Всеки втори лев, разходван от българските правителства от 1998 г. насам, е прахосан без да постигне някаква цел и да подобри живота на хората. Управляващите и администрацията се разпореждат с огромно нехайство с парите, събрани от данъкоплатците, и на практика колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Това са печалните изводи от мащабно проучване на Института за пазарна икономиката (ИПИ) „Уcпexитe и пpoвaлитe нa бългapcĸитe пpaвитeлcтвa 1998-2020“. То е направено на базата на над 1000 одитни доклади на Сметната палата за последните 23 години, с които е проверено как са разходвани публични средства за близо 156 млрд. лв.

На базата на поставените оценки от одиторите и на предварително избрани критерии експертите от ИПИ са квалифицирали работата на администрацията като „успех” или „провал”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада изглежда така:

• 438 случая на „провал” (възлизащи на 82,6 млрд. лв.)
• 257 случая на „успех” (възлизащи на 35,3 млрд. лв.)
• 340 „некласифицирани” случая (възлизащи на 37,8 млрд. лв.)

Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г. могат да се определят като „провал”. Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

В някои случаи „провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори, посочват от ИПИ. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби.

Основните проявления на провала са в:

• Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
• Опорочени обществени поръчки;
• Лошо управление на имуществото;
• Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
• Неикономично харчене.

В изследването на ИПИ не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, а само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация. Често самите цели, поставени от администрацията, са изначално погрешни, прекалено общи, за да бъдат оценени или напълно неизпълними, но това не е обект на изследването, уточняват анализаторите.

Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от Ковид-епидемията, смятат от ИПИ. Оттам припомнят, че в началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията.  Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация. 

"Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене – все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията. Точно обратно, можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените Ковид средства страдат от пороците на лошото управление", посочват от ИПИ.