Хаосът в образователната система расте не само заради неяснотите около пандемията от коронавируса, но и заради спуснатите в последния момент правила, за които не всички по веригата са уведомени и подготвени. Учители на много места се чудят как ще преподават от домовете си на 6-и и 7-и клас, за които дистанционното обучение продължава в редица училища, и едновременно с това ще обучават в клас петокласниците, за които занятията са в присъствена форма в училище. Родители не знаят утре децата им в клас ли ще учат, или от вкъщи, а директори се оплакват от натиск от родители и учители. Такава картина се очертава към днешна дата от изявленията на директори, учители и родители в страната.
Най-новата заповед на здравния министър предвижда училищата да превключват към онлайн обучение, ако имат 15% отсъстващи ученици заради сипмптоми на COVID-19. Всяко учебно заведение обаче с голям брой липсващи деца може да преустанови присъственото обучение за даде период с разрешение на просветния министър. Има и вариант за преминаване към онлайн и без такова разрешение (според нова заповед на МОН). Отделно от това, решения за затваряне на училища могат да вземат и РЗИ-тата и областните, и общински кризисни щабове.
Към момента около 45% от учениците у нас учат онлайн. Най-много са те в София, Варна, Пловдив, Бургас, Благоевград, Шумен и Русе. Различният режим обаче, макар да отчита особеностите на различните школа в страната, създава и доста неудобства.
В София например областният кризисен щаб реши от днес учениците от 6-и и 7-и клас да излязат в онлайн обучение до 27-и ноември, а тези от 8-12 клас да продължат с динасционните уроци също до тази дата (те учат у дома още от 29 октовмри т.г.). До вчера обаче някои преподаватели не са били уведомени от директорите си днес в училище ли трябва да бъдат, или пред компютра у дома. "Учителите на шестокласниците и седмокласници преподават и на децата от пети клас, как да се разтроим да преподаваме и на трите класа?", чуди се учител в голямо столично училище, според който е било редно онлайн да излезе целият етап от 5-и до 7-и клас. "Нали целта е да се ограничат контактите ни с децата, как ще стане това, при положение че пак ще сме в училище и пак ще преподаваме в клас?", негодува преподавателят.
Друг учител от малко столично училище пък коментира, че както той, така и повечето му колеги, продължават да ходят на работа в училището и преподават оттам - както присъствено, така и онлайн, според ситуацията в даден клас. "Имаме и карантинирани паралелки, имаме и присъствени. Когато имам час с клас, който учи присъствено, влизам в неговата класна стая, ако става дума за клас, който учи дистанционно, се включвам от компютъра в училище и им преподавам от разстояние", казва преподавателката.
"Повечето учители действително преподават на цял етап - например 5-7 клас, но в тези случаи те ще преподават на петокласници присъствено, а при по-големите ученици ще влизат дистанционно, също от стая в училището", посочи и Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-то училище. Той обяснява, че за петокласниците в София не е избран вариант за цялостно превключване към онлайн обучение заради изискванията в закона за закрила на детето децата до 12 г. да не остават без надзор от възрастен вкъщи. В неговото училище обаче и петокласниците в момента учат уроците си от разстояние, с разрешение от МОН.
"Голямо е напрежението, от една страна има натиск от учителите, от друга - от родителите. Проблемът е политико-икономико-психологически. Не виждам решение, което да удовлетвори голяма част от хората. Във всички сектори има свиване, защо да не очакваме и свиване в образованието?! Ние сме в период на криза и оцеляване", коментира директорът на 51-о училище в столицата Асен Александров и председател на Сдружението на директорите в средното образование пред Bulgaria ON AIR. По думите му при родителите има голямо разделение, като особено голям е процентът на тези, които искат присъствено обучение, особено в начален етап. "80% от учителите искат дистанционно обучение, 70% от родителите искат присъствено - няма правилно решение. При родителите на по-малките ученици е много силен икономическият мотив. В нашето училище 17% от учителите в момента са заболели. Има липса на кадри и недостиг на преподаватели. Сред учениците много малък е процентът на тези, които са изплашени", отбеляза Асен Александров.
Както той, така и Стаматов, са на мнение, че училищата в страната са изключително разнообразни и общите централизирани решения няма да работят. "В Сатовча например има училище с 15-20 ученици, там могат да осигурят на всяко дете класна стая", дава за пример Александров. Затова и неговото училище по-скоро ще премине към това, което препоръчват от МОН - хибриден модел. "Една седмица онлайн, една седмица присъствено. Взехме решение учениците след 4 клас да са с маски в класната стая", казва той. Стаматов също възнамерява след 27 ноември да въведе модел на редуване - например част от учениците от 11-12 клас учат една седмица онлайн, след което се връщат в училище за втората седмица, през която пък част от учениците от 8-10 клас излизат онлайн. Ако върнем цял етап в училище, който е 400 или 600 ученици в големите училища, то тогава пак ще има струпване на ученици, каквото искаме да избегнем", казва той. Затова и смята да направи график за редуване до Коледа, както и да въведе маски за учениците от 5-и клас нагоре, но не и за най-малките от 1-4 клас, които имат взаимодействие само с един учител. В неговото учители 50% от учителите на най-малките ученици искат онлайн обучение, но цели 40% не искат, а 10% се въздържат. Много родители настояват за известна предвидимост и настояват да знаят дали поне следващата седмица детето им ще учи от вкъщи, или ще ходи на училище.
"Моделът на редуване натоварва всички, но създава известно спокойствие, тъй като в училището остават много по-малко хора. Родителите искат всичко да е постарому, да няма дистанционно обучение, да няма промяна, но ситуацията е кризисна. Разбирам, че сега не могат да направят работния си график за 3 дни напред, но и никой не знае в сегашната ситуация дали на някои учител от утре например няма да му се наложи да излезе в болнични", коментира още Стаматов.
"И да направим пълен локдаун, вирусът няма да изчезне. В 1300 училища, които са главно малки, няма COVID. Няма смисъл да затваряме всички. При училищата с преобладаващ процент деца от уязвимите групи превключването към онлайн обучение означава минаване към отсъствено обучение. При тях загубите биха били 100%", коментира вчера просветният министър Красимир Вълчев, който остава на позицията, че решенията за затваряне на училища следва да се вземат на локално ниво, както и ще следа да се прилага модела на редуването на онлайн и присъъствени занятия там, където е нужно.
ДАННИ
В момента по данни на МОН заразените педагогически специалисти в училищата и детските градини са 1499, или 1.67%, от които починалите са 25. Сред учениците с положителни тестове са 682-ма, или 0.07%, а карантинираните - 15 392, или 1.64%.
Почти 1/2 от родителите - 47%, се обявяват изцяло за присъствено, а 22% - за онлайн обучение на всички ученици поради Covid кризата. Това показва онлайн допитване сред над 20 000 български родители от цялата страна, направено от Асоциация „Родители“ и Института за изследвания в образованието, съобщи БНР. Най-много привърженици на присъственото обучение има сред родителите от селата и малките градове - там около 54 на сто са избрали именно тази опция. В областните градове и столицата, където са концентрирани големите училища, този процент намалява съответно на 49 и на 41 на сто. Присъствено обучение искат най-много родителите на деца в начален етап - 52 на сто, а най-малко - родителите на гимназистите- 43%.
Идеята за преминаване към онлайн обучение за отделни етапи се подкрепя от 14% от родителите, а 16% са за смесена форма на обучение, която комбинира присъствено и онлайн обучение по определена схема. Близо 80% от родителите, включили се в допитването, направено в периода от 30 октомври до 4 ноември, са от областните центрове в страната и от столицата, а останалите са от малки градове и села. 90 на сто от анкетираните са майки, а останалите 10% - бащи.
