Малко по-зле по български език и малко по-добре по математика са се представили тази година на изпитите близо 56-те хиляди български седмокласници. По български език и литература резултатът им средно е 51.06 точки от 100 възможни, а по математика - едва 36.33 точки (от 100 т.). Това е накратко тревожната равносметка от тазгодишното национално външно оценяване в края на 7-и клас, с което се затвърждава посредственото представяне на учениците ни. Няма големи изненади и по региони - най-добре по български са се представили младежите от София, Варна и Смолян, а най-зле - тези от Силистра, Сливен и Монтана.
Миналата година 7-класниците ни се представиха изключително слабо на изпита по математика - от 100 възможни точки средният им успех беше 33.6 т., равнозначно на оценка "среден" 3.60. По български език и литература резултатите им едва успяха да минат 50%-та бариера - 53 точки от 100 възможни, или "добър" 4.30.
"Тревожно ниските резултати, особено по математика, остават", коментира просветният министър Красимир Вълчев. По думите му анализът на МОН показва, че училищата с по-слаби резултати не само не са ги подобрили, а са ги влошили, т.е наблюдава се увеличаване на разликите между школата, като положителните разлики са предимно при учебните заведения със средни и високи резултати. "М.г. поставихме целеви стойности на училищата с ниски резултати, но те не са ги изпълнили, като оправданието т.г. е извънредната ситуация", заяви още той.
От МОН коментираха, че резултатите са съпоставими с предходната година, като разликата от 2-3 точки е в рамките на статистическата грешка. Оттам наблегнаха на това, че учениците с 0 точки на отворените отговори по математика намаляват - ако преди години те са били 30 хиляди, после са станали 20 хиляди, м.г. са били 17 хиляди, а тази година - 13 хиляди. "Това е тенденция, която показва все повече въвличане на учениците, които четат и се опитват да решават задачите по математика и получават определен брой точки, макар не всички да стигат до края", коментира Евгения Костадинова от министерството. Доста от другите положителни данни, представени от МОН, са все свързани с математиката. Т.г. 349 седмокласници са получили т.г. 100 точки по математика, докато м.г. борят им е бил 141. 471 младежи пък са получили максимален брой точки на отворените отговори по математика за разлика от 2019 г., когато са били 191, а на затворените отговори с максимален брой точки т.г. са 1651 души, докато м.г. броят им е бил 1054.
Влошаването на резултатите по български идва предимно от по-слабите резултати на отворените въпроси, повечето от които изискват написване на текст. Ако през м.г. 3081 ученици са имали 0 точки на отворените отговори по български език, то т.г. те се увеличават до 3728 човека. Повече са и младежите с 0 т. като цяло по теста по български - броят им нараства от 107 на 208. Учениците с максимален брой точки на отворените отговори по български намаляват от 24 на 10, по-малко са и тези със 100 точки по български - 8 човека при 16 за м.г.
"Не можем да твърдим, че дистанционното обучение се е отразило много по-добре или много по-лошо от присъственото, но при всички случаи нищо не може да замени присъственото като ефективност", коментира Евгения Костадинова. "Трудно е да се анализират резултатите от гледна точка само на един фактор като дистанционното обучение", посочи и образователният министър Красимир Вълчев. По думите му те са фактор от многогодишната работа на учителите, ангажираността на родителите, цялостната образователна среда, учебните програми, методите на преподаване, оценяването. "Резултатите са сходни с предходни години, нямаме значително подобрение, остават много ниските резултати по математика, дори и след повишаване на средния резултат по този предмет. Остава много ниският процент на учениците с ниски резултати по математика, което означава, че ние не можем да подобрим значително, видимо, трайно резултатите по математика, голям процент ученици натрупват трудности и се демотивират", заяви той. Затова по думите му ще увеличат часовете по този предмет в пети и шести клас, ще се оптимизират програмите, ще се стимулиран изучаването на математика и природни науки и по линия на дейностите по интереси.
Т.г. випускът е вторият, който учи от пети клас по изцяло нови учебни програми, съответно и учебници, които са с олекотено съдържание, по-практически ориентирани и целящи усвояване на умения. За втора поредна година изпитите в края на 7-и клас бяха върху съдържанието, изучавано в целия прогимназиален етап (5-7 клас), а не само от седми клас. Единствено по литература бяха включени само произведенията, учени в шести и седми клас (през 2020/21 г. трябва да се добавят и тези от пети клас). За втори път НВО-то се проведе не в два модула, единият от които служи за вход в гимназиите, а в единен формат и със задачи, насочени към измерване на функционалната грамотност и придобитите умения.
Новото т.г. бе, че заради обстановката с коронавируса и дистанционното учене седмокласниците бяха леко облекчени и в тестовете им не се включиха някои теми, изучвани от разстояние - темите за сложно съставно и сложно смесено изречение, както и 5 произведения - "Бай Ганьо пътува" (Алеко Константинов), "Неразделни" (П. Славейков), "Заточеници" (П. Яворов), "По жицата" (Й. Йовков) и "По жътва" (Е. Пелин)
ТРУДНОСТИ
От МОН дадоха пример с 5-та и 6-та задача от теста по литература, и двете от които изискват извличане и обработка на информация от текст. Те обаче са зададени по различен начин и ако при едната, при която се търси пряко информацията, постижимостта е висока, то при другата, изискваща от учениците да направят косвен извод, оценките са ниски. Тази година наблюденията на експертите показват, че учениците много са се затруднили при разпознаването на частите на речта и на частите на изречения - все неща, които се учат още в началния етап. Само 1/3 от тях са показали овладени книжовно-езикови норми. Показателни са и резултатите на 25-ти въпрос, по който учениците е трябвало да съставят кратък текст, в който да опишат какво внушение създават стиховете на Хр.Ботев в "На прощаване в 1868 г.", като въпросните стихове са цитирани ("като брата си ще станат, силно да любят и мразят") - цели 47% от тях са получили 0 точки. "Резултатите не са никак успокояващи, това означава, че учениците не са успели да разчетат внушението от цитат на изучаван творба, която е преподавана присъствено", коментира Костадинова. По думите й тестът по български след 7-и клас т.г., както и резултатите на зрелостниците, доказват, че родните ученици малко четат както художествена, така и научна литература и се затрудняват да разберат какво им казват текстовете. Като цяло учениците преразказват, като изграждат цялостен текст, но невинаги фактологически вярно и подробно, показват още резултатите по български език в 7 клас. Съществена част от учениците срещат затруднения при предаване на известните на героя елементи и в последователност, зависеща от гледната му точка.
По математика пък бяха дадени примери с 6-та и 7-ма задача. На първата, изискваща умения, свързани с вероятностите, средната постижимост е 70%. Но при втората, тестваща уменията на учениците за работа с проценти и с изключително практическа насоченост, постижимостта е едва 15%. Седмокласниците доста са се затруднили и при превръщането на десетични дроби в обикновени - пак задачи, които се учат в пети клас, както и със задачите, свързани с координати на точка, симетрична на друга спрямо координатна ос.
МЕРКИ
За да се повишат резултатите догодина, от МОН смятат да предприемат няколко стъпки. Първата е ефективна диагностика на училищно равнище на индивидуалните пропуски, както и откриване на причините на слабите резултати за конкретното училище. Според Евгения Костадинова училищата, които приемат т.г. в осми клас, трябва да направят входна диагностика на учениците си с оглед овладяване на материала, който не бе включен в НВО-то заради дистанционното обучение. Обратната връзка с регионалните управления на образованието за това доколко училищата са постигнали целите, които са си поставили т.г. въз основа на миналогодишните резултати е друга стъпка, която ще предприеме ведомството. Оттам смятат да продължат да увеличават дела на въпросите с практическо приложение в тестовете, както и да осигуряват "условия за максимално използване на присъственото обучение в училище, доколкото резултатите показват, че обучението в електронна среда от разстояние може да е само допълващо и компенсиращо в тази образователна степен и не е еднакво ефективно при всички предмети - напр. при усвояването на книжовноезиковите норми, при изграждането на умения за работа с текст - създаване, тълкуване и т.н., особено значимо е присъственото обучение и подкрепата на учителя".
ТОП 5
Най-добри резултати като цяло са постигнали учениците от математическите гимназии, показват за пореден път резултатите от НВО 2020. По български език най-висок среден резултат има математическата гимназия "П. Берон" във Варна (90.43 т.), следвана от МГ "Акад. К. Попов" в Пловдив (90.11 т.), частно училище "Св. София" в столицата (89.23 т.), Софийската математическа гимназия (88.46 т.) и ППМГ "Н. Обрешков" в Бургас (86.16 т.). По математика отличници са математическата гимназия "П. Берон" във Варна (96.4 т.), ППМГ "Н. Обрешков" в Бургас (95.3 т.), Първа частна математическа гимназия в столицата (95.2 т.), СМГ и МГ "Акад. К. Попов" в Пловдив. Просветният министър Красимир Вълчев обаче направи уговорката, че всички тези училища правят ранна селекция на учениците в пети клас и не е коректно да се сравняват с останалите. Според него е редно да се взема предвид добавената стойност на всяко училище. т.е. да се гледат резултатите в началото на един етап - 4-и клас и в края му - 7-и клас.
