Бурен гняв се надигна във Франция веднага след като правителството на Елизабет Борн обяви, че ще прокара спорната пенсионна реформа на своя отговорност и без гласуване в парламента. Решението ѝ е позволено от конституцията, защото става дума за финансите на държавата, но е обществено неприемливо, защото представлява загърбване на парламентарната демокрация.

Още докато премиерката се надвикваше в Националното събрание с опозиционните депутати (главно от левицата), на площад "Конкорд" срещу сградата започнаха да се събират демонстранти, без дори да бъдат призовани от синдикатите. Скоро обаче с призиви за протести излязоха и най-големите профсъюзи, с което предизвикаха големи вълнения не само в Париж, но също в Марсилия, Лион и други големи градове. Най-остро е недоволството от повишаването на пенсионната възраст от 62 на 64 години и премахването на особените режими за пенсиониране на работници и служители от различни производствени и непроизводствени сфери.

Протестиращи издигнаха барикади от метални огради, дъски и черни чували с боклуци, трупани от дни поради стачката на работници от чистотата, а след това започнаха да ги палят. Полицейските редици с извадени щитове и палки напреднаха към площад "Конкорд", заливаха демонстрантите с водни оръдия и ги опушиха със сълзотворен газ. До полунощ бяха арестувани повече от 200 души. 

Елизабет Борн се опита да успокои обществото с интервю в централната вечерна емисия на частната телевизия TF1. Тя увери, че е спазила всички демократични процедури. Критиците ѝ веднага отвърнаха, че е спазила закона, но не и духа на френската демокрация. Въпреки че същия ден законът за пенсионната реформа мина лесно през окончателно гласуване в горната камара - Сената, правителството прецени на кризисно заседание при президента Еманюел Макрон, че има риск да се провали в Националното събрание, защото десетина депутати от консервативната десница на Републиканците (наследниците на голистите) можеха да минат при гласуването в лагера на опозицията. То избра риска да бъде подложено на вот на недоверие, който веднага бе поискан от крайната десница на Марина Льо Пен и от една по-малка центристка група. За левицата нямаше съмнение, че категорично настоява за сваляне на правителството.

"Много е важно да се разбере, че член 49.3 позволява на опозицията да внесе вот на недоверие, който ще бъде подложен на гласуване. Тази реформа е преминала през необходимата демократична процедура. Обсъждаше се с часове в Националното събрание, обсъждаше се с часове в Сената, имаше гласуване в Сената", поясни премиерката. Тя отбеляза, че правителството до последния момент е възнамерявало да приеме реформата с гласуване, но не можело да "рискува бъдещето на цялата пенсионна система, разчитайки на промяна на мнението на някои депутати". Според Борн противниците на реформата смятат, че пенсиите могат да се финансират с публичен дълг, но това според нея е "несериозно".

Властите ще започнат да повишават възрастта за пенсиониране с три месеца годишно от 1 септември 2023 г. Така до 2030 г. пенсионната възраст ще достигне 64 години вместо сегашните 62.

Френското правителство заяви, че липсата на бюджетни пари за финансиране на плащанията на пенсионерите е основна причина за реформата. По официални данни тази година липсват 13,5 млрд. евро. Реформата ще позволи до 2030 г. да се натрупат повече от 17 млрд. евро за тези нужди. Както каза Борн, реформата е принудително следствие от демографската ситуация в страна със значително ниво на застаряване на населението и голяма продължителност на живота. Ако гражданите не искат да работят повече, властите ще трябва или да повишат данъците, или да намалят пенсионните плащания.

За два месеца във Франция имаше осем общонационални демонстрации. Повечето от тях събраха над един милион участници в цялата страна, пресметна АФП, цитирана от БГНЕС.