Европейската комисия за първи път призна днес, че не си е свършила работата в борбата срещу корупцията в България. Тя трябваше да отговори в Европарламента в Страсбург защо е бездействала, докато САЩ са наложили санкции по глобалния закон "Магнитски" на три български лица и техните мрежи. Визираните лица са Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, както и техните бизнеспартньори.
Комисарката по вътрешните работи Илва Йохансон (Швеция) каза в края на разискването: "Докато корупцията подронва върховенството на закона, значи не сме си свършили работата". В пленарната зала на Европарламента депутатите получиха устен отговор на зададения на 2 септември въпрос от Хуан Лопес Агилар (испански социалист), който е председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП (LIBE). Според него наложените санкции повдигат сериозни въпроси относно подходите на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.
Членовете на ЕП искаха да разберат как Европейската комисия възприема действията на САЩ срещу корупцията в държава членка и как това се отразява върху оценката на досегашните действия на ЕК по този въпрос. По-конкретно, евродепутатите питаха дали ЕК ще бъде по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите членки, каква ще бъде ролята на Европейската прокуратура и дали ЕК ще разработи обща стратегия за борба с корупцията в ЕС.
Три четвърти от изказалите се близо 20 евродепутати изразиха недоволство, че Брюксел проявява снизхождение към корупцията в България и че държава извън съюза предприема конкретни действия. Илва Йохансон първоначално опита да оправдае ЕК, че няма инструменти за намеса и че това е в пълномощията на Службата за борба с измамите ОЛАФ и Европейската прокуратура. Все пак тя обеща, че до края на годината ще бъде изработен европейски механизъм за защита на лицата, които подават сигнали за корупция в своите държави. Комисарката потвърди, че Механизмът за сътрудничество и проверка спрямо България и Румъния продължава да действа докато не бъде закрит от Съвета на ЕС, и припомни вчерашното обещание на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, че догодина докладът за върховенството на закона ще съдържа препоръки срещу слабостите във всяка държава. Но това не смекчи критиките срещу Брюксел.
От българските евродепутати се изказаха четирима - Елена Йончева и Петър Витанов от БСП, Ангел Джамбазки от ВМРО и Илхан Кючук от ДПС.
Йончева запита ЕК знае ли кой е лидерът на политическа партия в България, за когото се споменава в санкциите на САЩ. "Откъде идва разликата, че във вашия доклад се говори за напредък, наличие на резултати? Докато САЩ говорят за системно даване [на подкупи] на високопоставени лица, включително на действащ политически лидер. Кой е този политически лидер, госпожо комисар?“, каза тя във видеообръщение от името на групата на социалистите и демократите в ЕП.
Петър Витанов говори на английски в залата и определи поведението на комисията като провал. "Или американската администрация е получила напълно погрешна информация срещу България, или ЕК си затваря очите от години насам“, констатира депутатът. „Как може от Вашингтон да се вижда корупцията, а да не се вижда от Брюксел?" Според него европейските гражани много добре знаят какво се случва в България. От години ЕК публикува „чудесни“ доклади с клишета за борбата с корупция и върховенството на закона. И това довело до две неща. Първо, циментиран е бил корумпираният режим на Бойко Борисов, който продължавал да се хвали с огромната подкрепа от Брюксел, колко е близък до хората там и колко пари дава Брюксел на правителството му. Но едновременно това само е засилило скептицизма и песимизма на европейските граждани. По думите на Витанов те се питат защо Брюксел не казва нищо, не знаят ли какво се случва, кой се облагодетелства от европейски средства.
Ангел Джамбазки нападна нидерландската депутатка от групата на либералите Софи Ин'т Велд, че няма смисъл да идва другата седмица у нас начело на Мониторингова група за България към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП. "Вместо това трябва да попитате в собствената си група какво означава изразът „Аз разпределям порциите“. В тази група членува ДПС, чийто почетен председател Ахмед Доган е автор на цитираната фраза.
Най-многословен и затова прекъснат на втората минута бе Илхан Кючук от ДПС. Той разви тезата, че Съединените щати са били подведени и санкциите са неоснователни, а следователно и целият дебат е лишен от смисъл. Нашите партньори са дълбоко подведени от един кръг - „Капитал“, начело с олигарха Иво Прокопиев", каза Кючюк. „Г-н Пеевски не им харесва, защото с трите си медии години наред ги разобличава. И ние ще продължим за го правим – това го казвам от тази трибуна, с най-голяма отговорност.“
Даниел Фройнд от групата на зелените определи обстановката в България като много по-лоша от това, което ЕК отчита. "Това показва провала на комисията да предприеме необходимите мерки; американците поне правят нещо. Срамота е, че това не се прави от Брюксел. Наблюдението на ЕК не води до нищо, не се използват възможностите за действие", добави той.
Яак Мадисон от групата Идентичност и демокрация подкрепи заключението, че за корупция биват преследвани само "дребните риби". В България и Румъния има проблеми, но корупция има и в други страни от ЕС, посочи той.
Константинос Арванитис от групата Левите заяви, че ЕК чете само статиите, писани от медии, настроени приятелски към правителствата. Трябва да вземем незабавни мерки за Полша и България, призова той.
Вносителят на въпроса към ЕК Лопес Агилар разкритикува Комисията, че е престанала да публикува годишни доклади за корупцията в ЕС. Той даде за пример шведката Сесилия Малмстрьом, която, подобно на сънародничката си Илва Йохансон, бе еврокомисар по вътрешните работи през 2010-2014 г. Тогава Брюксел открито говореше за корупцията в Съюза и произведе остър доклад, който излезе само веднъж по времето на комисията "Барозу". След нея комисията "Юнкер" отказа да публикува готовия вече втори доклад и спря да пише други подобни.
Поставеният въпрос:
На 2 юни 2021 г. администрацията на САЩ обяви, че Министерството на финансите на САЩ е санкционирало три лица и техните мрежи в България на основание участие в корупция. Администрацията на САЩ счита, че корупцията представлява риск за принципите на правовата държава, икономическия растеж, демократичните институции и правата на човека. По-специално тези санкции са наложени по силата на Глобалния закон за отчетност в областта на правата на човека „Магнитски“. Освен това на същата дата други трима (бивши) държавни служители бяха визирани от мерки на Държавния департамент на САЩ съгласно указ 13818, което означава, че те не могат да влизат в САЩ. Това повдига сериозни въпроси относно последиците от подобни санкции на САЩ за подходите на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи проведе срещи и започна писмен обмен с националните органи и институциите на ЕС, като често констатира, че е налице липса на спешни мерки по отношение на справянето с предизвикателствата. В светлината на гореизложеното: 1. Как Комисията възприема факта, че държава извън ЕС, която се счита за съюзник, предприема действия срещу корупцията в държава членка? По какъв начин това променя оценката на Комисията за сегашния ѝ подход, и по-специално оценката на досегашните ѝ действия по този въпрос? 2. Какви действия предвижда Комисията за стабилен подход към корупцията на държавно равнище? Ще бъде ли Комисията по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите членки? По-специално, тъй като Комисията вече не публикува доклади за борба с корупцията, ще засили ли тя строгостта на мониторинга на корупцията и ще изготви ли заключения и ще включи ли препоръки в докладите си относно принципите на правовата държава? Как работата на Европейската прокуратура ще оказва съдействие в това отношение? Ще пристъпи ли Комисията към разработването на обща стратегия за борба с корупцията в ЕС? Внесен: 2.9.2021 Краен срок: 3.12.2021 |