Сливането на университети не води винаги до повишаване на качеството на преподаването и до подобряване на научната дейност. То не влияе особено силно върху задържането на студенти, няма и безспорни доказателства, че носи след себе си по-висока международна разпознаваемост за университетите. Окрупняването обаче е ефективно за по-малките и слаби във финансово отношение висши училища, които търсят икономии. Това показва анализ на международния опит при сливанията и консолидацията на университети, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проучването е било представено пред членовете на работната група към МОН, която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
120 обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът е бил през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Като цяло в света се забелязва тенденция към консолидация на висши училища. Мотивите за това са различни - повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми и др. Дали тези цели ще бъдат постигнати обаче зависи от няколко фактора - ясни цели, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс, посочват експертите.
"Позитивни ефекти могат да се очакват при малки и слаби финансово университети; университети, които търсят икономии от мащаб в административната дейност и управлението на собствеността и ресурсите си, както и такива, които искат да се развиват стратегически - като разширяват и развиват своя портфейл или търсят по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност. В по-редки случаи може да се очаква директен ефект върху подобряване на научната дейност на университетите и качеството на преподаването", е изводът в проучването.
Експертите на ИПИ посочват, че много държави предприемат успешни сливания на университети в резултат на стратегия за консолидация на малките висши училища, основана на слабите им финансови резултати, затрудненото управление по време на кризи и все по-сериозния демографски натиск. Този процес обаче отнема време и много често изисква допълнителен ресурс, като в повечето случаи на консолидация "отгоре" има съпротива. "В повечето случаи краткосрочните цели се постигат - намаляване на броя на висшите училища, стабилизиране на финансовото им състояние, постигане на синергия при административните услуги, услугите за студенти и др. Не може да се твърди със сигурност, обаче, че дългосрочните ефекти от консолидацията – по-добра международна разпознаваемост, по-високо класиране в международните класации за преподавателска и научна дейност и др. - се постигат в краткосрочен план", установяват те.
Повишава ли се качеството?
Ефектите от сливанията върху задържането на студентите и академичните им постижения са смесени. Проучване на 5 сливания в университетската система на Джорджия, САЩ през 2013 г. показва, че те са повишили вероятността студентът да завърши първите 2 г. от обучението си със 7.4%. Други изследователи обаче, анализирали 43 сливания на английски колежи между 2003-2007, не откриват подобни ефекти. Министерството на образованието на Великобритания също не открива значителни положителни ефекти от сливанията върху академичните постижения, но показва ясни и бързи ползи за вузове с финансови затруднения, които се обединяват с висши училища в по-добро финансово състояние. Изследване на трите големи вълни на обединения на университети в Австралия (през 60-те, 80-те и началото на 90-те години на 20 век) открива, че те са имали положително въздействие върху развитието на стратегическата инфраструктура, подобряването на учебните програми, повишаване на записването на студентите и разширяване на услугите за студенти.
Подобрява ли се преподавателската дейност?
Изследвания на северноамериканските сливания сочат, че преподаването е по-малко "склонно" към постигане на сътрудничество, като в много колежи и университети то се подчинява на традиции, които подкрепят автономията и контрола върху програмите на ниво университет, а това е в противоречие с идеята за сътрудничество. Въпреки че е трудно да се постигне, сливанията могат да подобрят преподаването и съответно - качеството на образованието при определени условия - разширяване на програмите за обучение, институции с общи направления да комбинират най-силните си страни, по-добра координация между университетите, която да позволи на преподавателите да преподават най-силните си дисциплини, съвременни начини на преподаване и др.
Подобряват ли се научните изследвания?
Макар и по-редки, определени изследвания откриват слаб количествен ефект от сливанията върху научната продукция на университетите. Проучвания в Китай от 2005 г. установяват слаби ефекти от 20 сливания върху резултатите от научната дейност в хуманитарните и социалните науки през първите 2 г. след обединението, които впоследствие намаляват във времето - обяснението е, че те се дължат на краткосрочните правителствени преференции и държавна помощ за сливаните институции. Слаби ефекти от консолидацията върху научната продукция са установени и в Австралия. Като цяло в краткосрочен план сливанията не се отразяват значимо върху местата в международните класации на университетите, в основата на които стои по-качествена научна дейност.
Подобряват ли се финансовите резултати?
Преглед на 25 сливания на вузове във Великобритания между 1996 и 2009 г. открива, че новосъздадените чрез обединение институции са значително по-ефективни в сравнение с останалите университети. Ефектите обаче се реализират в първите години след сливането и след това отслабват. Изследване във Великобритания на сливания на техническите колежи от 2008 г. показва определени икономии от мащаба, намаляване на свръхпредлагането на услуги и подобряване на управлението на собствеността, участие в търгове и достъп до капиталово финансиране. Отделни изследвания посочват вероятността след сливане определени институции да оцелеят, които в противен случай биха фалирали. Сливанията работят добре за университети, които са със слаби финансови резултати (обикновено в публичния сектор) и фрагментирани.
ПРЕПОРЪКИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Необходима е ясно дефинирана стратегическа цел на консолидацията, казват експертите. Полезно, според тях, ще е да има конкретен времеви хоризонт за осъществяването й - "работещ срок е 2 г., които да бъдат разделени на тримесечия с конкретни цели". Задължително е да има ясна комуникация към ръководствата на университетите, преподаватели, студенти, местни общности. Препоръчително е да се отделят публични средства, които да финансират реформата, което трябва да е обявено в самото начало на процеса, съветват още от ИПИ. Според тях трябва да се събере подробна финансова информацията за дейността на избраните университети, за да се идентифицират неефективните и дублиращи се разходи, особено в административното обслужване, разходите за бонуси и др.
