Поне 10 от най-известните политически затворници в Русия изчезнаха за последните два дни, съобщиха адвокатите им, цитирани от руски Телеграм канали. Това са опозиционните лидери Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза, правозащитникът Олег Орлов, бившите ръководители на регионалните щабове на Алексей Навални Лилия Чанишева и Ксения Фадеева, художниците Саша Скочиленко и Даниил Кринари, 18-годишният Кевин Лик, журналистката Мария Пономаренко и американският гражданин Пол Уилън, осъден за шпионаж.
Те излежават присъдите си в различни колонии. Причините и мястото на преместването им са неизвестни. Адвокатите се надяват, че това е подготовка за обмен на затворниците, но не изключват и да става дума за някаква "отвличаща маневра".
"Ставащото прилича на подготовка за обмяна. За да има обмен, всички трябва да бъдат доставени в една точка, вероятно Москва, откъдето спецрейс ще ги превози на територията на друга държава", пояснява основателят на правозащитната организация "Първи отдел" Иван Павлов пред "Агенцията".
"Честно казано, не разбирам какво се случва. Надявам се на обмен с арестувани и осъдени руски колаборанти в Украйна, но това би било чудо", коментира пред "Можем да обясним" ръководителката на фонда "Русь сидящая" Олга Романова.
"Такива работи не коментираме", отсече говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на въпрос на "Ведомости" за причините и съдбата на изчезналите политически затворници.
В същото време информацията за няколко осъдени руснаци изчезнаха от базата данни на Бюрото на затворите на САЩ. Става дума за Александър Винник (осъден за пране на пари с криптовалута), Максим Марченко (осъден за контрабанда и нарушаване на санкциите), Вадим Конощенко (контрабанда и нарушаване на санкциите) и Владислав Клюшин (осъден за хакерство и търговия с вътрешна информация), които излежават присъдите си в САЩ. Адвокат Игор Слабих обърна внимание на изчезването на информация за тях в онлайн картотеката, пише “Новая газета Европа”. Изчезнали са и данните за Роман Селезньов, съобщи за РИА “Новости” неговият адвокат. Той беше задържан от американските разузнавателни агенции през 2014 г. на Малдивите и по-късно осъден на 14 и 27 години за киберпрестъпления и измами. Той е син на депутата от Държавната дума от ЛДПР Валерий Селезнев.
В базата все още обаче има информация за други руснаци, излежаващи присъди в американски затвори - например за хакера Владимир Дунаев, пише РИА “Новости”.
За това, че се готви голям обмен съобщи и словенският тВ канал N1. Днес Окръжният съд в Любляна осъди Артьом и Анна Дулцеви (в страната се представяха като Лудвиг Гил и Мария Роза Майер) на 1 година и 7 месеца затвор за шпионаж. Те прекараха същия период в ареста. Съдът също реши руснаците да бъдат експулсирани от страната.
Словенският телевизионен канал N1 твърди, че Дулцеви ще бъдат част от мащабна размяна на затворници между Русия, САЩ, Германия и Беларус. По-рано Wall Street Journal писа, че семейство Дулцев може да бъде разменено за американците Пол Уилън и Еван Гершкович, осъдени в Русия за шпионаж.
Вчера президентът на Беларус Александър Лукашенко реши да помилва осъдения на смърт за тероризъм германец Рико Кригер. По-рано редица руски опозиционни журналисти предположиха, че Кригер е бил осъден на смърт в Беларус, само за да бъде разменен по-късно с руския офицер от специалните служби Вадим Красиков, който излежава доживотна присъда в Германия за убийството на бившия чеченски командир Зелимхан Хангошвили.
Друг аргумент, че се готви обмен на политически затворници, е светкавичното разглеждане на делото и присъдата на журналиста от The Wall Street Journal Еван Гершкович. В навечерието на процеса външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че "контактите /на спецслужбите по повод на възможен обмен/ продължават". Песков също потвърди, че Москва поддържа контакт с Вашингтон по въпроса за обмяната на Гершкович. Адвокатът на журналиста отказва коментар.
Сред други участници във възможен обмен е и политикът Владимир Кара-Мурза, който има и британско гражданство. Вчера и днес неговият адвокат не можа да се свърже с него, тъй като от администрацията на колонията твърдят, че политикът е на изследвания. По-късно от Службата за изтърпяване на наказанията потвърдиха пред Reuters, че политикът е изведен от изправителната колония в Омск и преведен на друго място. Къде се намира Мурза не е известно.
За да се включат в обмен, всички затворници трябва да напишат заявление с молба за помилване до президента, обяснява Иван Павлов. След това президентът подписва указ за помилване, който става формално правно основание за освобождаването на затворника. Указът може да е секретен. За да има помилване, не е задължително затворникът да е признал вината си.
От всички изчезнали политически затворници със сигурност само 18-годишният Кевин Лик е признал вината си по съвет на адвоката си. Появиха се съобщения, че Лилия Чанишева е подала молба за помилване, но това не е потвърдено. Иля Яшин пък изрично заяви, че ще откаже обмен за един от руснаците, арестувани на Запад.
Последният масов политически обмен се състоя при президента Дмитрий Медведев. Тогава 10 арестувани в САЩ руски шпиони бяха обменени за осъдени за шпионаж в руски затвори, сред които бе и Сергей Скрипал, когато по-късно руските тайни служби се опитаха да убият в Лондон.
Кои са изчезналите?
Опозиционният политик Иля Яшин бе осъден през декември 2022 г. на 8.5 г. колония от общ режим за разпространяване на "фейк новини" за руската армия. Поводът за делото бе, че на 7 април в своя YouTube канал Яшин разказа за убийството на десетки мирни граждани в украинския град Буча. Руското министерство на отбраната нарича съобщенията за престъпленията на руските военни "провокация", а кадрите с труповете, които бяха верифицирани от множество независими експерти - постановка. Тази версия поддържаше и прокурорът. Яшин не се призна за виновен и в последната си дума пред съда призова руските войски да се изтеглят от Украйна. Той вече заяви, че би се отказал от обмен, ако му бъде предложен. "За мен обменът е неприемлив, тъй като предполага емиграция. Аз останах в Русия и за да отстоявам правото си да живея, работя и да се занимавам с независима политика в своята страна", заяви той в едно от писмата си, които бяха публикувани. Според него политическите заявления, направени от затвора в Русия, имат много по-голяма тежест, отколкото заявленията от "парижско кафе". Той добави, че руският политик трябва да бъде с Русия и в радост, и в скръб.
През април 2023 г. руският опозиционен лидер Владимир Кара-Мурза е осъден на 25 години затвор по обвинения в "държавна измяна" и разпространение на "фалшиви новини" за руската армия. Той е един от най-известните критици на руския президент Владимир Путин и двигател на приемането на закона "Магнитски", по който се санкционират корупционери. Кара-Мурза на два пъти бе тровен от руски агенти. След нахлуването на Русия в Украйна Кара-Мурза беше обвинен от прокуратурата в държавна измяна и в дискредитиране на военните. В началото на процеса срещу него той го сравни с един от показните процеси на Йосиф Сталин през 30-те години на миналия век. Кара-Мурза отказа да поиска от съда да го оправдае и каза: „Престъпниците трябва да се покаят за стореното. Аз съм в затвора заради политическите си възгледи."
Кевин Лик бе осъден миналата година на 4 години колония по дело за "държавна измяна". Според обвинението той е "осъществявал визуално наблюдение" и е снимал в Майкоп местата на дислокация на руски войски, а след това е изпращал снимките по електронната поща на "представител на чужда държава". В съдебното дело се казва, че той е извършил тези престъпления, докато още е бил непълнолетен, "заради несъгласие с политическия курс на Русия" и с "провеждането на специалната военна операция на територията на Украйна". Когато е произнесена присъдата му обаче, той вече е на 18 години. Именно неговото непълнолетие намалява присъдата и той получава 1/3 от минималния срок, предвиден за държавна измяна. В решението на съда се отбелязва неговото "активно съдействие за разкриване на престъплението и разследването", "признаването на вината и чистосърдечното разкаяние". Според майка му той е направил това по съвет на адвоката си.
Кевин Лик е роден в Германия и има двойно гражданство. Когато е на 12 г., заедно с майка си се завръща в Русия.
Лилия Чанишева бе осъдена през лятото на 2023 г. на 7.5 г. колония, като присъдата й бе по-късно повишена от Върховния съд на 9.5 години. Тя бе обвинена в "организация на екстремистко общество с използване на служебното си положение", "публични призиви за осъществяване на екстремистка дейност" и "пропаганда на работата на нетърговска организация, посягаща на личността и правата на гражданите". Чанишев е един от малкото съратници на Алексей Навални, който не напусна Русия след ареста на опозиционния лидер. Тя бе задържана в Уфа през ноември 2021 г.
Ксения Фадеева бе осъдена миналата година на 9 години затвор. Тя е бивш шеф на координационния щаб на Навални в Томск, а през 2020 г. спечели изборите за местната дума в града при подкрепата на т.нар. "умно гласуване" /масово гласуване за кандидат с най-големи шансове да победи кандидата на властта, в повечето случаи издигнат от "Единна Русия"/. Една година по-късно - през декември 2021 г. тя бе задържана и обвинена в "организация на екстремистко общество с използване на служебното положение" и "участие в нетърговска организация, посягаща на личността а правата на гражданите". Ексшефът на мрежата от регионални щабове на Навални Леонид Волков разказа, че той е предлагал на Фадеева да напусне Русия, но тя категорично е отказала.
Съпредседателят на правозащитния център "Мемориал" Олег Орлов бе осъден на 2.6 г. лишаване от свобода за "дискредитация на руската армия". Делото бе образувано заради неговата антивоенна статия "Те искаха фашизъм. И го получиха". Правозащитникът я публикува на страницата си във Фейсбук, а донос за това веднага написаха "патриотите" от "Ветераните на Русия". Това бе третото подобно "нарушение" на правозащитника, който редовно се изказва срещу войната в Украйна.
Саша Скочиленко бе осъдена на 7 години колония за разпространение на "фейк новини" за руската армия. Тя бе задържана в Петербург през април 2022 г. и й бе образувано дело, защото тя замени няколко табелки с цени в хипермаркета "Перекресток" с листовки с антивоенни надписи. Според обвинението на листовките е имало "лъжлива информация за руската армия". В листовките се говореше за зверствата на руските военни в Мариупол.
Даниил Кринари бе осъден през април 2024 г. на 5 години колония. През септември 2022 г. домът на Кринари, както и на други активисти от Санкт Петербург бе обискиран по наказателно дело за лъжливо съобщение за терористичен акт. Тогава Кринари замина за Беларус, където бе задържан през декември 2022 г. и екстрадиран в Москва по искане на Федералната служба за сигурност. През 2024 г. той бе признат за виновен за конфиденциално сътрудничество с чужда държава. Според прокуратурата той си е общувал с украинските спецслужби. Кринари отрича това.
Руска журналистка Мария Пономаренко бе призната за виновна за дискредитиране на руските въоръжени сили и получи присъда от 6 години затвор. Пономаренко, която е работила за новинарския сайт "РусНюз", отрича обвиненията.
Американският гражданин Пол Уилън, който е бивш морски пехотинец и бизнесмен, бе осъден през 2020 г. на 16 г. затвор за шпионаж. Той също не признава вината си.
