Еврокомисията посочи дипломатично най-тежките проблеми на България - отчетността на прокуратурата, борбата с корупцията и свободата на медиите. В първите си доклади за върховенството на закона, които анализират състоянието на всички държави в ЕС, Брюксел откроява нашата страна като повтаряща хронично слабостите, сочени 14 години чрез Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който още не е отменен.
Според доклада за България у нас не са приключили законодателните процедури, свързани с ефективната отчетност на главния прокурор. "Пред България остават предизвикателства в съдебната реформа, в частност предприемането на мерки за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както препоръчва Венецианската комисия", пише в документа още в самото му начало. Добавя се и неефективната работа на Инспектората към Висшия съдебен съвет. ЕК напомня, че всички членове на съдебния инспекторат се назначават от Народното събрание, което води до подозрения за политическото влияние върху институцията.
ЕК препоръчва стратегията за противодействие на корупцията, която е приета от България, да бъде прилагана по-ефективно и да се следи за напредъка в тази област. Изграждането на образа на антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни е също едно от предизвикателствата, с което трябва да се справим. ЕК се надява също така, че у нас ще има последователни окончателни присъди за корупция на високо равнище. Но такава надежда бе изразявана и по-рано във всеки мониторингов доклад по МСП. "Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г., и все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг", се казва в доклада на ЕК. Споменава се скандалът "Апартамент гейт" и озадачаващата позиция на антикорупционната комисия, че в него няма конфликт на интереси.
Правната рамка за защита на журналистите от политическа намеса не забранява изрично на политици да притежават медии, а има доказателства за връзката между политически играчи и някои медии, пише в доклада, който констатира също, че повечето издания в България имат проправителствена линия. Това се свързва с непрозрачното финансиране и разпределянето от държавата на средства за издръжката им.
Докладите ще бъдат обсъдени от Европейския парламент и Съвета, след което еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс ще тръгне на обиколка из страните членки. После правосъдните министри от всички държави ще започнат съвместно разглеждане на заключенията на комисията, което ще бъде по азбучен ред.
Йоурова: Българското правителство трябва да приеме много сериозно протестите
Въпреки че управляващите в България настояваха, че новият общ механизъм ще отмени досегашното наблюдение на България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), днес се разбра, че той остава и така на практика страната ще е под двойно наблюдение. Признанието направи зам.председателят на ЕК Вера Йоурова, която представи доклада заедно с комисаря за правосъдието Дидие Рейндерс. "Все още съществува МСП. Както знаете, имаше планове за отпадането му, но все още има несвършена работа. За българските власти, особено за правителството, реформите трябва да бъдат финализирани", каза Йоурова. И продължи: "Винаги, във всяко проучване имаше много ясно послание от българското общество, че доверието в съдебната система е много ниско".
"Сега продължаваме наблюдението по МСП, отразяваме обективната картина за това къде се намира България, било то в борбата с корупцията, в медийната сфера или съдебната система", допълни Йоурова. Тя бе подканена от базираното в Брюксел издание "Юрактив" да изостави бюрократичния език и да отговори на притесненията на българите, което настояват Европейският съюз да "спре финансирането на мафията".
Тя изрази ясна подкрепа към продължаващите протести в България, като заяви, че правителството на Бойко Борисов трябва да ги приеме "много сериозно".
По думите ѝ българският парламент и правителство трябва да работят по констатациите от доклада “много сериозно”, защото “когато хората изразяват такова недоволство и такова недоверие и много ясно чувство, че не е възможно да се получи справедливост от държавата, тогава това е сериозно нещо, което трябва да се вземе предвид от националните власти".
РЕАКЦИИ
Очаквано, управляващите разчетоха добри новини в доклада. "ЕК отчита положително и обективно действията на българското правителство", обяви министърът на правосъдието Десислава Ахладова. По думите й комисията акцентира върху сфери, които са приоритетни и за правителството. Според нея оценката за борбата с корупцията е положителна.
България потвърждава непоколебимото си намерение да изпълни решението "Колеви", посочи още министърката. Това решение на Съда в Страсбург, което ясно посочи проблема с безотчетния и безконтролен главен прокурор, чака да бъде изпълнено още от 2009 г., когато беше постановено. Сега Ахладова обясни, че ще бъде потърсено становището на Венецианската комисия по предложените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
На 18 септември страната е поискала и становище по проекта на ГЕРБ за нова конституция.
Борисов не коментира доклада. Вместо него се изказа председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Тя нарече доклада "положителен и обективен". "Това е може би първият доклад, за който освен да кажем, че е обективен, е и доста положителен, защото ЕК акцентира върху всичко, което е постигнала българската държава, не само българското правителство. Казвам това изречение в контекста на други коментари и прочити за това какъв е докладът на ЕК. Мисля, че той е обективен, коректен и отчита постигнатите резултати и отчита напредъка", каза Десислава Атанасова.
Президентът Румен Радев коментира съвсем лаконично изводите в доклада за България: „Че аз тези констатации ги правя отдавна, закъсняха“.
Депутатът от БСП Крум Зарков заяви: "Това е доклад и за изгубеното време, тъй като поне от 4 години насам тежките критики отправени в него са издигани няколко пъти от БСП, включително във вотове на недоверие по отношение на пълния провал в борбата с корупцията и гарантиране на върховенството на закона." Според него "докладът за върховенството на закона е опис на държава, управлявана задкулисно, корумпирано, безконтролно и в която институциите, призвани да спазват и да гарантират спазването на закона, не могат или не искат да го направят."
КАК СА ДРУГИТЕ?
Както обикновено Брюксел обърна повече внимание на проблемите в Унгария и Полша, срещу които тече специална наказателна процедура по чл. 7 от Договора за ЕС заради проблеми с върховенството на закона.
За Унгария ЕК написа, че корупцията се благоприятства от "тесните взаимни връзки между политиката и определени национални бизнеси". Тя предупреди също за липса на прозрачност и качество в законодателния процес. "Посоката на промяната поражда сериозно безпокойство" за независимостта на съдебната система, подчерта Еврокомисията.
При Полша ЕК е разтревожена на първо място по въпроса за реформирането на съдебната система. Очевидното "засилване на влиянието на изпълнителната и законодателната власт върху съдебната" власт "отслаби независимостта на съдебната система", констатира тя.
Вчера унгарският премиер Виктор Орбан поиска оставката на Йоурова заради неин коментар, че визията му за "нелиберална демокрация" води до "болна демокрация" в страната му. Говорител на ЕК отвърна, че председателката Урсула фон дер Лайен има пълно доверие на своята заместничка Вера Йоурова. Тя била получила писмото на Орбан и щяла да му отговори лично, но засега трябвало да се знае, че „нашите опасения по отношение на върховенството на закона в Унгария са добре известни“.
Докладите критикуват също Румъния и Словакия за подкопаване на независимостта на съдебната система.
