Австрия, която единствено спира България и Румъния за сухопътния Шенген, се оплака, че плаща прескъпо от бюджета си, за да връща мигранти, включително и у нас. Това се разбра след като австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер обявил, че иска отново да връща мигранти в Афганистан и Сирия,
Миналата година за депортиране на мигранти са похарчени общо 3,7 млн. евро, предава австрийската новинарска агенция АПА, цитирана от БТА. Особено индивидуалните депортации се превръщат във финасово бреме - за съвместна мисия за прехвърляне на трима души в Колумбия и на един в Доминиканската република например са били похарчени 60 600 евро, Депортирането на 22-ма души в Ирак миналата година е струвало общо 303 000 евро. Най-голяма тежест за финансите на страната са депортациите в страни извън Европа, но дори в пределите на Европа депортирането не е евтино. За изпращането на 58 души обратно в България са похарчени общо 425 000 евро, твърди Австрия.
Виена продължава да е единствената страна, която твърдо се противопоставя на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство и по суша. За това предупреди само преди няколко седмица Белгия, която председателстваше ЕС до 1 юли. "Малка група страни продължават да са против . Като председателство направихме каквото можем, за да сближим различните позиции. Но това не стана възможно поради мненията "против". Вероятно няма да приключим въпроса тази седмица“, заявиха официален Брюксел. Под група очевидно се има предвид само Австрия, която остава твърда.
Белгийците, чието председателство приключи в края на юни, се надяваха да играят ролята на посредник, но така и не успяха като обявиха, че са важни парламентарните избори в Австрия, които ще се проведат наесен.
От 1 юли до края на годината председателството на ЕС пое Унгария, която също започна да обещава посредническа роля за Шенген, но и до момента не е известно да има какъвто и да пробив.
Само преди дни стана ясно, че представители на австрийското и германското вътрешни министерства са разположени и работят на Летище София. Българският вътрешен министър Калин Стоянов обяви, че "австрийски съветник по сигурността на документите работи заедно с нашите служители на Аерогара София, а действията ни се подпомагат и от германски представител".
За евентуално разполагане на германски полицаи се разбра още в средата на април от думите на федералния министър на вътрешните работи на Германия Нанси Фезер, която бе на посещение в България. Това беше първа визита на германски МВР-шеф от 2008 г. насам. Тогава тя определи разполагането на германски полицаи у нас за поемане на солидарна отговорност. После стана ясно, че и Австрия вече е сложила свой служител на Летище София. Това се счита за част от опитите за австрийско "да" и за Шенген по суша до края на годината.
И досега се счита за някакъв пробив, че Виена пусна София и Букурещ в Шенгенското пространство поне по въздух и море от края на март т.г., но бизнеса смята, че се губят милиарди от това, че това не се е случило и по суша.
"СЕГА" ПРИПОМНЯ:
В края на миналата година официално стана ясно, че България и Румъния влизат в Шенгенското пространство по въздух и море от 31 март. Това стана след дълга съпротива на Нидерландия и особено на последната права на Австрия. Тогава се появи версията, че Виена е склонила да даде позволение след поемане на ангажимент от София и Букурещ за приемане на хиляди афганистански и сирийски мигранти.
Това бе категорично отречено от българското правителство още в края на 2023 г. "Противно на разпространената дезинформация, България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан. България поема ангажимент да работи съвместно с Австрия и Румъния за ограничаване на вторичните движения в изпълнение на европейското законодателство. Това включва и стриктно прилагане на Регламента Дъблин и приемане обратно на лица, регистрирани като търсещи международна закрила в България и за които България е отговорна. Това задължение по Регламента Дъблин се прилага пряко във всяка държава членка от 2013 година насам и е свързано с правилото за отговорността на държавата на първо влизане в ЕС. Ангажиментът, който се поема, е за засилено сътрудничество с ускорени темпове на работа и без излишни формалности. България няма и не може да приема лица, за които не е отговорна", написаха тогава от МС.
По онова време сана ясно, че не хиляди, а само 113 търсещи международна закрила са върнати в България от Австрия за 2023 г. Заявените входящи трансфери от Австрия към България за 2023 г. са били 193, но реално осъществените от тях са с осемдесет по-малко. По-голямата част от тях са прехвърлени чрез организирани 11 чартърни полета между Австрия и България, съобщиха тогава от ДАБ.
От Агенцията съобщиха и националността на прехвърлените през изтичащата година мигранти: 24 са от Афганистан, 69 - от Сирия, 17 от Мароко, по един от Иран и от Турция и един без известно гражданство.
За 2023 г. 5731 са исканията от Австрия за прехвърляне на мигранти, но едва 194 са заявените прехвърляния от австрийска страна. Търсещите закрила, които реално са прехвърлени, са 113. Това разказа и само преди дни в отговор на парламенарно питане и премиера Николай Денков. Ежедневно се променя бройката на мигрантите, които сме съгласни да приемем, стана ясно от думите му. За 95% от съгласията ни Австрия е казала, че не може да ни ги прехвърли в законовия срок, защото въпросните мигранти са в неизвестност и са се укрили. Миналата година на територията на страната са подадени над 22 000 молби за закрила на граждани на трети страни без гражданство.
По Дъблин страната ни е определена за отговорна за 13 139 лица. За 56% от лицата е получена информация, че не могат да бъдат прехвърлени.
