Две седмици преди Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи (8-9 декември) български политици започнаха да се тревожат публично, че България може да бъде отделена от Румъния, която да влезе заедно с Хърватия в Шенгенската зона. Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов, който е в Страсбург за 70-годишнината на Европейския парламент, предложи спешна среща на председателите на парламентите на България, Румъния и Хърватия с колегите им от Нидерландия и Австрия, за да се преодолее съпротивата им срещу разширяването на зоната без вътрешни граници.
“България е честен и лоялен член на ЕС. Не е редно пред страната ни да се поставят допълнителни политически изисквания, каквито не са били поставяни пред други държави преди това”, каза Рашидов, цитиран от пресцентъра на Народното събрание и БТА. Затова България не заслужава повече да стои отстрани и е време да бъде приета в Шенген, заяви председателят на българския парламент.
Вежди Рашидов направи предложението на двустранна среща с председателя на Събора на Република Хърватия Гордан Яндрокович. По време на разговора с хърватския си колега той подчерта, че България отдавна е изпълнила всички условия за членство в Шенгенското пространство и това е констатирано многократно от Европейската комисия и Европейския парламент.
Той повдигна същия въпрос и пред председателката на Европейския парламент Роберта Мецола, с която се срещна вчера. България е изпълнила всичките си задължения и поставените пред нея изисквания за членство в Шенгенското пространство, настоя той пред нея, въпреки че Европарламентът подкрепя, а не пречи на България да се присъедини.
Крайно време е българското правителство да комуникира с медиите и гражданите, за да е ясно, че Европейският парламент няма никакво отношение по членството на България в Шенген, коментира пред журналисти в Страсбург евродепутатът Радан Кънев. „Европейският парламент се е произнесъл десетки пъти, че подкрепя България за Шенген. Това, което не може да се преодолее, е съпротивата на някои европейски правителства“, посочи Кънев. По думите му българското управление първо трябва да убеди европейските ни партньори, че „корупцията в България, която е факт, не пречи на способността ни да си пазим границата“. Според него основната причина за съпротивата на някои държави срещу приемането ни в Шенген, е фактът, че Европа се намира под засилен мигрантски натиск. Това увеличава вътрешното напрежение в обществата.
На въпрос дали Румъния може да бъде приета без България в Шенген, Кънев каза, че това е риск, който не може да се изключи. Според него подобен сценарий за България би бил „стратегически кошмар“. „Това е риск, който на всяка цена трябва да бъде предотвратен от България. Ние европейска политика почти не правим на правителствено ниво“, заяви още евродепутатът.
Причините България и Румъния да не бъдат приети в Шенген са чисто икономически, каза пред журналисти също в Страсбург евродепутатът Ангел Джамбазки.
По думите му поведението на редица заподноевропейски държави не е изненада. „Много е смешно и лицемерно, когато хора, държави или правителства, които не контролират собствената си територия, говорят за сигурност и за корупция. Говоря за Нидерландия и Швеция“, каза Джамбазки. Според него корупция има навсякъде. И той допусна възможността Румъния да бъде приета без България в Шенген.
„Причините България и Румъния да не бъдат част от Шенген са чисто икономически. И това е интересът на техния транспортен бранш, за да може нашият да не им е конкурент. Целта на тези хора е една – бизнесът да се премести и да плаща данъци в Западна Европа“, обясни евродепутатът. „Съмнявам се, че в обозримо време ще бъдем приети в Шенген. Не е вярно, че само Нидерландия спира България. Нидерландия е формата, тъй като това няма да стане, без да има негласно споразумение с други държави“, добави Джамбазки.
ДРАСТИЧНИ ОТВЕТНИ МЕРКИ
Големите индустриални компании, които са членове на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ,) заявиха в обръщение към изпълнителната и законодателната власт, че влизането на България в Шенген не следва да се отлага за пореден път. В отворено писмо, разпространено от пресцентъра на Конфедерацията, се казва, че бизнесът настоява за решителни действия "в оставащите дни и часове, за да бъдем приети в шенгенското пространство" и посочва, че всяко ново отлагане ще е пагубно и нанасящо огромни щети както върху индустрията и икономиката ни, така и върху обществения интерес на българите.
Сред мерките, препоръчвани от индустриалците, е използването на института на реципрочността, "който включва приемането дори и на драстични ответни мерки към тези, които поставят България години наред в дискриминационно положение", като по-специално се визират "страни членки на ЕС с доказан двойствено дискриминационен подход към страната ни". Нека да наложим нашата позиция, че опазването на външните граници на Европейския съюз е обща отговорност на страните членки, призоват още индустриалците.
На 16 ноември Европейската комисия призова Съвета на ЕС да вземе необходимите решения без допълнително забавяне, за да позволи на България, Румъния и Хърватия да участват пълноценно в Шенгенското пространство.
На 18 ноември австрийското министерство на вътрешните работи съобщи, че страната се противопоставя на премахването на проверките по границите на България, Хърватия и Румъния.
В Шенгенското пространство, което обединява 26 страни, до голяма степен няма гранични проверки и това позволява на хората да пътуват, работят и живеят в друга държава без визи или разрешителни.
България, Румъния, Хърватия, Ирландия и Кипър са единствените страни от ЕС, които не са част от Шенгенското пространство, което включва и държави, които са извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, припомни БТА.
