Всяко четвърто дете в България е с вайбър родители, т.е. такива, които са заминали да работят в чужбина. Тези тревожни данни изнесе омбудсманът Диана Ковачева на дискусия "Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство", която организира съвместно с Програма ROMACT на ЕК и Съвета на Европа. Според Ковачева оставянето на деца без родителска грижа е тежко и сериозно нарушение на основните права на човека, което е заплаха и за просперитета на държавата.
Доскоро разкъсаността на семействата бе известна като скайп родителство, но със смяната на технологиите вече се говори за вайбър деца и вайбър родители. "Докато феноменът "оставени деца" е признат в различни страни в Европа, където са разработени съответни законодателни мерки и политики за адресирането му на национално и местно ниво, то в България, въпреки че проблемът засяга широк кръг деца, включително и в бедни общности, ситуацията все още не се оценява и тези деца не се приемат за изложени на риск, следователно не са адресирани от никаква целенасочена политика", посочва омбудсманът.
"Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. И когато казвам, че всяко четвърто дете е вайбър дете - дете, което контактува със своите родители единствено по вайбър, на практика аз цитирам една стара статистика, защото истина е, че към днешния ден ние не знаем колко деца всъщност са жертва на този проблем", коментира Ковачева. По думите й няма кой да проследи колко са децата, а от там те са оставени извън грижата на държавата. "Деца, които стават жертва на насилие в разширеното си семейство; деца, които са самотни, понякога склонни към самоубийство; деца, които отпадат от образователната система; деца, които са жертва на трудова експлоатация; деца, които стават жертви и на противообществени прояви, част от които са извършители те самите, за съжаление; деца, които имат ограничен достъп до здравеопазване; деца, които са жертва на липсата на представителство; деца, които са жертва на лоша грижа. Това са нашите деца", посочи проф. Ковачева. По думите й процентът на вайбър-децата сред ромската общност достига до около 40 на сто.
Проверките, направени през годините от омбудсмана в резултат на множество жалби по въпроса, са очертали съществени дефицити в осигуряване грижата за тези деца. "Най-често системата за закрила на детето реагира с прекратяване на мярката за закрила - с последващо настаняване в обществена грижа. Тези деца остават извън системата. Затова тези деца са рискова група. Те са рискова група, защото са сами", допълни омбудсманът и изброи редица тревожни прояви, които се наблюдават при такива деца - свръхагресивно поведение за привличане на внимание, социална тревожност, девиантни поведения, емоционална изолация заради самотата и травмата на изоставянето, специални образователни потребности.
Според Ковачева държавата трябва да има по-специфична грижа и по-специфични практики, тъй като голям брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където масово не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и социалната подкрепа. По думите й най-голям брой са трудовите мигранти в най-бедните райони в България - Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. "Не са разработени подходящи инструменти за наблюдение на децата на трудови мигранти и така не се планират мерки и ефективни политики на институционално ниво", алармира омбудсманът.
На събитието бе представена фотоизложбата "Живот без тях", показваща как живеят оставени от родителите си деца в Община Борован. Съорганизаторите от Програма ROMACT представиха доклад от теренно проучване, проведено в няколко български общини. В него интервюираните лица споделят, че от почти всяко домакинство от тяхното населено място има поне един човек в чужбина. Това са млади хора, в активна трудоспособна възраст, родители на малки и по-големи деца.
