На 12 август 2000 г. в Баренцово море при учения потъна атомната подводница “Курск”. Не оцеля никой от 118-членния екипаж. По много причини гибелта на “Курск” стана един от превратните моменти в съвременната руска история. Много от въпросите около трагедията и до днес са без отговор.

Според плана за ученията, на 12 август 2000 г.”Курск” трябваше първо да изстреля ракета “Гранит”,  след това да потопи с торпедо въображаем противник - корабна групировка, в състава на която бяха атомният ракетен крайцер “Петър Велики” и авионосецът “Адмирал Кузнецов". Торпедото и ракетата нямаха бойна част с взривно вещество - такива боеприпаси се наричат “практически”. По всичко друго те приличат на тези с боен комплект.

“Курск” и “Петър Велики”, който оглавяваше групировката на условния противник, изстреляха своите “Гранит”. Но по време на торпедната атака се стигна до катастрофата. 

Според данни от следствието, в 11.28 минути и 26 секунди московско време в четвърти отсек се взривява учебното торпедо 6576-А. Подводницата рязко се спуска на дъното, на дълбочина 108 метра. Там избухва втори взрив, който унищожава цялата носова част.

По-голямата част от екипажа от първи до трети отсек загива на място, или в течение на няколко минути. Оцелелите се събират в девети отсег.

Спасителната операция започва в  23:30 часа на 12 август, а около 3:20 часа сутринта на следващия ден подводницата е локализирана на дъното от “Петър Велики”. Първият спасителен кораб пристига на мястото на аварията в 10 часа сутринта на 13 август.

През следващите няколко дни руските спасители няколко пъти се опитват да закачат специален апарат към аварийния люк на “Курск”, за да могат да проникнат вътре. Впоследствие бе обявено, че специалният метален пръстен за стиковка е бил повреден и всички опити са се провалили.

Русия започна да преговаря с Великобритания и Норвегия, които предложиха помощ за спасяването на екипажа, но първите норвежки водолази пристъпиха към работа едва на 20 август, 8 дни след аварията. Още на следващия ден те успяха да отворят люка. Но оцелели на “Курск” вече нямаше.

Имаше ли шанс за спасяване на екипажа?

Загинаха 118 подводничари, в това число 23 души, които са успели да се доберат до девети отсек и да оцелеят известно време след взривовете.

Сред тях е бил капитан-лейтенант Дмитрий Колесников, командир на турбинната група от седми отсек. Умирайки, той оставя бележка, която стана знаменита - в нея той се обяснява в любов на жена си, пише, че няма шанс за оцеляване, и призовава никой да не се поддава на отчаянието.

И досега мнозина са уверени, че подводничарите са имали шанс за спасение, ако операцията с чужда помощ не се беше забавила толкова време. Адвокатът на загиналите Борис Кузнецов, който пледира в Страсбургския съд по правата на човека и написа книга “Тя потъна. Цялата истина за “Курск”, твърди, че оцелелите са били живи няколко дни.

”Истината е, че подводничарите са призовавали за помощ и отчаяно са удряли с чук или друг метален предмет повече от две денонощия - от 2 часа през нощта на 13 август до вечерта на 14 август. В хидроакустичните дневници на корабите последните звуци са фиксирани в 11 часа на 14 август, а според показанията на свидетелите те са продължили до вечерта на същия ден”, пише адвокатът.

Според официалната версия, звукът е идвал от специално аварийно устройство, което помагало на спасителните кораби да открият подводницата, а оцелелите са били живи само няколко часа - не са имали шанс за спасение, дори ако не е имало никакво забавяне.

За какво бе критикувана властта?

Ходът на спасителната операция и поведението на властта като цяло, в това число и на президента Владимир Путин, предизвикаха остра критика в Русия. Путин стана и.д. президент на Русия след оставката на Борис Елцин на 31 декември 1999 г., а през март 2000 г. за първи път спечели изборите. “Курск” бе на практика първото му по-сериозно изпитание като президент.

По време на катастрофата Путин бе в отпуск. Той не го прекъсна веднага след като му докладваха за трагедията, а се върна от Сочи едва пет дни след катастрофата. По-нататък, според критиците му, той не е показвал никакви емоции по повод гибелта на 118 души. Но най-много Путин бе критикуван заради поведението му по време на интервюто с водещия на CNN Лари Кинг - на въпрос какво е станало с подводницата, Путин отговори: “Тя потъна”, и едва забележимо се усмихна.

Много критика отнасят и военните. Военно-морският флот например съобщава за първи път за аварията едва два дни по-късно. Информацията е противоречива: Отначало се съобщава, че с подводницата е установена връзка, след това бе опровергано. Бе казано, че единствената връзка е била с почукване.

Руските военни бяха критикувани и за това, че няколко дни умуваха дали да приемат помощ от чужбина. В резултат норвежки кораб с британска мини-подводница стигна до "Курск" едва на 19 август вечерта.

Какво установи следствието?

Наказателното дело за гибелта на “Курск” бе образувано по текста за “Нарушаване на правилата за безопасност за движение и експлоатация на морския транспорт”. Военна прокуратура разследва две години. 

През февруари 2002 г. главният прокурор Владимир Устинов обяви, че в хода на разследването са установени сериозни нарушения от страна на командването на Северния флот и екипажа на “Курск”. На подводницата например е била изключена аварийната сигнализация, която би облекчила търсенето. Не е работела и системата “Снегир”, своеобразна “черна кутия”, която записва разговорите на екипажа. Но основната причина за аварията е производствен дефект на торпедото 65-76 ПВ “Кит”, сериен номер 1336А. Според следствието заради микропукнатина в резервоара с окислителя, той попада в торпедото, където започва химична реакция с отделяне на кислород и топлина. Торпедото първоначално се подпалва, а след това се взривява в тясната тръба на торпедния апарат. От взрива се откъсва задната му част, която заедно с взривната вълна и други части от торпедото довеждат до детонация на останалите торпеда в първи отсек. Именно това разрушава първи, втори и трети отсек на подводницата.

Всичко това обаче не доведе до конкретни обвинения. През август 2002 г. делото бе прекратено заради липса на престъпление. Устинов тогава обясни, че допуснатите нарушения в организацията на ученията и спасителната операция не са в “причинно-следствена връзка с гибелта на “Курск”, което изключва привличането на когото и да било под наказателна отговорност”. Според военни експерти обаче следствието е спряно, защото обвинения е трябвало да бъдат повдигнати на висши военни и държавни ръководители.

Има ли други версии?

През 2019 г. един от членовете на комисията по разследването на аварията, в миналото подводничар-торпедист, вицеадмирал Валерий Рязанцев, който през 2001 г. бе зам.-началник на Главния щаб на ВМС на Русия, издаде книга за трагедията. В нея има няколко други възможно причини, поради които би могло да се стигне до катастрофата. Основата теза е, че на “Курск” с пренебрежение са се отнасяли към годишната профилактика на апаратурата. Освен това на 11 август, ден преди взрива, във вахтената документация пише, че по заповед на командира минно-торпедата част е била подложена на тест с въздух под високо налягане - натрупване на въздух във въздушния резервоар на торпедото, който се използва за изтласкване на горивото и окислителя след изстрелването му. Според Рязанцев е възможно заедно с въздуха в резервоара да са попаднали частици масло или стружки, които при съединение с окислител да доведат до реакция и взрив.

През 2021 г. бившият командир на Северния флот адмирал Вячеслав Попов каза, че подводницата “Курск” е потънала след сблъсък с подводница на НАТО. Той твърди, че в деня на инцидента сигналът SOS не е подаден от руска подводница, а от чужда. Тя е била наблизо и е била повредена. В интервю за РИА той заяви, че знае името на втората подводница (с 90% вероятност), но не може да го разкрие. Никой друг не коментира тази версия.

Възможно ли е екипажът да е допуснал грешка?

Рязанцев пише, че екипажът никога преди това не е стрелял с торпедо от такъв тип и “над три години не е участвал в стрелби с практически торпеда”. Той твърди, че “Актът за проверка и обезмасляване на тръбопроводите за технически въздух” е подписан с фалшиви подписи. Това твърдение не се потвърждава от нито един друг източник. Устинов също пише за съмнителни подписи, но под други документи: “В контролно-приемния лист за подготовката на торпедото за стрелба се е подписал зам.-началникът на цеха капитан-лейтенант, който няма никакво отношение към процеса”.

Владимир Гундаров от “Независимо военно наблюдение” пише, че командващият мичман на “Курск” не е можел да работи с торпедо 65-76А, тъй като е бил прехвърлен на “Курск” от друга подводница - “Баракуда”. Той се бил качил на борда едва два дни преди излизането в море.

Рязанцев пише още, че служебната документация на подводницата е била невярна: “Обгорялата папка с експлоатационни инструкции, която по чудо се е запазила след взрива на борда, съдържа поразителни данни. Тези инструкции нямат нищо общо с вида торпедо и торпеден апарат, който е на “Курск”.

”Подводничарите не са виновни, че началниците им не са ги подготвили за обслужването най-мощното и сложно за управление торпедо във ВМФ. “Курск” просто не е трябвало да участва в подобни учения”, пише Гундаров.

Защо бе прекратено наказателното дело?

23 години по-късно гибелта на “Курск” продължава да е обвита в мистерия. “Очевидно причината за аварията е известна само на много ограничен кръг бивши държавни и военни ръководители и е твърде чувствителна, за да бъде оповестена. Дори сега, и особено сега”, смята експертът към Руския съвет за международни отношения Иля Крамник.

Владимир Гундаров също е съгласен, че решението е политическо: “Беше взето решение да не се подвежда под наказателна отговорност командването. Това е дълга верига. Флотът едва оцеляваше и на практика почти не съществуваше. И да се наказва някой сега, че предишното военно-политическо ръководство на страната не е подкрепяло флота на нужното ниво, би било съвсем неправилно. Във флота има достатъчно документи, които, ако се спазват, няма да се стига до такива аварии. Но ако министърът на отбраната или пък президентът нареждат нещо да се направи, началниците на по-долните нива ще минат през трупове, за да го изпълнят”. Според експерта, в идеалния случай, за да се смята подводницата за годна за експлоатация, тя трябва да има постоянно действащ и “смазан” екипаж, изправна материална част, добра организационна работа и специална подготовка. Всичко това “Курск” го няма.

Иля Крамник обаче смята, че дори всичко това да се спазва, няма 100% гаранция за безопасност на атомната подводница: “Под водата винаги се оказва, че инструкциите не са достатъчни. Няма гаранции, че всичко ще се случва, както там е описано”.