България остава под наблюдение на Брюксел за корупция на високо равнище въпреки констатацията на предишната Еврокомисия на Жан-Клод Юнкер, че е изпълнила ангажиментите си по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Радостта на правителството, че се е отървало от мониторинга, се оказа преждевременна, защото днес новата Еврокомисия на Урсула фон дер Лайен се позова на МСП и обяви, че продължава наблюдението си над страната поради недостатъци на правната й система. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов дори обещаваше да подаде оставка, ако МСП не бъде отменен до миналата есен.
В пролетния пакет на т.нар. Европейски семестър има отделни глави за всяка държава. За България се казва, че продължават да са налице предизвикателствата в борбата с корупцията и все още няма убедителни резултати от наказателни преследвания по такива дела по високите етажи на властта.
"Комисията наблюдава напредъка на България в съдебната реформа и борбата срещу корупцията в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка. Последният доклад по МСП през октомври 2019 г. отбеляза, че напредъкът е достатъчен за изпълнение на ангажиментите, поети в момента на присъединяването към ЕС. България извърши широка реформа в антикорупционата си правна рамка, но за да спечели обществено доверие, трябва да покаже окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Освен това има известен брой предизвикателства, особено в ефективното наказателно разследване, ребалансирането на натоварването на съдилищата и повишаването на ефективността на местните прокуратури. Тези въпроси са под наблюдението на Механизма за сътрудничество и проверка", пише в документа. Изводът е, че "Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата сращу корупцията в България".
В мандата на МСП влизаше и задължението ЕК да наблюдава България и заради организираната престъпност, но изглежда, че вече е решила да я изравни с Румъния, която от самото начало е наблюдавана само за корупция на високо равнище. Така ЕК на Фон дер Лайен възприема тезата на комисията "Юнкер", че по организирана престъпност България се е доближила до другите държави в ЕС и не се нуждае от специално наблюдение. Но за корупцията на високо равнище мониторингът не може да отпадне.
В доклада за пролетния семестър се посочва също като тежък недостатък на страната слабата борба с прането на пари. Един от големите международни скандали, известен като "къщата в Барселона", е свързан с разследване на испанската прокуратура срещу премиера Бойко Борисов за пране на пари.
Отделно се посочва, че все още не са предприети мерки за намаляване на риска по схемата „гражданство срещу инвестиции“ (продажба на паспорти) и се добавя, че тя е породила опасения от рискове, свързани с изпирането на пари. Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис каза: „Проблемите са същите, които бяха идентифицирани през предишните години. Знаете, че имаше серия от скандали с пране на пари в цяла Европа. Виждаме, че напредъкът по отправените препоръки е неравен - някои страни имат съществен прогрес, при други той е ограничен“.
В страната са забелязани слабости, които са характерни предимно за държави от Третия свят. Въпреки силния икономически растеж и рекордно ниско ниво на безработица България бавно догонва останалите страни-членки и равнищата на бедност и неравенство в доходите все още са едни от най-високите, се казва в доклада. Подчертава се също така, че недостатъчните инвестиции са пречка за модернизирането на икономиката. България продължава да бъде сред страните с голям процент на необслужвани кредити, особено за нефинансовите предприятия. Достъпът до здравеопазване е ограничен поради неравномерното разпределение на оскъдните ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. България продължава да е сред държавите членки с най-многобройни смъртни случаи, които се дължат на замърсяването, се казва още в документа.
