В ЕК се обсъжда финансов спасителен пакет на стойност 2 трилиона евро за въстановяване на икономиката на ЕС, след като отмине пандемията от коронавируса, писа електронното издание "Политико", като се позовава на вътрешен документ, изготвен от ЕК. "Новите предложения ще могат да генерират най-малко (2000) милиарда инвестиции и разходи; насочени за възстановяване и устойчивост“ на икономиката, се казва в документа, които е чернова и се състои от две страници. Планът ще бъде финансиран от следващия седемгодишен бюджет на ЕС (многогодишната финансова рамка) и от друг, временен "инструмент за възстановяване", който ще използва член 122 от договорите на ЕС за набиране на 320 млрд. евро от капиталовия пазар. "Почти половината от ... тази сума ще е от заеми за страните членки; а останалата част ще остане в бюджета, която ще бъде върната от страните членки след 2027 г. или чрез допълнителни ресурси в бъдеще", се казва в документа.
Представители на ЕК обявиха, че документът все още не е изпратен на шефката на Урсула фон дер Лайен, която е на 13-тия етаж на сградата "Берлемон". Предложенията все още са чернова на техническо ниво, каза представител на ЕС. Предложението нямало да бъде представено на Колегиума на еврокомисарите следващата седмица, а след това, твърди друг еврократ пред "Политико".
Германия ще обмисли възможността за по-голям принос към бюджета на ЕС, заяви канцлерът Ангела Меркел в реч пред Бундестага, цитирана от информационните агенции. По този начин Берлин ще помогне на ЕС да се справи с тежките последствия от коронавируса. Меркел обяви това часове преди началото на днешния извънреден Европейски съвет, посветен на мерките за справяне с пандемията. „В дух на солидарност ние трябва да сме готови да направим коренно различен, бих казаха значително по-голям принос в европейския бюджет за определен период... Защото искаме всички членки на ЕС да имат възможността икономически да се възстановят“, каза Меркел.
Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че поставянето под контрол на коронавируса е огромно предизвикателство за сближаването на Европа, предаде Би Би Си. "Това е най-голямото предизвикателство след Втората световна война за живота и здравето на нашия народ", смята тя.
Меркел подчерта, че със спазването на "максимална дисциплина, можем по-бързо отново да заживеем сигурно". Тя предупреди, че е необходима дисциплина, за да се избегне възможността да не се стигне до възстановяване на строгите ограничителни мерки. Меркел е подложена на силен натиск от премиерите на федералните провинции за премахване на ограниченията, въведени заради коронавируса. "Не трябва да пропиляваме това, което вече е постигнато", заяви пред Бундестага канцлерът. Според нея Германия "все още е в началната, а не в крайната фаза" на разпространението на коронавируса. Целта на правителството е да не позволи здравната система да бъде претоварена, каквото е положението в други държави. Меркел обяви, че до юни ще бъдае отпуснат спасителен финансов пакет от 500 млрд.евро. Тя подчерта също, че решенията на правителството в тази криза "нямат исторически модел".
Европейският съвет (лидерите на държавите в ЕС) се събира днес на четвърта видеоконференция, за да преодолее най-тежкото разногласие в борбата срещу пандемията от коронавируса. Третата среща завърши на 26 март с разпра за въвеждането на коронаоблигации (споделени дългове) в помощ на държавите, пострадали най-много от кризата. Тогава най-твърд противник бе Нидерландия, но зад нея стоеше Германия заедно с Австрия и Финландия. Южните държави от ЕС начело с Франция, Италия и Испания настояваха за въвеждане на еврооблигации, като най-гласовит изразител на тяхната позиция бе Португалия.
Срещата, в която ще участва и българският премиер Бойко Борисов, започва в 16:00 ч. българско време и не е известно колко ще продължи. В поканата, изпратена от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, се казва, че ще участват също управителката на Европейската централна банка Кристин Лагард и председателят на Еврогрупата Мариу Сентену.
В поканата са очертани три точки от дневния ред, по които има известно съгласие, плюс още една, която трудно ще събере единомислие - създаването на Европейски фонд за възстановяване (ЕФВ). Шарл Мишел си дава сметка, че разногласията могат да избухнат отново, и затова приканва държавите поне да се споразумеят да възложат на Еврокомисията да изработи план за такъв фонд.
Той пише: „Цялостният икономически отговор на кризата включва и четвърти елемент, който беше обсъден от Еврогрупата, но все още не е договорен, а именно идеята за Европейски фонд за възстановяване. Моето предложение е да се съгласим да работим за създаването на такъв фонд възможно най-скоро. Той трябва да бъде насочен към секторите и географските части на Европа, които са най-засегнати, и да бъде посветен на справянето с тази безпрецедентна криза. За тази цел предлагам да възложим на Комисията да анализира точните нужди и да излезе с предложение, съизмеримо с предизвикателството, пред което сме изправени.“
Другите три теми са: огласената вече от ЕК Европейска пътна карта за премахване на ограничителните мерки, въведени заради COVID-19, плюс прикрепената към нея и лишена от конкретика Пътна карта за възстановяване със силен инвестиционен компонент, както и договореният вече от Еврогрупата (финансовите министри от Еврозоната) пакет от 540 млрд. евро в помощ на държавите, частните компании и защитата на работните места.
