Просветното министерство може да подпомогне финансово училищата, които не могат да обезпечат обещаното увеличение на учителските заплати с 12.3% от април т.г. Преди това обаче ще се анализира каква е причината за всяка образователна институция. Това се разбра от думите на министър акад. Николай Денков пред 350 директори, присъствали на пролетната академия на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.
Преди време синдикатите алармираха, че близо 15% от училищата у нас няма да могат да увеличат заплатите на преподавателите с 12.3%, както предвижда анексът на колективния трудов договор, подписан наскоро от социалните партньори. По-късно от МОН изнесоха данни, според които 72% от учителите са с увеличени заплати от април, а 87% от училища, детски градини и образователни центрове са постигнали средно 12.3 ръст във възнагражденията. Към 3 май в 71 места увеличението бе под 10%, а 305 институции още не бяха решили с колко ще бъдат вдигнати заплатите, защото още нямат утвърден бюджет с решение на съответната община или очакват изменението в наредбата за нормиране и заплащане на труда, което да отрази новите минимални размери на заплатите. 0.5% от образователните институции пък не планираха увеличение на заплатите поради липса на достатъчно средства.
На пролетната академия директори отново поставиха въпроса какво става с тези училища, които не могат да постигнат заложения ръст от 12.3%. "Поредна година заплатите се повишават, а недоволството от учителите става все по-голямо. Планираният ръст се приема с разочарование от гилдията, която има по-високи очаквания", призна Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата ба народната просвета. По думите му заложеният 10% ръст в парите за издръжка реално е 1% (10%-те се изчисляват върху 10% от делегирания бюджет, който е за издръжка, а останалите 90 на сто отиват за заплати), което е абсолютно недостатъчно за покриване на увеличените разходи за ток, вода и гориво. По тази причина от Съюза поискаха 40% скок на парите за издръжка на училищата.
Министър Денков обеща, че ведомството му ще анализира ситуацията във всяко школо - дали субсидията не е достатъчна поради специфични проблеми в училището, дали общината не е взела от едно училище и е дала на друго, скъпият ток ли е проблемът, или просто директорът е правил неудачни харчове. "Трябва да се подходи внимателно към различните типове училища. Дайте ни време да анализираме и да видим как да помогнем - или чрез промяна във формулата за разпределение на средствата по време на актуализацията на бюджета, или чрез целеви средства за специфични проблеми", обърна се министърът към училищните директори.
От техни изказвания стана ясно, че проблемът е особен остър в детските градини, които не затварят врати през лятото и през юли и август имат същите разходи (без гориво), включително и за храна, която също поскъпва много. Акад. Денков призова директорите на детски градини да пращат предложения до ведомството му, ангажирайки се да опита да реши част от проблемите им отново по време на актуализацията на бюджета в средата на годината.
"Не съм сигурен дали ще получа подкрепа от министерство на финансите за увеличаване на разходите на училищата, но не съм се отказал да поставя въпроса", призна министър Денков. По думите му ако има увеличение на минималната работа заплата при актуализацията, едва тогава може да се говори и за коригиране на учителските възнаграждения, за да са те 125% от средната заплата в страната. Самият диалог между МОН и МФ за актуализацията на бюджета е доста "скрит и непрозрачен", смятат пък директори.
ИЗЧАКВАНЕ
Доста директори изчакват да увеличат заплатите на преподавателите си, защото не знаят дали ще успеят да "вържат бюджета". Директорът на 119-то училище Диян Стаматов коментира, че все още не е повишил възнагражденията на преподавателите си, защото иска да види сметките за ток през април преди да изчисли повишенията. "Да не се окаже, че през ноември, декември ще останем без средства", посочи той. "Още не сме повишили заплатите. Изчаквам актуализацията, както и за колко уязвими ученици ще получим средства, тъй като имам желание да увелича заплатите с 15%", коментира пред "Сега" Таня Яначкова, директор на ОУ "Н. Прокопиев" в с. Сборище, Сливен. "За момента съм дал само аванс, притеснявам се да увелича възнагражденията с 12.3%, защото трудно се справяме с издръжката", посочи и Светослав Георгиев, директор на ОУ "В. Левски" в с. Беглеж.
МАЛКИ И ГОЛЕМИ
И малки, и големи училища отбелязаха недостатъци по някои от националните програми в средното образование, които предстои да бъдат одобрени от МС. "Малките училища не могат да кандидатстват по някои програми, например за изграждане на площадки за безопасност на движение по пътищата, тъй като в тях има изискване за брой деца", коментира директорът на ОУ "В. Левски" в с. Беглеж. Директорът на Националната финансово-стопанска гимназия Мая Гешева пък настоя за обратна връзка от МОН в случаите, в които даден проект не бъде одобрен. "По неформални канали научих, че е било по-добре да имам повече външни финансиращи организации по проекта за модернизация на училищната среда, а не само една. Добре е това да се знае предварително", препоръча тя. По думите й има малки училища с под 50 ученици, които имат модернизирани кабинети, или получават два пъти финансиране по програмите, за сметка на големи софийски професионални гимназии, които не могат да обновят базата си години наред. "Ножицата между "бутиковите" и останалите професионални училища става голяма", смята тя.
