Преподавателите от частните висши училища също ще трябва да се атестират по новите правила на просветното министерството. Това се разбра от думите на министър акад. Николай Денков пред "Сега" след заседание на параламентарната комисия по образование, на която отговаряше на депутатски въпроси. Първоначалният дневен ред предвиждаше разглеждане на второ четене на промените в закона за висше образование, с които се въвеждат проектните докторанти и обучението на един студент в два вуза. Ден преди заседанието обаче той бе сменен с въпроси към ресорния министър.
Очаквано, най-много питания депутатите имаха по предложените от министър Денков проекти на нова методика за атестиране на преподавателите и за завишени минимални изисквания за академично израстване. Както "Сега" писа, мащабните промени се натъкват на сериозно недоволство сред университетската гилдия, която оспорва както наукометрията, така и начина, по който се прокарват. Промените в правилника към закона за академичния състав, с които се въвеждат новите минимални изисквания пред професорите и доцентите, се предлагат с постановление на МС. Методиката за атестация обаче, която за първи път се обвързва именно с въпросните минимални изисквания - се въвежда с решение на МС.
Проблемът е, че правилата за атестация във вузовете по закон се уреждат от самите висши училища в техните правилници. За да се променят, са нужни промени в закона за висше образование, а не решение на МС. "В противен случай държавата се намесва пряко в академичната автономия", смятат юристи. По този начин на практика се получават и два вида правила за атестация - "нови" - които са в решението на МС и ще са за държавните вузове, и "стари" - в закона за висше образование, които не са отменени и ще важат за частните университети. Причината новите правила да се отнасят само за държавните вузове е текстът в преходните разпоредби на закона за бюджета за 2022 г., според който именно държавните висши училища ще получат 20 млн. лв. допълнително към бюджетите си за т.г., но ако приведат критериите за атестиране на академичния състав, записани в правилниците им, в съответствие с новата методика на МС за атестиране - условие, срещу което също ректорите се бунтуват.
Министър Денков потвърди паралелния режим, който се получава, и обясни, че това ще бъде преодоляно чрез промени в закона. "В параграф 17 на закона за бюджета пише изрично, че това (отпускането на 20-те млн. лв. и имплементиране на новата методика в правилниците на вузовете - бел. ред.) се отнася за държавните висши училища. Така че трябва да променим закона за висше образование, за да можем да променим обхвата на съответната разпоредба", коментира той. По думите му това ще стане, "когато има готовност да бъде обсъден въпросът сериозно в комисия", коментира министър Денков.
Източници на "Сега" споделиха, че депутат от "Продължаваме промяната" е имал намерение да предложи точно таква промяна в закона за висше образование, която да вкара новата методика за атестация в ЗВО и да я направи задължителна за всички университети. Заради бурната реакция от гилдията обаче, която е против подобни глобални промени да се промъкват по време на 2-ро четене на съвсем различни промени в закона, гледането им е било отложено за другата сряда. Роля за това е изиграл и предстоящият Съвет на ректорите в петък във Варна, на който министър Денков ще опита да обясни планираните новости, които според него не се разбират ясно от преподавателите.
"Категорично твърдя, че няма силно завишаване на критериите за академично израстване. Това, което правим, е да унифицираме правилата за различните направления и да отчетем спецификата на всяко от тях. Проблемът на сегашната система е, че бе правена през Съвета на ректорите и всяко направление вървеше само за себе си. Нямам намерение да давам акъл на военни, медици или спортисти. Но е неприемливо да имаме разнпосочни минимални изисквания за всяко професионално направление. Притеснен съм, не че много хора няма да могат да ги покрият, а че много хора не ги разбират", коментира акад. Денков пред депутатите. Той обеща да вземе под внимание предложенията на различните направления, както и да се прецизират критериите за тях, но да не се нарушава общия ред.
Правото - с главата надолу
"От 20-те си разговора с ректори разбирам, че доволен от промените сте само вие, а всички други са недоволни и притеснени. Как с решение на МС ще изземете правилата, които са регламентирани в Конституцията и закона за висше образование за академична автономия. Защо с подзаконов акт се потъпква Конституцията? Това е грубо нарушаване на академична автономия", коментира Костадин Ангелов от ГЕРБ. "Дали нещо е противоконституционно, или не, могат да решат Народното събрание и Конституционния съд". По думите му академична автономия в Конституцията има, но докъде се простира тя, е дефинирано в законите за висшето образование и за академичния състав, като границите й са очертани в текстове, свързани с финансирането и с приема на студенти. "Решение на НС е да сложи граници на автономията, а КС може да каже дали това е противоконституционно", заяви министърът. Според него атестацията не е само акт на ректора, а е въпрос за качеството на висшето образование и на ефективността на средствата, които дава държавата за вузовете. Щом държавата се задължава да дава средства за университетите, трябва да има и механизми за контрол на тези средства, смята той.
Приемането на поправки в закона за висше образование биха решили и друг казус, свързан с това, че законът за бюджета има еднократно действие - за 2022 г., и няма нормативен характер за догодина. "Какво пречи вузът да си промени правилата за атестация, да получи част от 20-те млн. лв. т.г., а догодина отново да ги върне в сегашния вид?", питаха преподаватели. Те се чудят и как точно ще се дадат въпросните милиони - като бонуси към заплатите на преподавателите, или като добавка към основните им възнаграждения. Ако е вторият вариант, това води след себе си автоматично до съвсем различен размер на субсидията за вузовете за 2023 г.
