Когато руските войски за първи път преминаха през беларуската граница в Украйна за това, което те предполагаха, че ще бъде светкавична атака срещу Киев, те се надяваха на развитата жп мрежа в региона за доставки и подкрепления. Но руснаците не бяха взели предвид железопътните диверсанти на Беларус.
Още от първите дни на инвазията през февруари тайна мрежа от жп служители, хакери и дисиденти влезе в действие, за да деактивира или прекъсне железопътните връзки, свързващи Русия с Украйна през Беларус, като по този начин създадоха хаос в руските линии за доставка.
Атаките не привлякоха особено внимание извън Беларус на фона на драмата покрай руската офанзива и кървавите последици от унизителното отстъпление на Русия. Според анализатори ожесточената украинска съпротива и тактическите грешки на зле подготвените руски сили вероятно са били достатъчни, за да осуетят плановете на Кремъл. Но белоруските железопътни диверсанти могат поне да претендират за роля в подхранването на логистичния хаос, който бързо погълна руснаците, оставяйки войските, блокирани на фронтовата линия без храна, гориво и боеприпаси няколко дни след нахлуването.
Дори ръководителят на украинските железници Александър Камишин благодари от името на страната на белоруските диверсанти. "Те са смели и честни хора, които ни помогнаха", заяви той.
Атаките бяха прости, но ефективни, насочени към пултовете за управление на сигналите, които са от съществено значение за функционирането на железниците. Дни наред движението на влаковете беше парализирано, принуждавайки руснаците да се опитат да снабдят войските си по шосе и това допринесе за спирането на прословутия 40-километров военен конвой на север от Киев.
"Без автоматизирана сигнализация влаковете бяха принудени да се забавят до пълзене и броят им, пътуващи по релсите в даден момент, би бил силно ограничен. Като се има предвид зависимостта на Русия от влаковете, съм сигурен, че това е допринесло за някои от проблемите, които са имали на север", коментира Емили Ферис от базирания в Лондон Royal United Services Institute.
Диверсантите черпят вдъхновение от по-ранен епизод от историята на Беларус, по време на Втората световна война, когато белоруси взривяват жп линии и гари, за да нарушат нацистките линии за снабдяване. По-късно в беларуските училища това се изучава като най-успешната от тактиките на бойците на съпротивата, която улеснява усилията на съветските войски да прогонят германците.
Сега обаче врагът е Русия. "Наличието на десетки хиляди руски войници в Беларус в подготовка за инвазията в Украйна предизвика мащабна вътрешна опозиция и възобнови опозиционните структури, формирани по време на протестите през 2020 г. срещу белоруския президент Александър Лукашенко", коментира Хана Любакова, беларуски журналист, който живее в изгнание в Литва
Замесени са три основни групи, представляващи железопътни работници, дезертьори от силите за сигурност и кибер специалисти, коментира подполковник Александър Азаров, бивш служител по сигурността, живеещ във Варшава, който оглавява групата на силите за сигурност, наречена Bypol. Железопътните служители издават подробности за руските движения и местоположението на ключовата жп инфраструктура на група, наречена "Общност на железопътните работници", която ги споделя в каналите на Telegram.
"Нашето движение не е централизирано. Не е като да има лидер на съпротивата. Това е хоризонтална структура, с десетки групи, работещи на терен", обяснява Азаров.
Групата на кибер партизаните е сформирана от беларуски IT специалисти в изгнание, които вече са извършили няколко кибератаки срещу правителството на Беларус през 2020 г. Сега те първо хакват компютърната мрежа на железницата в дните преди нахлуването блокират жп трафика преди руските войски дори да пресекат границата. Юлияна Шеметовец, говорител на групата хакери, която е базирана в Ню Йорк, каза, че проникването в компютрите на железопътната мрежа е относително лесно, тъй като железопътната компания все още използва Windows XP, която е доста уязвима.
Започвайки от 26 февруари, два дни след началото на инвазията, поредица от пет саботажни атаки срещу пултове за сигнализация доведоха до почти пълно спиране на движението на влаковете, обясни пък живущият в Полша Сергей Войтехович, бивш служител на беларуската железница, който е лидер в Общността на железопътните работници. На 28 февруари започнаха да се появяват сателитни снимки на 40-километровия конвой от руски камиони и танкове, който уж се е насочил от Беларус към Киев. В рамките на една седмица конвоят напълно спря, тъй като превозните средства свършиха горивото или се повредиха. Оттогава беларуските власти предприеха интензивни усилия за предотвратяване на атаки и преследване на диверсантите. Министерството на вътрешните работи постанови, че повреждането на железопътна инфраструктура е терористичен акт, а наказанието е до 20 години затвор. Десетки железопътни работници са задържани на случаен принцип и в телефоните им се търсят доказателства, че са във връзка с партизаните. Най-малко 11 беларуси са в ареста, обвинени в участие в атаките, според правозащитни организации. В началото на април силите за сигурност заловиха трима предполагаеми диверсанти близо до град Бобруйск и ги простреля в коленете.
"Стрелбите са имали смразяващ ефект върху диверсантската мрежа. Стана твърде опасно да се извършват атаки", обяснява Азаров. Сега беларуски войски патрулират, а дронове са разположени за наблюдение на железопътните линии. Но към момента на въпросната стрелба в Беларус, изтеглянето на Русия от района около Киев беше в разгара си и Кремъл обяви, че ще пренасочи военните си усилия към превземането на източната част на Украйна.
"Вярваме, че фактът, че руснаците се отказаха да превземат Киев, е резултат от нашата работа, защото руснаците не се чувстваха толкова сигурни в Беларус, колкото очакваха. Хиляди руски войници не получиха храна, не получиха гориво и не получиха оборудване навреме. Сега може да настъпи нова фаза в железопътната война", коментира Франак Вякорка, говорител на лидера на беларуската опозиция Светлана Тихановская.
През последните дни железопътните активисти публикуваха в Telegram снимки на повредени сигнални пултове на руските железопътни линии, използвани за транспортиране на войски в Източна Украйна. Атаките не могат да бъдат потвърдени от независим източник, но Сергей Войтехович твърди, че са замесени членове на неговата железопътна мрежа.
