Президентът Румен Радев каза днес в Страсбург на президентите на Франция и Германия Еманюел Макрон и Франк-Валтер Щайнмайер, че България желае приемането на РС Македония в ЕС, но не за сметка на правата на македонските граждани с българско самосъзнание. По този въпрос тя не е склонна да прави компромис за скорошно вдигане на ветото над започването на присъединителни преговори, което според Скопие щяло да падне скоро.

Пристигнал за церемония в Европарламента в памет на покойния френски държавник Валери Жискар д'Естен, българският президент се възползва да разговаря със свои колеги, за да им разясни националната позиция по въпроса за европейската перспектива на РС Македония. Той заяви на Макрон, че очаква конкретни и необратими резултати в двустранния диалог с РСМ, които да гарантират европейските ценности по отношение на спазването на човешките права и преустановяване на езика на омразата, както и защитата на българското културно-историческо наследство в страната. Почти същото каза и на германския си колега: "Югозападната ни съседка следва да покаже европейска зрялост и уважение към ценностите на ЕС, като предприеме конкретни действия за преустановяване на езика на омразата към България в учебниците по история, държавните и научни институции, в публичните медии, за преустановяване на фалшификациите на българското културно-историческо наследство и особено за спазването на правата на своите граждани, които открито изразяват българската си идентичност".

Само преди два дни вицепремиерът на РСМ Артан Груби заяви бодро пред местната телевизия „Алсат“: „Ние сме оптимисти, защото имаме пълна информация за случващото се между Скопие и София, и това нещо ни вдъхва пълно доверие, че този въпрос може да бъде решен. Ние се опитваме на срещата на върха на ЕС на 14-ти декември да получим първия положителен сигнал, който ще ни отвори вратите“.

Днес обаче скопският печат изрази тревога, че България може да предизвика отделяне на Албания от РС Македония и двете държави да поемат по самостоятелни пътища към ЕС. В момента те са заедно, както България и Румъния бяха заедно в Петото разширяване на ЕС, но след отделянето им от групата на другите 10 държави, приети три години преди тях. Македонски вестници изразиха притеснение от думи на албанския президент Илир Мета, който "приветства предложението на България за разделяне на Тирана и Скопие по пътя им към присъединяване към Европейския съюз". Според местни коментатори това би създало вътрешен дисбаланс в Македония, която има голяма албанска общност.

Миналата седмица българският постоянен представител в ЕС Румен Александров каза, че София няма да отмени ветото си върху Северна Македония, но че Албания трябва да бъде оценена независимо.