Минималната заплата за преподавател във висше училище се увеличава от 1300 на 1500 лв. със задна дата от 1 юли 2022 г. За целта преди дни вече бившето правителство на Кирил Петков отпусна 20-те млн. лв., заложени още в началото на година в бюджета за 2022 г. за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните университети. Вузовете трябваше да получат средствата си още на 1 април, но заради първоначалното условие да приемат нова методика за атестация, което те отхвърлиха, парите така и не стигнаха до тях.
Допълнителните 20 млн. лв. към субсидията за издръжка на обучението във вузовете ще бъдат предоставени на 33 държавни висши училища с общо 11 512 души академичен състав, в това число 1956 асистенти. Парите трябва да бъдат използвани за повишаване на заплатите както на асистентите, така и на останалите преподаватели. "Средствата ще бъдат разпределени сред университетите след постигнато съгласие със Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и синдикатите във висшето образование", посочиха от екипа на вече бившия министър акад. Николай Денков.
Първоначално от синдикат "Висше образование и наука" (ВОН) към КНСБ настояха заплатите да се увеличат средно с 15%, но за всяка академична длъжност процентът да бъде различен. Предложението им бе заплатата на асистентите да се увеличи от минималните 1300 лв. на 1500 лв., на главните асистенти - от 1400 на 1600 лв. (15.4% ръст), на доцентите - от 1500 на 1740 лв. (16%), а на професорите - от 1600 на 1940 лв. (21.2%). Ректори обаче не искаха да включат това увеличение в основните заплати на преподавателите си заради липсата на гаранция, че скокът във възнагражденията ще бъде обезпечен и за догодина. Те искаха в сметките да се включат и разходите за осигуровки и клас прослужено време, но в този случай 20-те млн. лв. нямаше как да стигнат за минималния праг за увеличение на заплатите със средно 15%, заложен от ВОН.
На среща на 19 юли между Съвета на ректорите и синдиката е постигнато съгласие за разпределяне не средствата - заплатите да се увеличат не с даден процент за всяка длъжност, а със стъпка от 200 лв. за всички, обясни пред "Сега" председателят на синдикат ВОН към КНСБ Лиляна Вълчева. Т.е. заплатата на асистент да се повиши от 1300 на 1500 лв., на главните асистенти - от 1400 на 1600 лв., на доцентите - от 1500 на 1700 лв., а на професорите - от 1600 на 1800 лв. В резултат на това съгласие от МОН са предложили проект на ПМС за отпускане на средствата, който е бил изпратен за съгласуване до синдикати и ректори с краен срок за даване на становища до 29 юли.
"Следващата стъпка е да подпишем Национално споразумение с новия служебен министър, в което да гарантираме увеличението на заплатите и на останалите академични длъжности. Постановлението на МС за отпускане на 20-те млн. лв. ни дава достатъчно сериозно основание да защитим тези средства и да обезпечим увеличението и за следващата 2023 г.", коментира Вълчева.
Юридически казус
Юристи обаче отново съзират юридически проблеми с отпускането на 20-те млн. лв. "Парите се отпускат с постановление на МС, в чиито заключителни разпоредби е записано, че се променя друго ПМС - това за минималната заплата, която се увеличава от 1300 на 1500 лв. Второто ПМС обаче подлежи на обществено обсъждане и така ректорите са поставени пред свършен факт", казва преподавател по право, според когото този подход е незаконен, още повече, че парите ще стигнат само до края на 2022 г. Според Вълчева обаче общественото обсъждане на практика е проведено - проектът на МС е бил изпратен за съгласуване със заинтересованите страни, които са били запознати с него. "Законът за висше образование ясно казва, че минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се определя с акт на Министерския съвет", посочва още тя.
Относно опасенията на ректори, че парите за увеличените заплати не са гарантирани в бюджета за 2023 г. председателят на ВОН смята, че ако синдикати, ректори и образователно министерство са единни, няма как да не получат разбиране от финансовото министерство за продължаване на започната политика по доходите в университетите. "Имаме доверие в държавата, не смятаме, че целта е да ни подведе, а да имаме високо качество на висшето образование. Имаме нужда от повече доверие между всички в системата", призовава Вълчева.
1000 лв. докторантска стипендия
Държавните висши училища и научните организации ще получат 5.2 млн. лв., за да увеличат докторантските стипендии от 750 на 1000 лв., реши още кабинетът. Повишението беше заложено при актуализацията на бюджета. Повече пари ще вземат 3259 докторанти в редовна форма на обучение в държавни университети и 223 докторанти в научни организации. Увеличението е свързано с по-високите разходи за издръжка на живот и влиза в сила от 1 юли 2022 г. През последните над 10 г. докторантските стипендии бяха 500 лв.
Със същото постановление на правителството се дават и 1.8 млн. лв. за увеличение на отпусканите от държавата средства за наеми и хранене в 34 студентски общежития и 20 стола, управлявани от "Студентски столове и общежития" ЕАД. В резултат на това през следващата академична година наемите в тези общежития ще запазят сегашните си нива, а отстъпката в студентските столове на дружеството ще се повиши.
