Quantcast
Денков: 70% от професорите не отговарят на изискванията | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Денков: 70% от професорите не отговарят на изискванията

"Какво ли ще стане при новите, в пъти по-високи, минимални критерии за заемане на длъжността?", чудят се преподаватели
6 776
 ЕПА БГНЕС
Министър Денков се надява, че по-високите минимални изисквания ще мотивират повече преподавателите

Близо 70% от доцентите и професорите в някои висши училища у нас не отговарят на изискванията за тези академични длъжности. Тези изумителни данни обяви вчера пред БНР министърът на образованието акад. Николай Денков. 

"Ние имаме преподаватели във висшите училища - доценти, професори, които не изпълняват минималните изисквания, заложени в закона за развитие на академичния състав. Съвсем естествено е във висши училища, където има концентрация на такива преподаватели, в някои от висшите училища тя достига до 65-70% от такива преподаватели, съвсем естествено е, те да се чувстват застрашени от едни такива промени", коментира той по повод промените, които предложи наскоро екипът му - завишени минимални изисквания за академично израстване и методика за атестация на преподавателите, обвързана именно с въпросните изисквания.  

Министърът обясни, че в момента и двете основни системи за контрол във висшето образование - оценката на преподавателите и оценката на университетите - не работят добре."Основният проблем е, че системата работи така, че преподаватели оценяват по същество себе си, независимо дали става въпрос за отделен преподавател или за институции. По тази причина, комбинирана със субективния подход, резултатът е, че всички са отличници, затова основната идея е системата да бъде променена радикално и винаги анализът да започва от обективни данни, които се вземат от независими източници", посочи той.

Според министъра идеята на новия подход при атестациите, обвързани с минималните изисквания, е да се даде увереност, че доцентите и професорите, направили определени научни постижения, продължават да работят системно и интензивно, а не спират да се развиват, както става често. "Когато някой постигне дадено ниво, губи мотивация да работи интензивно, но това е в противоречие с младите, които са подложени на голям натиск да водят много учебни занятия, а и да имат научна дейност. С новата система даваме възможност на всеки, млад или стар, ако работи интензивно, ще се чувства комфортно с нея. Това ще е в основата и да искаме и увеличение на заплатите от министерството на финансите. А тези, които не работят интензивно, трябва да потърсят друга реализация", посочи той. Според него предложените промени са най-бързият и ефективен начин да се мотивира цялата система да се промени и всички висши училища да се включат в изискванията за високо качество.

Данните на министъра обаче будят редица въпроси - защо ако въпросните преподаватели не отговарят на изискванията и нарушават закона, все още продължават да са част от съответните вузове, а не са освободени. Не е ясно в такъв случай и защо съответните висши училища са получили акредитация.

"Няма висше училище, в които 70% от преподавателите да не са регистрирани в НАЦИД. Министърът трябва да каже за кой университет говори, за един ли, за два ли?", коментира преподавател пред "Сега". "Ако 70% от преподавателите не отговарят на наукометричните показатели, значи трябва да се замислим, че нещо не е наред с тази наукометрия", коментира друг. По думите му все още от гилдията свикват с минималните изисквания, въведени преди 2018 г., и вместо те да се подобрят, се предлагат чисто нови, които са в пъти по-високи от сегашните, а в някои случаи и невъзможни за изпълнение. "Ако сега толкова много преподавателите не отговарят на изискванията, какво ще стане при новите изисквания? Малцина ще могат да ги покрият и съответно да участват в акредитацията на университета. Директно ще затваряме университети ли по тази причина?", пита друг.

 

Къде е преподаването?

"Хубаво е министър Денков да прегледа наукометричните показатели, тъй като прави впечатление, че те не са свързани въобще с преподаването във ВУЗ. Нито един от показателите не е свързан с натоварването на преподавателите, дейността им като изнасящи лекции - което всъщност е главната им работа. Системата от показатели е като че взета от една стара система за оценка на научните сътрудници в БАН, които обаче не са по същество преподаватели. Да, сега ги наричаме доценти и професори вместо научни сътрудници първа и втора степен, но това не показва разликата между преподаващия и изследващия, а тя е значима! Значими са и разликите в изискванията!", коментира във фейсбук депутатът Николай Радулов. 

 

Доброволно сливане

Министър Денков посочи, че е посетил почти всички университети извън София, с които е разговарял по другата му заявка - за обединение на всишите училища. "Има доста голям интерес по отношение на обединенията - например на висши училища и научни организации - от БАН, от Селскостопанската академия. Повечето университети искат да видят тази нова форма в закона за висшето образование - как ще изглежда тя юридически. Така че сега фокусът ни е да изчистим концепцията как ще се създават обединенията, да я представим пред работната група и после да влезем в дискусия със съответните висши училища", коментира той. По думите му тези вузове, които не искат да се сливат с други, няма да бъдат насилвани. "В нито една организация обаче - обединена, или необединена - не можем да правим компромис с качеството. Ако организацията няма проблем с качество - може да си продължава по същия начин, но ако има - трябва да търси варианти", заяви той

 

 

 

Още

МОН купи на университетите софтуер срещу плагиатство

20.06.2022

1239
Сливането на университети помага предимно на финансите
БСК: Новите изисквания за професори са ниски за западните стандарти

11.06.2022

ЩЕРЬО НОЖАРОВ

3657