Строителството на газопровода „Силата на Сибир-2“ е отложено, съобщава китайското издание The South China Morning Post, като се позовава на бившия член на монголския Съвет за сигурност Мунхнар Баярлхавг.

Втората част на газопровода „Силата на Сибир“ трябваше да премине през Монголия. Страната планираше да построи 2500 км от газопровода, но властите не го включиха в националния план за развитие до 2028 г.

„Навлизаме в дълга пауза, тъй като Москва вече не вярва, че може да получи желаната от нея сделка от Пекин, и проектът вероятно е спрян до по-добри времена“, каза Мунхнар Баярлхавг.

Русия има проблеми със строителството на газопровода от дълго време. Още през 2022 г. Путин предложи на Китай да увеличи покупките си на руски газ до 100 млрд. куб. м годишно, но двете страни не можаха да се споразумеят за цената.

Пекин поиска да намали цената на газа, който ще преминава през второто разклонение на „Силата на Сибир“, до 60 долара за хиляда кубически метра, т.е. почти до нивото на вътрешния пазар, който Москва поддържа с бюджетни субсидии. Сега Китай купува руски газ на цена от 260 долара за хиляда кубически метра. 

Разногласията по този въпрос бяха причината ръководителят на "Газпром" Алексей Милер да не придружава Путин по време на посещението му в Китай през май. По това време темата за „Силата на Сибир-2“ беше един от ключовите въпроси в разговорите между руския лидер и Си Дзинпин. Освен това тогава Путин поиска от Китай да не участва в украинския мирен форум и да засили дейността на китайските банки в Русия.  

Износът на газ от Русия за Европа през 2023 г. е спаднал до най-ниското си ниво от 70-те години на миналия век. След експлозията на „Северен поток“ Русия не може да пренасочи лесно руският газ, предназначен за Европа, към Китай. Европа се снабдява от западносибирските находища, докато Китай се снабдява от източносибирските находища (чрез газопровода „Силата на Сибир-1“). Целта на „Силата на Сибир-2“ е да изпраща газ за Китай и от западносибирските находища