Правителството на Франция падна при вот на недоверие в долната камара на парламента.
При гласуването в 574-членния парламент 331 депутати от левия Нов народен фронт на Меланшон и от десния Национален сбор на Марин Льо Пен гласуваха "против" кабинета на Мишел Барние.
Министър-председателят Барние се задържа на поста само три месеца. Това беше първият успешен вот на недоверие във френската история след падането на правителството на Жорж Помпиду през 1962 г., когато президент е Шарл дьо Гол.
Кабинетът на Барние падна след съвместни действия на крайната левица и крайната десница, които заедно имат мнозинство в 577-членния френски парламент.
Причината за падането - в понеделник Барние използва вратичка в конституцията, която му дава право да обнародва закон, който не е гласуван в парламента - в случая ставаше дума за част от републиканския бюджет. Още по-дълбоките корени на проблема се крият в решението на президента Емануел Макрон да разпусне парламента през юни и последвалите извънредни избори, които доведоха до парламент, разделен на три приблизително равни групи без отчетливо мнозинство.
По време на дебатите тази вечер Марин Льо Пен от Rassemblement National (RN) заяви, че не може решението да е: “Данъци, данъци, винаги данъци”. Десните обещаха да гласуват специален закон, за да може Франция да има бюджет през 2025 г.
Социалистът Борис Вало разкритикува правителството за налагане на законодателство без гласуване. Използването на конституционния инструмент, наречен член 49.3, позволява на правителството да приема законодателство без парламентарно гласуване, но го оставя уязвимо на вотове за недоверие.
"Когато гласуваме за вота, ръцете ни няма да трепнат", заяви лидерката на Зелените Шателен - те са част от левия Нов народен фронт на Меланшон.
„Републиканци“-те на Макрон заявиха, че няма да гласуват за вота на недоверие. „Има само два възможни избора: интересът на страната или този на партиите. Изборът на отговорност или изборът на хаос“, каза Лоран Вокие на депутатите в Националното събрание. „Не можем да лъжем френския народ, като казваме, че няма да има последици“, добави Вокие. „Вот на недоверие означава край на спешната помощ за земеделците“, заплаши той.
Бившият министър-председател Габриел Атал защити правителството. „Кой френски гражданин ще може да каже, че благодарение на падането на правителството, благодарение на нестабилността, която това ще предизвика, неговият всекидневен живот ще се подобри?“ попита той. И отговори: „Никой!“
Мишел Барние се обърна към парламента и призна, че бюджетът му не е перфектен, но имал само 15 дни, за да го състави. „Той беше сериозно подобрен от много от вашите поправки“, напомни той на депутатите.
Очаква се президентът Макрон бързо да назначи нов премиер и това да бъде някой от тримата - левия Бернар Казньов или министъра на отбраната Себастиан Лекорну. Третият вариант е бившият министър на труда Ксавие Бертран.
Макрон ще се обърне към французите още в четвъртък вечерта, 20:00 ч местно време.
Тъй като Франция е президентска република, президентът назначава премиера и министрите. Парламентът може да гласува вот на недоверие на новото правителството и тогава процедурата се повтаря.
Смята се, че Макрон е готов да назначи премиер преди събота, когато десетки чуждестранни лидери пристигат в Париж за откриването на реновираната катедрала Нотр Дам.
Самият Макрон не беше в Париж по време на дебатите. Неговият самолет кацна от Саудитска Арабия по време на гласуването в парламента.
