Quantcast
Под 2% от украинските деца у нас са записани на училище или градина | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Под 2% от украинските деца у нас са записани на училище или градина

Малкият брой се дължи на онлайн обучението в училищата в Украйна, както и на имунизационните изисквания
923
 Илияна Кирилова

Около 62% от украинските деца и ученици, подали заявления да се обучават в българската образователна система, са успели да постъпят в училище или детска градина. Това показват данни на просветното министерство, поискани от "Сега". От общия брой на украинските деца и ученици у нас обаче, които са над 39 000, делът на записаните излиза едва под 2%.

Към 12 септември за учебната 2022/23 г. подадените заявления за приемане и обучение на деца и ученици от Украйна в българско учебно заведение са общо 887. От тях 244 са за забавачки, 593 - за приемане в училище, а 50 заявления са непълни - не са посочени възраст и вид на учебното заведение (градина или училище). От тях към същата дата вече са записани 100 деца, което е около 41% от желаещите, и 454 ученици, или близо 77% от поискалите да тръгнат на училище.

За сравнение, през втория срок на миналата година процентът на записаните деца бе доста по-нисък - около 40 на сто от кандидатствалите. Тогава заявления за училище или градина подадоха 1311 украински деца и ученици, а приети бяха едва 554 - 84 деца и 439 ученици.

По последни данни от информационната система ukraine.gov.bg у нас са останали над 85 000 украински граждани, от които децата са 39 143. Това означава, че едва 1.5% от тях са обхванати в родното образование. "Малкият брой постъпили в образователната система деца и ученици от Украйна, търсещи или получили закрила, се дължи на възстановеното обучение от разстояние в електронна среда в училищата в Украйна, както и на изискването на Министерството на здравеопазването за уеднаквяване на имунизационните календари между двете страни", обясняват от МОН.

Наскоро във фейсбук се появиха оплаквания, че процедурата по прием е тромава и институциите цяло не са действали по въпроса. "Варна е типичен пример за лошо справяне с този проблем. По неофициални данни на територията на града и съседните курортни комплекси има 25 000 бежанци, от които 8 000 деца. На 15 април в РУО Варна спряха да приемат заявления за прием. В началото на лятото възстановиха този процес, но към днешната дата - 3 работни дни преди началото на учебната година - на подадените заявления няма никакъв отговор. Всеки знае, че изборът на училище е важен, за да се организира логистиката покрай отглеждането на децата - работа, жилище. На този етап украинските майки, решили да запишат децата си на училище, чакат. Не е изключено да се окаже, че трите деца ще бъдат записани в различни училища, което прави задачата още по непосилна", описва казуса Антонина Кенова от Инициативата за качествена и иновативна образователна система. 

Тя споделя, че самите директори на училища също не проявят въодушевление да записват такива ученици, давайки конкретен пример - за директора на средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" във Варна, който съобщил: "Не приемаме украинци". "Стандартния отговор е „Нямаме места” даже още преди да разберат за кой клас става дума", обобщава тя ситуацията.

"Заявления се подават през цялата година. Насочването на учениците към държавни или общински училища с утвърден училищен или държавен план-прием се извършва след приемане на класираните за определените места ученици", гласи отговорът на МОН по темата. Оттам казват, че не са получавали сигнали относно споменатото варненско училище. 

"В МОН няма информация за подадени заявления за приемане и обучение на деца и ученици от Украйна, получили временна закрила, които са настанени в отдалечени места и не могат да бъдат записани в детска градина или училище", отговориха още от министерството на въпроси на "Сега". Оттам допълниха, че в случаите, в които децата са настанени на отдалечени места, те се насочват към средищни училища, които разполагат със собствен транспорт.

 

Алтернативно

Много НПО-та настояха държавата да развие и подкрепи алтернативната грижа за украинските деца, които в повечето случаи не искат да постъпват в нашата образователна система, но се нуждаят от пространства, където да получават почасова грижа, от тип кооперативи, от лаптопи, с които да учат например онлайн в украински училища и т.н. Подобни центрове обаче у нас няма. Няма и отделни паралелки само за украински деца в училищата, тъй като училищният закон забранява обособяването на записаните деца и ученици в групи или паралелки въз основа на етническата им принадлежност.

Кенова дава пример и с единствения детски център за деца от Украйна във Варна, който по никакъв начин не е подкрепен от държавата. "Справяме се изключително зле като цяло с интеграцията на бежанците от Украйна. Единственото, което им предлага държавата, е хотелско настаняване. Не е изразходена нито стотинка за езикови курсове, програмата за субсидирана заетост „Солидарност” почти не работи. Децата са вкъщи, което още повече намалява шансовете майките да работят. Бездействието на институциите ще има преки последици върху икономиката на страната, която влиза в икономическа криза. И най-вече върху децата - те имат нужда от усещане за сигурност и нормалност", пише тя.

 

Здравно

Украинските бежанци нерядко се сблъскват и с липсата на достъп до здравна грижа. "За започване на училище е необходимо да бъде представен здравно-профилактична карта. Такава може да издаде само общопрактикуващ лекар, не е възможно да бъде издадена от всеки педиатър. Личен лекар в България по неофициални данни имат не повече от 5% от бежанците от Украйна", съобщава още Кенова.

 

Още

Медицинските бележки за детска градина ще се окажат вечни
Поне 15 души, сред които и деца, бяха застреляни в руско училище

26.09.2022

Обновена

5564
12 000 ученици ще стажуват във фирми по европроект

23.09.2022

195