Днес се очаква решение на върховната административна инстанция в Турция (Държавният съвет) по въпроса за статута на храма-музей „Света София“, предаде БНР. Институцията за пръв път ще разгледа по същество жалба за отмяна на решението на турския Министерски съвет от 1934 г. за превръщане на „Св. София“ в музей и връщането на статута ѝ на джамия.
Според журналиста от опозиционния вестник „Сьозджю“ Сайгъ Йозтюрк Държавният съвет няма да се произнесе на откритото заседание днес, а в рамките на 15 дни.
Ако решението за обявяването на „Св. София“ за музей бъде отменено и бъде върнат статутът ѝ на джамия, най-вероятно тя ще бъде отворена за молитви на 15 юли. По-рано такава информация беше публикувана в някои турски медии след заседание на централното ръководство на управляващата Партия на справедливостта и развитието. На 15 юли ще бъде четвъртата годишнина от опита за военен преврат в Турция през 2016 г.
Позовавайки се на свои източници, по-рано вестник „Хюриет”, съобщи, че на заседание на ръководството на управляващата партия президентът Реджеп Тайип Ердоган е заявил, че туристите ще могат да посещават безплатно „Света София”, ако тя стане джамия, по подобие на т. нар. „Синя джамия“ (Джамията на султан Ахмед I на площад „Султанахмет“ в Истанбул).
Евентуалното превръщане на музея в джамия обаче поставя множество теологични и практически въпроси за статута на безценните византийски мозайки с изображения на императори и техните семейства и религиозни сюжети.
За последен път на 29 май т. г. в „Света София” бе прочетена сура от Корана по време на церемониите по повод годишнината от превземането на Константинопол от османците. Това предизвика размяна на реплики между външните ведомства на Гърция и Турция. И по-рано откъси от свещената книга на мюсюлманите са били четени в „Св. София“ при различни случаи.
Американският държавен секретар Майк Помпео вчера призова Турция да запази статута на „Св. София“ като музей. Тази позиция беше изразена от Държавния департамент и на 10 юни. От своя страна говорителят на турското външно министерство Хами Аксой отговори на американския първи дипломат, че „никой няма право да се изказва за нашите суверенни права с предупредителен тон“.
По-рано Руската православна църква (РПЦ) също изрази неодобрението за идеята за промяна на статута на историческата забележителност. „Всякакви опити за промяна на статута на храма „Св. София“, който понастоящем е музей, ще доведат до изменение и нарушение на крехкия междуконфесионален и междурелигиозен баланс, който се е създал“, се казва в становището на РПЦ.
В понеделник Вселенският патриарх Вартоломей изрази мнение, че евентуално превръщане на „Св. София“ в джамия крие риск християните да се настроят срещу мюсюлманите. Той настоя за запазване на нейния „глобален характер „ и подчерта, че в момента е необходимо единство на хората.
Арменският православен патриарх в Турция Шахак Машалян през миналия месец издигна идеята „Св. София“ да бъде общо място за молитви на вярващи от всички изповедания. Той беше категоричен, че „не можем да си позволим нови сблъсъци между кръста и полумесеца. Спасението на света лежи в техния съюз.“ По-рано той коментира, че е по-подходящо храмът да бъде място за молитва на вярващите, „които стоейки на колене се молят в покорност на Бога, отколкото на любопитни туристи, които се снимат тук или там.“
В сегашния си вид църквата „Св. София“ е построена на мястото на два по-стари храма през VI в. по заповед на византийския император Юстиниан. В продължение на 600 години (до 1311 г.) това е била най-високото здание в света. „Св. София“ е седалище на Вселенския патриарх и християнски храм в продължение на 936 години. Там са коронясвани византийските императори. След превземането на Константинопол през 1453 г. е превърната в джамия. Тогава намиращите се в нея византийски мозайки са били замазани с гипсова смес, което ги е спасило от унищожение. Като джамия храмът е служил 481 години. „Св. София“ е затворена за мюсюлмански богослужения през 1931 г., а на 24 ноември 1934 г. турският министерски съвет взема решение за превръщането ѝ в музей и тя започва да функционира в това си качество от 1935 г. насам.
От 1985 г. „Св. София“ е под защитата на ЮНЕСКО като част от световното културно и природно наследство.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който насърчава подема на религиозния консерватизъм, откакто дойде на власт, заяви, че превръщането на „Света София“ в музей е било „много голяма грешка“.
Кратка история на „Св. София“
360 г. – издигнат е първият храм на мястото на „Св. София“
414 г. - издигнат е вторият храм на мястото на „Св. София“, който е унижощен при бунта „Ника“ през 532 г.
532 – 537 г. – по заповед на император Юстиниан II e построен храмът „Св. София“. Според някои византийски източници по храма са работели 50 000 души, ръководени от 50 майстори
537 г. – на 25 декември църквата е тържествено осветена
559 г. – през декември силно земетресение разрушава част от купола и той е възстановен;
989 г. – втора реконструкция на храма
1204 г. – Кръстоносците превземат Константинопол. „Св. София“ е превърната в католическа църква и служи като такава до отвоюването на града от византийците през 1261 г.
1346 г. – трета реконструкция на храма
1453 г. – на 29 май османците превземат Константинопол
1453 г. – на 1 юни в „Св. София“ се провежда първата обедна петъчна мюсюлманска молитва след като църквата е превърната в джамия по заповед на султан Мехмед II Завоевателя. Изградени са необходимите за джамия михраб и минбар, мозайките са замазани с гипс.
1481 г. – построено е първото минаре.
1509 г. – минарето е разрушено при земетресение. По-късно султан Баязид II Йълдъръм нарежда изграждането на още едно минаре; по-късно прочутият архитект Синан построява още две минарета.
1931 г. – „Св. София“ е затворена за молитви
1934 г. – на 24 ноември Министерският съвет взема решение за отваряне на „Св. София“ наново като музей.
1935 г. – на 1 февруари „Св. София“ е отворена за посетители като музей
