Лидерите на страните от НАТО одобриха днес в Мадрид нова “Стратегическа концепция”, в която посочват Русия като "най-значителна и пряка заплаха за сигурността на съюзниците (от НАТО - б.р.) и на мира и стабилността в евроатлантическото пространство". Изтъква се, че "войната в Украйна застави съюзниците да преразгледат въпроса как да отвърнат на двойната заплаха от Русия и Китай".
Това е първата си редовна среща на върха на НАТО след началото на руското нашествие в Украйна в края на февруари. Държавните глави и правителствените ръководители на 30-те държави членки обсъдиха начини за допълнителна помощ на Киев, без обаче това да доведе до пряка конфронтация между Северноатлантическия съюз и Москва, предаде пратеник на БТА. Макар и да не могат повече да смятат Русия за партньор, 30-те държави от Алианса ще запазят отворени канали за комуникация с Москва, за да не се стигне до по-голяма ескалация на конфликта. Връщането към нормални отношения ще стане едва когато Русия прекрати агресивната си политика и напълно се съобрази с международния правов ред. Предишната Стратегическа концепция на НАТО определяше Русия като потенциален партньор.
Централна тема във форума бе присъединяването на Швеция и Финландия към алианса, което стана възможно след оттеглянето на турското вето.
Путин искаше финландизация, но получава натовизация
Съединените щати ще "засилят военното си присъствие в Европа", за да може НАТО "да реагира на заплахи, които идват от всички посоки и във всички сфери - по суша, въздух и вода", заяви американският президент Джо Байдън.
Руският президент Владимир Путин "искаше финландизация на Европа", промяна на страните членки на Алианса към по-неутрална позиция, подобна на тази, която исторически заемаха скандинавските страни. Вместо това обаче той постигна "натовизация на Европа", подчерта Байдън. Той обяви, че САЩ ще засилят военното си присъствие и отбранителните си способности в Испания, Полша, Румъния, балтийските страни, Обединеното кралство, Германия и Италия.
"Ние сме на срещата" и "доказваме, че НАТО е по-необходима от всякога", заяви американският президент заедно с генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. Той припомни, че САЩ вече са разположили тази година 20 000 допълнителни войници в Европа, за да подсилят линиите в отговор на агресивните инициативи на Русия.
Освен това Байдън потвърди, че Вашингтон ще увеличи от четири на шест броя на своите ескадрени миноносци в испанската военноморска база Рота и ще създаде в Полша "постоянен щаб на 5-ти американски армейски корпус".
"Ще поддържаме допълнителна бригада" от 5000 души, която ще бъде базирана в Румъния, добави Байдън. Освен това ще бъдат разположени допълнителни сили в балтийските страни.
"Ще изпратим две допълнителни ескадрили" бойни самолети Ф-35 във Великобритания и "ще разположим допълнителни способности за противовъздушна отбрана" в Германия и Италия, уточни президентът в кратко изявление за медиите.
Увеличаване на силите за бързо реагиране
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи в понеделник, че на форума, който ще продължи и утре, алиансът ще вземе решение за увеличаване на числеността на силите си за бързо реагиране почти осемкратно от сегашните 40 000 до 300 000 военни.
"Мисля, че съюзниците ще заявят ясно в Мадрид, че смятат Русия за най-голямата и най-пряка заплаха за нашата сигурност“, заяви Столтенберг. "Тази среща на върха ще бъде повратен момент и няколко важни решения ще бъдат взети“, добави той.
Увеличаването на числеността на силите за бързо реагиране, в комбинация с очаквани мерки за допълнително укрепване на източния фланг, ще бъдат според Столтенберг част от "най-голямото преустройство на колективната отбрана и възпиране от Студената война насам“. В района бяха създадени осем тактически бойни групи, базирани в България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия и Естония. Някои от тях се очаква да бъдат увеличени до равнището на бригади – тактически формирования от 3000 до 5000 души – уточни Столтенберг.
Още военна помощ за Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски каза пред лидерите от НАТО, че страната му се нуждае от още пари и оръжия, за да се защити от Русия, и предупреди, че амбициите на Москва не се ограничават до Украйна.
„Това не е война, която Русия води само срещу Украйна. Това е война за правото да диктува условията в Европа, да определя бъдещето“, каза той във видеообръщение към участниците в срещата на върха на НАТО в Мадрид.
„Ето защо е абсолютно необходимо да се подкрепя Украйна дори и сега с оръжия, финанси и политически санкции срещу Русия, която ще загуби възможността да плаща за войната“, обясни Зеленски и изтъкна, че Украйна се нуждае от модерни системи за ПВО.
Членство на Швеция и Финландия
Централна тема на форума на държавните глави и правителствените ръководители ще е поканата Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. Двете скандинавски страни, спазвали стриктно политика на неутралност и неучастие във военни съюзи в продължение на столетия и десетилетия, подадоха молби за членство в Алианса след руската инвазия в Украйна.
Редица граничещи с Русия европейски държави изразиха безпокойство, че те може да са следващата мишена на Кремъл.
Вчера Турция се съгласи да се откаже от възраженията си срещу присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, слагайки край на безизходицата, която щеше да помрачи откриването на срещата на върха на лидерите в Мадрид на фона на най-тежката от десетилетия насам криза в сигурността в Европа, предизвикана от войната в Украйна.
След спешни разговори на най-високо равнище с лидерите на трите държави генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг заяви, че "сега имаме споразумение, което проправя пътя за присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО". Той нарече това "историческо решение".
След седмици на дипломатически совалки и няколкочасови разговори вчера финландският президент Саули Нинистьо заяви, че тримата лидери са подписали съвместно споразумение за излизане от задънената улица.Турция заяви, че е "получила това, което е искала", включително "пълно сътрудничество... в борбата срещу" терористичите групировки.
Столтенберг заяви вчера на пресконференция, че лидерите на алианса от 30 държави ще отправят днес официална покана към двете страни да се присъединят. Решението трябва да бъде ратифицирано от всички държави и по думите му това ще стане до няколко месеца.
Шведската министър-председателка Магдалена Андершон заяви, че споразумението е "добро за Финландия и Швеция. То е добро и за НАТО." Подробностите какво точно е договорено не бяха съобщени. Андершон отхвърли твърденията, че Швеция и Финландия са отстъпили твърде много. Запитана дали шведската общественост ще възприеме споразумението като отстъпка по въпроси като екстрадирането на кюрдски бойци, Андершон заяви, че хората "ще видят, че това е добре за сигурността на Швеция".
Москва отвръща със заплахи
Разполагането на допълнителни сили на НАТО в Източна Европа ще доведе до компенсаторни мерки от страна на Русия. Москва разполага с необходимите възможности и ресурси за стопроцентово гарантиране на сигурността си, заяви пред журналисти руският заместник-министър на външни работи Сергей Рябков, цитиран от ТАСС.
"Това, което се случва сега (засилването на присъствието на НАТО в Източна Европа), неминуемо ще доведе до компенсаторни мерки от наша страна", посочи заместник-министърът. "Няма да останем длъжни, както се казва. Възможности и ресурси имаме. Сигурността ни ще бъде на сто процента гарантирана."
Рябков заяви, че тези, които предлагат решения за засилване на военното присъствие на северноатлантическия пакт в Източна Европа, "живеят с илюзията, че Русия може да бъде сплашвана и по какъвто и да било начин възпирана. "Но това няма да им се получи", каза той. "Тези техни усилия ще останат напълно безрезултатни. Сигурността на страните, където се повяват допълнителни контингенти (на НАТО), не се повишава, перспективата за стабилизация се отдалечава, а рисковете нарастват."
Заместник-министърът заяви, че САЩ са "пропуснали възможността", която им е била предоставена от руска страна миналата година във вид на предложение "за сключване на юридически обвързани договорености за гаранции за сигурност", целящи "да се избегне сценарий на ескалация".
