facebook
twitter

ГОРЕЩИ НОВИНИ / Икономика

Яловите мерки за спасяване на бизнеса отприщиха лавина от критики

Неприложими условия, дискриминация и бавна реакция, негодуват фирмите срещу идеите на правителството
6 470
 Илияна Кирилова

Никой не харесва мерките на правителството за подкрепа на бизнеса и гражданите, пострадали от нашествието на коронавируса.

Лавина от критики отприщи оповестеният вчера пакет от идеи на стойност 4.5 млрд. лв. Като се изключи удълженият до 30 юни срок за плащане на данък печалба, на практика в пакета има само две мерки, насочени директно към фирмите - субсидирането с 60% на заплатите на работниците и гаранциите на Българската банка за развитие пред търговските банки за кредитите на затруднените фирми.

Схемата с 60-процентната субсидия вече бе силно критикувана от работодателските организации заради това, че изключва редица бизнеси - като цялата промишленост, която понася големи загуби заради забавени доставки на суровини и компоненти и превоз на готова продукция за износ.

Недоволни са обаче и секторите, които ще получат тази помощ - търговци на дребно, хотелиери, ресторантьори, туристически агенции. 

"Искаме безусловно изплащане на 60% от трудовото възнаграждение на всеки един зает, без обвързване с каквито и да било ангажименти от страна на работодателя - нито финансови, нито административни", заяви Емил Коларов, председател на Сдружението на заведенията. От сдружението предлагат тези 60% да се преведат по сметки на работниците аналогично на изплащането на болничните листове.

"Съмнявам се някой от колегите да може да си позволи при затворено заведение да доплаща останалите 40% от възнагражденията на работниците плюс осигуровката им, която е върху 100% от заплатата. Такава мярка е единствено в защита на персонала, но не и на бизнеса. Само заведения, които имат кухни и се опитват в момента да работят храна за вкъщи, може да си позволят да задържат персонал при тези условия", казва Коларов.

Собствениците на заведенията негодуват, че спасителните мерки се бавят прекалено много във времето. "Хората имат нужда от пари сега, защото не работим от 13 март. Персоналът е в платен или неплатен отпуск, но на много места вече е съкратен", казва Коларов. Според него много важно е още отсега да се мисли как ще се развива икономиката след карантината. "Настояваме да се въведе диференцирана ставка за храните, което ще се отрази и за нашия бизнес. Това ще бъде глътка въздух след кризата", казва Коларов.

"Не разбирам как ще борим кризата с кредити, които трябва да се връщат. Защото на бизнеса му се предлага точно това - да вземе допълнително заеми", коментира другата спасителна мярка Ричард Алибегов от Асоциацията на ресторантьорите. На практика наливането на 500 млн. лв. в Българската банка за развитие има за цел да се осигурят гаранции пред търговските банки за по-лесно рефинансиране на закъсалите фирми, които не могат да си плащат вече взетите кредити.  

И в туристическия бранш не са доволни от мерките. Условията за ползване на 60% субсидия за заплатите, правят мярката неприложима, казва  Даниела Стоева, управител на Тандем Травел и председател на Асоциация на българските туроператори и туристически агенции. Не е ясно и при какви условия и критерии ще се осигури финансиране през Българсата банка за развитие и доколко търговските банки ще имат готовност да се участват, смята тя. 

"Туристическият бранш настоявахме да има отлагане на плащането на ДДС. Специално за нашия сектор не е прав финансовият министър Владислав Горанов, като казва че това е косвен данък, който потребителят - крайният клиент, вече е платил. При нас облагането на ДДС става на маржова схема, т.е. не се начислява отделно", посочва Стоева.

И казва, че секторът е очаква мерките да бъдат в по-дългосрочен план. "Защото ако едно магазинче отвори след като свърши извънредното положение и бизнесът му може да се възстанови за няколко седмици, то в туризма нещата не може да станат в краткосрочен план - ние сме зависими от авикомпаниите, от психологията на туриста... Така че една мярка от порядъка на месец, дори три месеца, не е целесъобразна. Туризмът, за да си поеме глътка въздух, има нужда от подпомагане поне 9 месеца" казва Стоева.

За индустрията пък най-значимата помощ от държавата е да осигури транспортните връзки в чужина. "Дори и никаква друга подкреда да не получим от държавата, само да подсигури безпромлемното предвиждане на стоките навън, е огромна крачка. Тя обаче никак не се случва. Но тук проблемът е на ниво ЕС", коментира Румен Радев, зам.-председател на АИКБ. Работодателската огранизация силно разкритикува орязаната възможност повече сектори и фирми да се възползват от субсидирана заетост. Критики има и към условията за ползването на тази субсидия. "Сметките показват, че като се прибавят осигуровките държавата ще подпомогне фирмите само с една трета, а останалите две трети брутното възнаграждение трябва да се дадат от работодателя", казва Радев. 

"В машиностроенето например по данни на НСИ средната основна заплата е 1165 лв. За работник с 10-годишен стаж плащанията на работодателя достигат до 1392 лв., а чистата сума след приспадане на осигуровки и 10% данък, която ще получи работникът, е 904 лв. Т.е. държавата взима 487 лв. от брутната заплата. Като обещава да покрие 60% от брутното възнаграждение, звучи много - 700 лв. при този пример. Но като приспаднем тези 487 лв., се получава, че държавата реално помага с 212 лв. Така накрая излиза, че работникът ще си вземе пак същите 904 лв., без да е полагал труд,  държавата ще е подсигурила само 23% от тях, а останалите 77% са от фирмата. За да има поне изравняване на тежестта, държавата трябва да каже, че покрива 80% от брутната заплата. Това показва простата математика", заключава Радев. 

"Селскостопанският сектор също се нуждае от предложената мярка 60 на 40 и ако това се направи, тогава бихме могли да предложим на работниците по-високо заплащане и да привлечем работна ръка. Например много български работници в чужбина се завърнаха в страната", коментира Мариана Милтенова, председател на Националното сдружение на градинарите пред БНР. Според нея изключването на сектори от мерките за подпомагане е дискриминация. "Не знаем обаче дали може да се включим в обхвата на тази мярка заради поставеното условие да няма освобождаване на назначени работници. При нас в по-голямата си част хората работят сезонно, не са целогодишно заети, защото няма как да плащаш на 300 души целогодишно възнаграждение", казва тя.

Според Милтенова е важно да се подпомогне в този момент селското ни стопанство, защото то е ориентирано към вътрешния пазар - голяма част от продукцията се реализира на Черноморието и в туристическите курорти и ако няма туризъм, реализацията на продукти ще намалее.

40

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Затягат мерките в Белград заради нов взрив на епидемията

03.07.2020

1705 3
Как се каляваше със зъби катарзисът

22.06.2020

Г-н БАЛЕВ

5073 5
Маските отново стават задължителни на закрито

22.06.2020

Обновена

11253 165

Коментари

Страници

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Ние бе сме "другите страни" и примерно мерки за осигуряване на банановата реколта са трудни за пренасяне у нас.Да копираш под индиго Китай без подробности като милиард и половина е малко немащабируемо, май.

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Ао бяхме "другите страни" става с копи-пейст.В тоя ред на мисли един Правец 16 и няколко килобайта иф-тен-гоу биха обезмислили цялата паразитираща класа, нали?

 

Както се обезсмисля и от сегащните и подходи.

wreckage
снимка на wreckage

понеже коментираме ф "Икономика", аз се занимавам с икономическите и финансовите пристрастия на наште домакини.

Щото хората, освен че са едновременно икономически субекти и basic commodity, което "бизнесът" ежедневно използва по един айде да не казвам какъф начин, са и биологически единици.

 

Нема как да искаш ена биологическа единица да си седи фкъщи, да не изкарва и ена стотинка, да ѝ се трупат сметки и лихви, и да очакваш слет тва "бизнесът" да е добре. Няма да е добре, не заради дебилното правило 60/40, а щото commodity-то му се обезценява със скоростта, с която му се опразват джобовете.

 

Затва треаше барем един икономически журналист да мецне нещо за мораториум върху текущите сметки и лихвите по потребителските кредити, за универсален базоф доход докато трае домашния арест на гражданите, изопщо неща, които биха генерирали неква дискусия ф опществото.

 

Фмомента дискутираме дали "бизнесът" е прецакан или тва прецакване му е малко и треа още.

--------------

 

Не ми пука кво правят китайците, аз гледам кво правят датчаните:

 

Denmark’s Idea Could Help the World Avoid a Great Depression

 

“We are freezing the economy.”

 

https://amp.theatlantic.com/amp/article/608533/

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Не сме Дания.В същноста си Маркс, като класически икономист, копиран без да си плати авторските права от Фриймън(но с други цели, кооето ни връща към методите оправдават ли средствата) така и не изяснява основното противоречие на капиталИзъма- масата е едновременно "работна сила" която трябва да дереш за да си "ефективен", така и "потребител" без който "пазарът" не може да съществува.Между другото противоречието е разрешено при Смит палиативно-доколкото обуслявя експамзията на капиталистическите отношения като зависещи от съществуването на друга сисема.При "краят на изторията" моделът спря да действа  и една Северна Корея просто не предполага устойчивост.Да не говорим какво правим с тоя "остров" ако го колонизират?

wreckage
снимка на wreckage

Наясно съм, че не сме Дания. Дания е световен гигант ф развъждането на свинско месо.

Ние сме ена ничтожна страна, чиято приходна част на бюджета е горе-долу 50 млрд. Предвит, че таа, а и не само таа медия, фсека година ни съопщава на коя дата преставаме да работим за държавата и почваме да работим за себе си, сметам, че държавата може да оцелее, ако наложи ена данъчна ваканция до края нагодината за...фсички. И за "бизнеса", и за гражданите.

 

Сметам също, че държавата е фсъстояние да плаща минимум 80% од заплатите на наетите ф частния "бизнес", а също и да издържа самонаетите за периода на социалното дистанциране и месец-два след него.

Сметам също, че държавата може да си позволи мораториум върху сметките за ток, порно, вода и т.н за същия период.

Сметам също, че държавата има leverage да убеди големите провайдъри на мобилна телефония, търгофските банки и лихварите, че е ф техен интерес да не доят населението до степен на изсушаване през същия период.

 

Щото тоя период няма да е равномерен. След месец-два първата вълна на вируса ще премине. Есента ще дойде фтората. Ако през лятото си опразнил джобовете на повечето хора, есента може да се окаже бременна със събития. 

 

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Може и да плаща  и 190% без чиновниците, рупащи папки и без "бизнеса" на ясла.Проблема е че една трета от населението ще се окаже излишна и без вирус.

wreckage
снимка на wreckage

няма излишни.Фсички са граждани и човеци. Противно на възгледите на медиите, че важни са само теа од "бизнеса".

Бронщайн
снимка на Бронщайн

По занижена оценка

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Всъщност това е проблема-всяка разумна програма за социални реформи се среща челно с безумният процент излишни, инак висококвалифицирани по диплом, чакащи рента за пет години изпити и цял живот целуване на шефски задници,

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Според Тойнби и Шпенглер египетската цивилизация изчезва без наследник.При все различията меду двамата.Като анонимник ще оставя форумен апокриф- възхищавайки се на културата пропускат че пирамидата е строена едва от 2 000 маистори, безспорни професионалисти, а зад тях е седяла администрация от над 20 000 чиновници, "усвояваща" над 70% от БВП при Хеопс.Цената на репрезантационният проект(търся материална обосновка на култа) е била малка част от "усвоеното".

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×