След като Русия струпа повече от 100 000 войници на украинската граница, руската армия заяви, че е започнала учения с участието на 6 000 войници на Кримския полуостров, анексиран от Москва през 2014 г., предаде АФП. Ученията включват стрелба с бойни самолети, бомбардировачи, зенитни системи и кораби от Черноморския и Каспийския флот, съобщи Кремъл.
Лидерите на водещите страни в НАТО проведоха 80-минутен конферентен разговор и подчертаха общото си желание за дипломатическо уреждане на кризата около Украйна, но същевременно са обсъдили и "подготовката за налагане на мащабни последици и голямата икономическа цена", която Русия би платила, ако нападне Украйна, както и "укрепването на източния фланг на НАТО".
Това се казва в изявление на Белия дом след участието на президента на САЩ Джо Байдън в срещата. Освен него участваха френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц, италианският премиер Марио Драги, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, полският президент Анджей Дуда, британският премиер Борис Джонсън, президентът на ЕС Шарл Мишел и председателят на ЕС Урсула фон дер Лайен.
Байдън заяви пред журналисти, че срещата е била "много, много, много добра", и че на нея е имало "пълно единодушие".
"Лидерите се съгласиха, че ако има руско нахлуване в Украйна, съюзниците трябва да отвърнат незабавно с наказателни мерки, включително безпрецедентен пакет санкции. Те решиха да продължат тясната координация по всеки подобен отговор", се казва пък в съвместно изявление на участниците в срещата.
"Премиерът обърна внимание на реалните хуманитарни последствия при каквато и да е руска агресия и на необходимостта да се предприемат стъпки, които са в нашата власт, за да предотвратим такъв изход", гласи изявлението от кабинета на британския премиер Борис Джонсън.
В тази връзка лидерите на страните от НАТО са се съгласили, че дипломатическият път за разрешаване на проблемите остава основен приоритет при търсенето на изход от ситуацията. В общото им изявлението обаче се казва, че участниците "достигнаха до мнение, че международната общност не трябва да търпи никакви действия, които подриват украинския суверенитет".
След срещата полският президент Анджей Дуда подчерта, че НАТО е единен по въпроса за Украйна. "Искам да подчертая единството на Северноатлантическия алианс. В момента няма съюзник, който да наруши солидарността с Украйна, с останалите членки на НАТО", каза той.
"Дезескалацията на напрежението с Русия по въпроса с Украйна изисква твърди и ясни предупреждения, но също така и засилен диалог с Москва", заяви пък френското президентство. Оттам добавиха, че "през следващите дни" Еманюел Макрон ще разговаря с руския президент Владимир Путин и с украинския президент Володимир Зеленски.
САЩ СА ГОТОВИ ДА ИЗПРАТЯТ 8500 ВОЕННИ В ЕВРОПА
По нареждане на президента Байдън Пентагонът е поставил в повишена готовност около 8500 америкарски военни, които може да бъдат изпратени в Европа, ако Русия нападне Украйна, според говорителя на Пентагона Джон Кърби.
Той все пак каза, че окончателно решение ще бъде взето, само ако НАТО реши да задейства своите сили за бързо реагиране или ако "възникне друга ситуация" във връзка с напрежението заради струпването на руски войски по украинските граници. "Целта е да се вдъхне увереност на нашите съюзници от НАТО", каза Кърби и добави, че САЩ нямат намерение да разполагат войници в самата Украйна.
НАТО обмисля по-нататъшно военно укрепване на източния си фланг, заяви гнералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред Си Ен Ен. "НАТО няма да разположи бойни сили в Украйна. Но не може да има недоразумения относно нашата готовност, нашия ангажимент да защитаваме нашите съюзници, особено на източния фланг на алианса", посочи Столтенберг.
КИЕВ НЕ СЕ ОТКАЗВА ОТ ЧЛЕНСТВО В НАТО
Вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина отговори така на въпрос дали Киев се отказва от членство в НАТО заради напрежението по руско-украинската граница: "Не, не се отказваме!".
"Вие виждате как Москва непрекъснато променя исканията си - първо беше Украйна и Грузия да не членуват в НАТО, после да няма разширяване, след това да се върне конфигурацията от 1997 г. Москва има изгода от ескалация на напрежението и прави всичко възможно враждебната риторика да продължава. Киев има подкрепата на европейските и американските си партньори, които демонстрират единство. Разликите с 2014 г. са огромни", допълни Стефанишина.
Според украинския вицепремиер обстоятелствата вече са в полза на нейната страна.
"Първо - изградили сме военна устойчивост, второ - устойчивост на хибридни атаки. Имаме непоколебимо международно единство за териториалната цялост на Украйна, мащабни санкции. И никой по-добре от нас не познава режима на Путин. Разбира се, че сме подготвени за всякаква военна ескалация. И сме много благодарни за огромните усилия на ЕС и НАТО, както и на отделни страни - Франция и САЩ, които правят всичко възможно да има диалог и прозрачност на следващите стъпки", каза още Стефанишина.
