Ален Аспе (Франция), Джон Клаусър (САЩ) и Антон Цайлингер (Австрия) спечелиха Нобеловата награда за физика за експериментите им с преплетени фотони, установяващи нарушаване на неравенствата на Бел и поставящи началото на квантовата информационна наука. Това обяви генералният секретар на Кралската академия на науките на Швеция Ханс Елегрен на пресконференция, излъчвана на живо в сайта на Нобеловите награди и каналите им в социалните мрежи.

Цайлингер - професор по физика в университета на Виена, Австрия и старши изследовател в Института по квантова оптика и квантова информация на Австрийската академия на науките, ии екипът му демонстрират феномена, известен като квантово телепортиране, при който е възможно преместване на частици на квантово ниво. Проф. Цайлингер се включи в телефонен разговор на живо по време на пресконференцията в Кралската академия на науките на Швеция, на която бе обявен за нобелов лауреат. 

Квантовото телепортиране не е като това, което сме виждали във филмите, обясни австрийският учен в отговор на въпрос на шведски журналист. Феноменът използва заплитането на фотони и дава възможност за пренос на цялата информация от един обект на друг, каза Цайлингер. Според него в бъдеще това може да се използва за пренасяне на информация.

Винаги съм се интересувал от квантова механика, каза още проф. Цайлингер. Първите му експерименти с квантово телепортиране били направени във Виена и нямали никакво практическо приложение, но вече не е така, добави той. Австрийският учен подчерта, че наградата е насърчение за младите хора, които е работил през годините и са допринесли за откритието му.

Първата Нобелова награда за физика е присъдена през 1901 г. на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид  лъчи, наречени на негово име. Сред по-известните лауреати в дисциплината г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри  (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс  Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978). За 120 години е имало три лауреатки жени (Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г. и Андреа Гец през 2020 г. Джон Бардин е единственият, печелил отличието два пъти.

Тазгодишното връчване на Нобеловите награди започна вчера с обявяването на призьора на медицина и физиология. Всеки от лауреатите получава и парична награда от 10 милиона шведски крони (близо 900 000 долара). Парите идват от завещанието, оставено от създателя на наградата -  шведският изобретател Алфред Нобел, починал през 1895 г. Престижните отличия продължават утре с дисциплината химия, в четвъртък ще бъде обявен Нобелистът за литература, а в петък - за мир.