Без законови промени може да се наложи университетите да връщат 52-те млн. лв., получени по процедурата за модернизация на висшето образование по оперативна програма "Наука и образование". Това неочаквано признание направи министърът на образованието и науката проф. Николай Денков пред Би Ти Ви. Само преди седмици от екипа му твърдяха, че не е идентифициран риск по програмата.

Денков коментира предимно политически въпроси - по адрес на "Има такъв народ" той заяви, че от партията са "торпилирали" някои процеси, давайки пример с промените в закона за висше образование (ЗВО). Поправките, уреждащи обучението на един студент от няколко вуза и проектните докторанти, бяха предложени за обсъждане още м.г., но вече месеци наред не могат да бъдат гласувани. Те бяха отлагани както заради нуждата да се разгледа друг належащ въпрос - за 20-те млн. лв., които вузовете още не могат да си получат (заради изискването преди това да приемат национални правила за атестация), така и заради вкарването на спорни текстове на второ четене, нямащо нищо общо с предмета на промените - например да се даде възможност да се финансира висше образование в чужбина, т.е. да се узакони програма "Стамболов". 

"ЗВО е политически неутрален, той решава няколко практически проблема, но комисията се разпадна два пъти, включително и хората от ИТН бяха изтеглени. А ректорите казват: Този закон ни трябва", посочи акад. Денков. По думите му, ако промените не се приемат, чисто финансово университетите "ще трябва да връщат средства по една европейска програма". "Защото се оказва, че е стартирана програма с европейски средства, без да има законовите основания за това", призна той, добавяйки, че се опитва да "излекува" този проблем, но за да стане това, законовите промени трябва да се гласуват в пленарна зала следващата седмица.

Политическите турбуленции правят трудна прогнозата дали това ще се се случи. Вчера просветната комисия трябваше да разгледа промените на второ четене, но заседанието за пореден път бе преместено - този път за днес. Предстои да видим дали депутатите ще се съберат, за да решат проблема.

Още в началото на юни ректори алармираха пред "Сега", че европроцедурата за модернизация на висшето образование няма нужната законова регламентация. По нея вече са сключени договори със 17 висши училища, които в партньорство с други университети трябва да създадат съвместни програми. Те обаче стоят на хартия, защото статутът им не е уреден законово - правилата как да се създават въпросните съвместни програми се чакат именно с промените в закона за висше образование. Някои ректори, сигурни в редакциите, вече започнаха да набират студенти по съвместни програми. Други обаче не смеят и се чудят кога ще започнат да ги рекламират и кога изобщо ще има време да наберат студенти. Европроектът приключва на 31 декември 2023 г., т.е. дотогава трябва да имаме обучени студенти поне 1 г. във въпросните съвместни програми - нещо, което става все по-невъзможно за изпълнение.

На въпросите на "Сега" тогава от екипа на министър Денков заявиха, че промените в ЗВО не са условие за изпълнение на проектите на вузовете. "Те засягат преди всичко административните процедури, а не същността на учебните планове и програми, които се разработват в рамките на процедурата. Те допълват съществуващата нормативна уредба по отношение на организацията и финансирането на обучителния процес и издаването на съвместни дипломи в края на обучението", заявиха оттам, препращайки към същия закон, който дава академична свобода на вузовете - включително и "свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища". Заключението на МОН бе, че "към момента не е идентифициран риск от неизпълнение" на проектите.

Не е ясно как за няколко седмици липсата на законови промени от незадължително условие за проектите се превърна в непреодолим препъникамък за успеха им.

ОПАСЕНИЕ

Някои университети вече са обявили новите си програми като съвместни, но едната например ще се предлага в единия вуз, другата в другия-партньор, което е съвсем различно от философията на съвместните програми, по които обучението следва да се провежда от два или повече вуза. "Повечето ще измамят системата - ще пуснат програмите индивидуално, но ще ги нарекат съвместни. Качеството ще бъде лошо, защото няма технологично време и нещата ще се претупат", прогнозира ректор.

"Акредитацията на съвместните програми би следвало да се извърши от НАОА възможно най-спешно, в противен случай не могат да продължат дейностите по изпълнение на проекта, който приключва на 31 декември 2023 г. Налице е времево разминаване, ако акредитацията се забави и тези програми не стартират навреме", заяви пред "Сега" проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив, изпълняващ проект ОМНИА (4.7 млн. лв.) заедно с още няколко вуза, по който са разработени 9 съвместни програми - 3 докторски и 6 магистърски. НАОА обаче изрично заяви, че няма да акредитира съвместни програми, докато не се приемат промените в ЗВО.

"Приемането на 17-те ни съвместни програми от академичните съвети на всички партниращи университети бе максимално бързо, дори екстремно ускорено, особено отчитайки необходимостта от синхронизиране между екипите от различните университети", коментираха и от Софийския университет, изпълняващ проект МОДЕРН-А (5 млн. лв.) в партньорство с 9 вуза и 4 работодателски организации. За една от програмите - създадената съвместно от СУ и ТУ-София първа по рода си бакалавърска програма "Анализ на данни"- дори вече е обявен прием. Приети студенти обаче няма, няма и как да има. "В настоящия си вид законът за висше образование дава само тази възможност. В очакване сме депозираният в НС през януари 2022 г. проект за промени в него да бъде разгледан на второ четене. Ако той бъде приет, тогава СУ ще приема още от юни от името на всичките си партньори във всички съвместни магистърски програми", обясняват от СУ, признавайки, че законовата празнина ги принуждава да работят в голяма неяснота.

"Все още не можем да обявим тези специалности като съвместни и да обявим прием в тях. Следователно отново сме изправени пред риск за неизпълнение на проекта. Така усилията на всички екипи, работили усилено по създаването на съвместните програми, и академичната общност на цели 9 университета в България (не само по МОДЕРН-А, но и още много по аналогичните проекти в другите висши училища) могат да бъдат хвърлени на вятъра", опасяват се от СУ.