пакет финансиране от ЕС в размер на 12, 6 млрд. лева извън традиционните оперативни програми, бе публикувана за обществено обсъждане. Сравнението спрямо финансовата рамка на предходния вариант на проекта показва, че сериозен акцент в новия план има върху инвестициите в нисковъглеродна икономика и подкрепа за бизнеса. Това обаче става с цената на сериозен дял частно съфинансиране на предвидените инвестиции - друга промяна спрямо визията на предходния кабинет.
По-късно днес служебният икономически министър Кирил Петков съобщи в Пловдив, че Брюксел държи планът да бъде внесен от редовно правителство, за да е по-ясен ангажиментът, който поема страната.
Най-голямо намаляване на средства има в сектори, които предизвикаха остри критики заради раздути финансови планове и спорна целесъобразност на фона на основната цел на новия механизъм - възстановявне след ковид кризата и преход към зелена и цифрова икономика. С най-значимо орязване са разходите за напоителни системи, за изграждане на изкуствено външно осветление в общините и ВИК инфарструктура в малките населени места. Инвестицията от 848 млв. лв. в модернизация на инфраструктурата за напояване отпада изцяло, като вместо нея има нова програма за нарърчаване на технологичния и екологичен преход в земеделието. По нея са предвидени 543.5 млн. лв., включително и 247 млн. лв. частно съфинансиране. Бюджетът за изкуствено външно осветление в общините е орязан от 352.5 млн. лв. на 62.5 млн. лв. Бюджетът за ВиК инфраструктура в малки населени места с от 2000 до 10 000 жители е намален от 606 на 393 млн. лв., включително 93 млн. лв. частно съфинансиране.
Най-големи са промените в програмата за икономическа трансформация, както и при инвестициите, свързани с изграждането на нискоовъглеродна икономика. За програмата за икономическа трансформация в предходния план бяха заложени 1,7 млрд. лв. финансиране. Сега общият бюджет се вдига на 2,9 млрд. лв., като голяма част от парите ще бъдат осигурени като частно съфинансиране (1,7 млрд. лв.). С тези пари ще бъдат захранени три фонда за подпомагане на предприятията - за растеж и иновации, за зелен преход и кръгова икономика и за дигитализация, по които ще се дават както безмъзмездни грантове, така и изгодни заеми.
При инвестициите в нисковъглеродна икономика е включен изцяло нов мегапроект за изграждането на 1.7 GW ВЕИ и батерии с общ бюджет от 2,6 млрд. лв. Основната част от парите са заложени като частно съфинансиране - 1,8 млрд. лв., от ЕС идват 878 млн. лв. Изцяло нов е и крупен проект в "ТЕЦ Марица Изток" 2. За изграждането на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, която да замени поне 1.0 GW от въглищните мощности е предвидено финансиране от ЕС в размер на 499 млн. лв. и много голямо допълващо частно съфинансиране - в размер на 1,2 млрд. лв.
Парите за енергийна ефективност на сградния фонд - друг критикуван компонент от плана, не се орязват, но тук се въвежда и частно съфинансииране в размер на 252.8 млн. Така общият бюджет на програмата всъщност се увеличава и възлиза на 2,466 млрд. лв. при 2,2 млрд. лв. в предходния вариант на плана.
ОЩЕ ПРОМЕНИ
Парите за инвестиции в секторите образование и наука при част от програмите са леко завишени. Близо 100 млн. лв. повече ще бъдат заделени за инвестиции в наука и иновации. С близо 100 млн. лв. са завишени и средствата за модернизация на образователните институции и създаване на STEM среда. В сектор здравеопазване парите за медицинска апаратура се намаляват от 580 на 448.5 млн. лв, но пък е осигурено финансиране за нов приоритет - изграждане на система за спешна въздушна помощ (133 млн. лв. ). В социалната сфера има нови приоритети - укрепване на Агенциите за социално подпомагане и Агенцията по заетостта. Сериозни размествания има и в сектор бизнес среда, предвижда се солидно финансиране за изграждане на национална система за киберсигурност и Национална мрежа за мониторинг, контрол и управление.
За подготовката на обичайните оперативни програми четете тук.
