Около 5 години след като бяха въведени новите учебни програми за всички класове, т.нар. "партии на промяната" поемат курс към нови редакции в тях. На близо 6 часови преговори вчера на тема образование 4-те партии "Продължаваме промяната", ДБ, БСП, ИТН се обединиха около решението да направят пълен преглед на сегашните учебни програми - да ги изчистят от академизма, да ги направят по-практически ориентирани и съобразени с възрастта на децата. Всички приеха идеята и за финансиране на училищата според качеството, което се чака от над 10 години - служебният просветен министър акад. Николай Денков, който представи платформата на ПП и който се спряга за титуляр и в новия кабинет, се ангажира с конкретен срок за въвеждане на мярката - през 2024 г. Нямаше спорове и за връщането на учениците в клас - всички са "за" бързо възстановяване на присъственото обучение, но така и не стана ясно кога ще се преодолее основният проблем за това - липсата на тестове. Въпреки консенсуса по повечето образователни въпроси, останаха и такива за по-нататъчни дискусии с експерти - за броя на учебниците по предмет, за мандатността на директорите и др.
За учебните програми
Всички партии откроиха като голям проблем тежките учебни програми, които трябва да се променят съществено. Как точно обаче и кога - остава за уточняване преди или след коалиционното споразумение. Според БСП те трябва да се съобразят с компетентностния подход, с възрастта на учениците, с българската култура и да не съдържат "джендър идеология". От ИТН смятат, че те следва да са на достъпен език и да ограничат теоретичните знания за сметка на по-практичните. От ДБ са на мнение, че трябва да се върви към автономия на преподаването, а от ПП наблегнаха на олектояването им.
"Като родител виждам, че колкото повече пада нивото на грамотност, толкова по-тежки стават изискванията към учениците. Съдържанието по литература за 8 клас например започва с античността - старогръцки епос, през Черноризец Храбър, Константин Преславски, после се засилваме към Средновековие, Хамлет, Дон Кихот и стигаме до Символистите, Декамерон. От цялото това препускане в края на обучението това, което е останало у един ученик, е умението да решава кръстословици - ако се търси авторът на Декамерон, като види "Бо", той може да допълни "качо"", онагледи проблема Ицо Хазарта. Той даде пример с обучението по литература в някои страни, където един роман се преподава една година - така учениците могат да научат какво е радост, страдание, чест, предателство, какво е война, християнство и цялата кутлура на 19 век, но настина, а не наизуст.
Акад. Денков раздели дисциплините на два вида - класическите, като математика, фиизка, химия, където "академичният стил се е просмукал" и който следва да се замени с разбираем, прагматичен подход и повече упражнения, и новите дисциплини като например технологии и предприемачество, които звучат хубаво и модерно, но не са изпълнени със съдържание. При тях според него следва да може периодично да се обновява материала, както и да се вкарат практиците. "Образователните методики са същите, които моята баба прилагаше, трябва да обмислим как да тръгне тази промяна - аналитичното мислене ли е по-важно или запомнянето. Дебатиране, презентации - трябва да залегнат още сега в програмите", посочи и Кирил Петков.
Новите програми, за написването на които ще е нужно доста време, по принцип означават и печатане на нови учебници, но този въпрос също бе оставен за по-нататък, тъй като, както се оказа, няма съгласие по темата за броя им. ИТН настояват за максимум 2 учебника по един предмет, БСП - за един, както и за промяна на системата за оценяване на пригодността на учебниците, която сега е формална.
Нов начин на финансиране - според качеството
Сегашните делегирани бюджети на училищата бяха разкритикувани от ИТН, които смятат, че принципът "парите следват ученика" в тях са довели до училища-мастодонти и до закриване на малки селски школа. От БСП обясниха, че те са най-доброто, което се е случило на системата, но е добре при финансирането да има и компонент за качество, а от ДБ настояха за създаване на единен стандарт за оценяване на качеството (какъвто нямаме), за да се знае кога един учител преподава добре.
Акад. Денков също подкрепя делегираните бюджети, но в техния силно модифициран вид. Според него в тях сега има редица балансиращи елементи - пари се разпределят не само на брой ученици, но и на брой паралелки, вид институция, брой уязвими деца и т.н. Това, което липсва, е компонент за качеството. Той обясни, че преди години Световната банка е предложила на МОН методика, която да оцени добавената стойност на дадено училище, т.е. да оцени какви резултати имат учениците му на входа - например в 1 клас, и как те са се променили на изхода на даден етап - примерно в 4 клас. Идеята е именно тази оценка да се взема предвид при финансирането на училищата, като добрите школа използват допълнителните пари за извънкласни дейности, увеличаване на заплати и т.н., а по-слабите - за преодоляване на конкретните проблеми. (това съществува и сега в училищния закон). Въпросната методика, която ще отчита 7-8 фактора (вид населеното място, в което се намира училището, образователният и социалният статус на родителите и т.н.), може да се реализира на практика и да оценява качеството на преподаване чрез напредъка на учениците в даден етап, смята Денков. По думите му тя ще даде два типа информация - къде се намира училището спрямо средния резултат за страната и спрямо подобни училища, т.е. доколко учениците са напреднали спрямо връстниците си. Така освен терминът "елитни училища", ще се появи и терминът „най-ефективни“ училища, в които учениците напредват най-бързо спрямо връстниците. Методиката позволява също да се очертаят къде са дефицитите - дали парите не стигат, дали родителите не са мотивирани и т.н.
"Подобен подход може да се използва, и за да се анализира защо имаме финансови излишъци в едни училища и недостиг в други - къде например са неподходящи коефициентите по делегираните бюджети, поради които едни училищата получават повече, а други - по-малко. Така ще може училищата от различен тип да получат необходимите за дейността им средства и да няма такива с огромни излишъци и други с дефицити", обясни пред "Сега" акад. Денков. Според него въпросната методика може да е готова до лятото на 2022 г., след което да бъде обяснена на директорите и обществото. Евентуално нейни елементи могат да се пробват в бюджета за 2023 г. През 2024 г. пък тя може вече да е съществен елемент от финансирането на училищата.
За да се въведе принципът "парите следват качеството", е нужно да имаме стандартизирано външно оценяване, която да показва резултатите на ученици на края на даден етап. Затова и желанията за премахване на някои изпити, например НВО в 4 клас - както настоя ИТН, едва ли ще се случат, стана ясно от дискусията. На нея не бе повдигнат и друг, по-специализиран въпрос - дали НВО-то в 7 клас ще е само по български и по математика, или ще бъде интегргиран изпит с въпроси от други предмети. За обсъждане в експертен формат бе оставена и темата за невъзможността децата до 4 клас да повтарят класа, което ИТН настояха да се премахне.
Партиите се съгласиха, че образованието е трайно недофинансирано, но все още не е ясно дали парите за системата ще се обвържат с БВП. ДБ настоява средствата за средно образование да са 4% от БВП, за висше образование - 1% и за наука - 1%, а според БСП системата следва да получи 5% от БВП.
За мандатността
Мандатността на директорите също не получи окончателно решение. От "Има такъв народ" настояха да се въведат 2 мандата от по 5 г., като след това директорите да имат възможността да се явят на публичен конкурс и да оглавят друго училище. "Не трябва да подценяваме силата на директорите, има такива, които са национално богатство, те са визионерите, с 2 мандата те ще бъдат напълно демотивирани. Нека има безброй мандати, но задължителна атестация на 5 г.", призоваха от БСП. "Ако ще ги атестираме, мандатът губи смисъла си. Ако искаме визионери, не трябва да ги ограничаваме", посочиха и от ДБ. От ПП заявиха, че са съгласни, че трябва да има мандатност, но дали един директор ще има следващ мандат, трябва да зависи от оценката на работата му. "Ако се справя, няма причина да бъде сменян, защото отговорностите са огромни", заяви акад. Денков.
Висше образование
Партиите се обединиха и, че трябва да има промени в закона за развитие на академичния състав и да се усъвършенстват процедурите за академично израстване, евентуално и да се завишат минималните изисквания за доцент и професор. Акад. Денков не се съгласи с БСП, че таксите за университетите трябва да отпаднат, тъй като дори и ниски, те карат студентите да бъдат по-взискателни. Промени би следвало да има и в Агенцията по акредитация и може би да се усъвършенства рейтинговата система, смятат партиите. Всички поискаха да се увеличат парите за докторантите, като акад. Денков се застъпи те да са поне 1000 лв.
БЪДЕЩИ ПРОМЕНИ
Ролята и функциите на сегашния Национален инспекторат по образованието ще бъдат променени. Как точно - отново е въпрос на последващи решения. Нови моменти следва да има и при квалификацията на учителите - ще се прегледат сегашните образователни курсове, ще се наблегне на такива, които отговарят на нуждите на учителите и ще се засили контрола, поискаха всички.
Партиите се съгласиха, че е нужно индивидуално идентифициране на пропуските на всички ученици в резултат на дистанционното обучение, които евентуално да се наваксват през лятото. "Ако трябва, ще се обсъжда и по-ранно започване на учебната година, например първия понеделник на септември, но всичко това подлежи на обсъждане", коментира министър Денков. Още трябва да са работи за усъвършенстване на механизма за връщане на децата в училище, за увеличаване на извънкласните дейности, заниманията по интереси, спорта и изкуствата, за намаляване на административната тежест за учителите и т.н. На последваща голяма дискусия ще се обсъжда и темата за децата със специални потребности, защото, както всички се съгласиха, приобщаването за тях не работи в действителност.
