Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов смята, че съветските власти първоначално са подценили мащаба на проблемите на междуетническите отношения в Съветския съюз и необходимостта от неговото обновяване. Страната можеше да бъде спасена дори след преврата през август 1991 г. с помощта на създаването на Съюза на суверенните държави, казва той пред ТАСС. Той подава оставка като президент на СССР на 25 декември 1991 г., в същия момент Съветският съюз престава да съществува.  През март тази година Горбачов навърши 90 години. 
"Ние отначало подценихме мащаба и дълбочината на проблемите на междуетническите отношения, отношенията между центъра и републиките. Не стигнахме веднага до заключението, че съюзът трябва да бъде подновен", каза Горбачов.
Според него целта на властите на Съветския съюз е била „да се създаде истинска федерация с реален суверенитет на републиките, които делегират на центъра част от правомощията”. „Сигурност, отбрана, транспортна мрежа, единна валута, гарантиране на човешките права по проектосъюзното споразумение бяха в сферата на съюзните структури. Сигурен съм, че това беше реален вариант, повечето републики биха го подкрепили, но пучът осуети тази възможност“, каза Горбачов.
„Но дори след пуча, когато републиките обявиха своята независимост и позициите на президента на СССР бяха сериозно отслабени, аз вярвах, че съюзът може да бъде запазен. И предложих да се споразумеем за Съюз на суверенните държави“, уточнява първият президент на СССР.
Той отбеляза, че Съюзът на суверенните държави е щял да се превърне в конфедеративна държава с още по-широки правомощия на републиките. „По-специално те щяха да станат членове на ООН, а Съюзът щеше запази място в Съвета за сигурност. Единството на въоръжените сили, контролът върху ядрените оръжия щяха да бъдат запазени. Сигурен съм, че това би било много по-добре от това, което се случи след разпадането на Съюза“, заключи Горбачов.
Горбачов нарече времето преди напускането му от поста на държавен глава „черни дни“ за себе си, Съветския съюз и Русия. Защитаването на президентството със сила би довело до остър граждански конфликт с непредвидими последици, каза той.
"Това бяха черни дни за Съюза и Русия. И черни дни за мен, въпреки че не загубих самообладание. Подписах указ за оставката на президента на СССР, смятам, че нямах право да действам по различен начин, “, каза Горбачов. Той отбелязва, че „не е могъл да се насочи към някаква силова опция по две причини“. „Първо, в този случай бих престанал да бъда себе си. И второ, такова решение би довело до остър граждански конфликт с непредвидими последици. Вярвах, че това не бива да се допуска“, подчерта последният президент на СССР.
Горбачов уточнява, че не е съгласен с мнението, че Съветският съюз е можел да бъде спасен, ако не е било решението му да подаде оставка като президент на страната. „Веднага след Беловежкото споразумение направих изявление, в което подчертах, че съдбата на една многонационална държава не може да се определя от волята на лидерите на три републики, този въпрос трябва да бъде решен само с конституционни средства. Осъдих прибързаната поява на споразумението – той не беше обсъждан нито от населението, нито от Върховните съвети на републиките, от чието име е подписан“, каза той.
Първият президент на Съветския съюз припомни, че по това време в парламентите на републиките се обсъжда проект на договор за Съюза на суверенните държави. "Трябва да кажа, че разчитах на демократично избрани парламенти, въпреки че Беловежкото споразумение дори не предвиждаше ратификацията на този документ. Но в този критичен момент те не си казаха думата. Освен това решиха да отзоват своите представители от Върховния съвет на СССР и на 12 декември, практически без обсъждане, под аплодисменти, те ратифицираха Беловежкото споразумение. Нека ви напомня, между другото, каква позиция заеха руските комунисти по това време - да свалят Горбачов", заключи той.