Изборният ден във Франция приключи и агенциите обявиха първи резултати от екзит половете. Както се очакваше, крайнодесните от "Национален сбор" получават най-много гласове, следвани от левите от "Нов народен фронт", а коалицията около президента Еманюел Макрон "Заедно" остава трета.
Към 22:00 ч. българско време екзит полът на агенция Ipsos дава 33,5% на "Национален сбор" на Льо Пен, 28,1% на "Нов народен фронт" и 20,7% на Макрон. Към 21:49 ч. българско време агенция Ifop дава 34% за крайнодесните, 29,1% за Народния фронт и 22% за коалицията на Макрон.
Изчисления на Ipsos дават 230-280 депутатски места за "Национален сбор", 125-165 места за лявата коалиция, където са и зелените, 70-100 места за Макрон и "Заедно", макар че от широкия диапазон се вижда, че е твърде рано за такива калкулации.
Първият тур на свиканите изневиделица избори постигна рекордна избирателна активност, като в 17:00 ч. местно време (18:00 ч. българско) достигна 59,39%, което е рекорд за парламентарни избори от 1981 г. насам, а вероятно окончателните данни ще са около 70%. До тези избори се стигна, след като президентът Еманюел Макрон неочаквано разпусна Националната асамблея преди три седмици. Макрон взе това решение след обявяването на резултатите от европейските избори и победата на крайната десница в тях.
Вече има и първи коментари. "Демокрацията си каза думата. Избирателите обявиха, че искат да обърнат нова страница", каза Марин Льо Пен. "Габриел Атал няма да е следващият премиер на Франция", коментира Ерик Кокерел от "Народен фронт" по адрес на действащия министър-председател, излъчен от партията на Макрон. "Поражение за лагера на Макрон", бяха първите думи на крайнолевия Жан-Люк Меланшон.
Макрон призова за "голямо обединение" срещу крайната десница на втория тур на предсрочните парламентарни избори във Франция след седмица, предаде Франс прес, цитирана от нашата БТА. "Високата избирателна активност на първия тур свидетелства за важното значение на това гласуване за всички наши сънародници и за желание да се изясни политическата ситуация", каза Макрон в писмено изявление. "Изправени пред "Националния сбор", настъпи часът за голямо, ясно демократично и републиканско обединение за втория тур", призова той.
Пред привърженици говори и Жордан Бордела, протеже на Марин Льо Пен. Той призова избирателите да останат мобилизирани и на втория тур.
Оливие Фор от социалистическата партия също призова за широко обединение срещу крайнодесните на втория тур. "За пръв път от Втората световна война, страната ни може да бъде управлявана от крайнодесните. Трябва да блокираме "Национален сбор" на втория тур", коментира той.
ПРЕДИСТОРИЯ
В очакване на резултатите от първия тур собствениците на магазини в Париж поставиха защитни табла на витрините си, за да ги предпазят от безчинстващи тълпи.
Френските избиратели са призовани да гласуват в изключителен момент от политическата им история: първият тур на извънредни парламентарни избори, на които може да се излъчи първото крайнодясно правителство на страната след нацистката окупация през Втората световна война - или изобщо да не се състави мнозинство, пише БГНЕС.
Резултатът от вота след втория тур на 7 юли и изключително кратката кампания остава крайно несигурен, тъй като се конкурират три основни политически блока: крайнодесният "Национален сбор", центристкият алианс на президента Еманюел Макрон и коалицията "Нов народен фронт", която включва левоцентристки, зелени и крайнолеви сили.
Френската система е сложна и не е пропорционална на общонационалната подкрепа за дадена партия. Законодателите се избират по райони. Кандидат за депутат се нуждае от над 50% от гласовете, за да бъде избран.
В противен случай първите двама претенденти, както и всеки друг, който е получил подкрепата на повече от 12,5 % от регистрираните гласоподаватели, продължават на втори тур.
В някои случаи до втория тур достигат трима или четирима души, но някои от тях могат да се оттеглят, за да увеличат шансовете на друг претендент - тактика, често използвана в миналото за блокиране на крайнодесни кандидати.
Очаква се ключовите партийни лидери да разкрият стратегията си между двата тура. Това прави резултата от втория тур много несигурен, в зависимост от политическите маневри и от това как ще реагират избирателите.
"Национален сбор", който води във всички проучвания на общественото мнение, се надява да успее да получи абсолютно мнозинство или поне 289 от общо 577 мандата.
Националното събрание е по-влиятелната от двете камари на френския парламент. Тя има последната дума в процеса на създаване на закони в сравнение със Сената, доминиран от консерваторите.
Макрон има президентски мандат до 2027 г. и заяви, че няма да се оттегли преди края му.
Ако друга политическа сила, различна от неговия центристки алианс, получи мнозинство, Макрон ще бъде принуден да назначи министър-председател, принадлежащ към това ново мнозинство.
В такава ситуация - наричана във Франция "кохабитация" - правителството ще прилага политики, които се разминават с плана на президента.
Съвременната Република Франция е преживяла три кохабитации, като последната е при консервативния президент Жак Ширак, със социалистически министър-председател Лионел Жоспен, от 1997 до 2002 г.
КОЙ Е ЖОРДАН БАРДЕЛА
Марин льо Пен е името, което изниква в съзнанието при всяка споменаване на френската крайнодясна партия „Национален сбор“, но нейното протеже Жордан Бардела може да се окаже на една от най-могъщите позиции във Франция след предсрочните избори.
Бардела се издига в йерархията на евроскептичната и антиемигрантска партия „Национален сбор“, за да стане неин председател през 2022 г. Младостта, външният му вид и ловкостта му в социалните медии му помагат да привлече по-младите избиратели.
Скоро той може да стане министър-председател, ако „Национален сбор“ спечели абсолютно мнозинство на предстоящите парламентарни избори – а той е само на 28 години.
Издигането на Бардела от говорител на партията през 2017 г. до неин председател в рамките на пет години е забележително за човек, който е само на 28 години. CNBC разказва за Бардела и неговото стремително издигане, предава БГНЕС.
Роден е през 1995 г. в Дранси в северното парижко предградие Сена Сен Дени – район, превърнал се в синоним на лишения, висока престъпност и неадекватни общински жилища. Бардела е единствено дете на родители от италиански произход, въпреки че дядото на баща му е алжирец.
Бардела има отлични постижения в областта на икономиката и социалните науки в частен колеж, а на 16-годишна възраст се присъединява към Националния сбор – тогава известен като „Национален фронт“. След това учи в парижкия университет Сорбона, но прекъсва, за да се съсредоточи върху политиката.
Бардела често възхваляваше произхода си от средната класа, за да се хареса на избирателите, казват експерти, като се насочва по-специално към тези, които може да са участвали в неотдавнашните антиправителствени протести на „жълтите жилетки“ срещу нарастващите разходи за живот и икономическото неравенство.
Политическите коментатори посочват, че бащата на Бардела всъщност е бил успешен бизнесмен, който е живял в богаташкото предградие Монморанси, където Бардела прекарва голяма част от детството си, след като родителите му се развеждат. Бардела и „Национален сбор“ обаче са се възползвали максимално от неговия „скромен произход“.
Издигането на Бардела става под егидата на лидера на партията Марин Льо Пен, а според информацията той е попаднал в полезрението ѝ, след като се е срещал с дъщерята на неин близък приятел и довереник Фредерик Шатийон. Всъщност, според сведенията в рамките на няколко седмици след запознанството си с Льо Пен през 2017 г. той е станал говорител на партията. Две години по-късно става член на Европейския парламент (ЕП), а през 2022 г. е избран за председател на партията.
Бързото издигане на Бардела в партията му спечелва прозвището „лъвчето на Льо Пен“, но вероятно е стратегически ход на ветерана политик в опит да модернизира партията и да привлече нови избиратели.
Млад и (според някои) красив политически лидер, които е популярен в социалните медии – Бардела има 1,6 млн. последователи в ТикТок – омекоти имиджа и репутацията на крайнодясната партия и повиши популярността и привлекателността на партията сред по-младите хора и жените избиратели. Феноменът дори е наречен „Бардела мания“, тъй като стотици млади жени посещават предизборни прояви, за да зърнат младия политик на сцената.
Бардела е казал на избирателите, че ще „възстанови реда“, ще ограничи имиграцията и ще се справи с престъпността, но той и Льо Пен отстъпиха от някои от най-яростните обещания и реторика, от извеждането на Франция от НАТО, например, и смекчиха традиционно проруската позиция на партията. Той заяви, че все още ще подкрепя пращането на оръжия за Украйна, но не и разполагането на сухопътни войски, каквато възможност предложи Макрон.
„Първо, Льо Пен и Бардела се опитват да успокоят избирателите и пазарите, че няма да разклатят лодката“ заяви Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank.
„Те намаляват значението на предишните фискални искания (отмяна на пенсионната реформа, голяма намаляване на данъците за младите и/или гражданите с ниски доходи). Вместо това Льо Пен обещава, че ръководенето от „Национален сбор“ правителство ще работи с президента Макрон. За да не отблъсне политическия център, партията изглежда тихо се е отказала от пропутинските части на предишния си манифест“, отбелязва той.
Няколко проучвания на общественото мнение, проведени през юни, показват, че популистко-националистическата партия „Национален сбор“ води с до 35% от гласовете, изпреварвайки левия блок „Нов народен фронт“ с 25-26% и центристкия алианс „Заедно“ на Макрон на трето място с около 19% от гласовете.
„Национален сбор“ вече обяви, че Бардела ще бъде предложен за премиер, ако партията се представи добре, а Марин Льо Пен, лидерът на партията ще бъде неин кандидат за президентските избори през 2027 г.
