Полша и Унгария реагираха болезнено срещу днешното решение на Съда на ЕС за законност на новия контролен механизъм, който обвързва европейските фондове с върховенството на закона в държавите членки. Той предвижда спиране на еврофинансирането, ако страните нарушават базови принципи на правововия ред и основните човешки права.
"Европейският съюз се превръща в пространство, в което свободата и суверенитетът могат да бъдат незаконно отнети от неговите държави членки", заяви полският министър на правосъдието Збигнев Зиобро.
"Това, на което сме свидетели, е исторически момент на промяна на Европейския съюз от пространство на свобода в пространство, в което може да се използва незаконно насилие, за да се отнеме свободата на страните, които съставляват ЕС, или да се ограничи техният суверенитет", каза той.
Според него въпросният механизъм е необходим "за изнудване, за промяна на демократичните решения по начин, по който иска Брюксел, а не полските избиратели". Според министъра днешната дата ще остане тъмно петно в историята на ЕС.
"Ще се води битка. Полша ще участва в тази битка. Няма да позволим демокрацията и суверенитетът да ни бъдат отнети", добави той.
Подобна беше реакцията и на Унгария. "Решението е живото доказателство, че Брюксел злоупотребява с властта, предизвиквайки безпрецедентни атаки срещу нашата страна", заяви министърката на правосъдието Джудит Варга в публикация във Facebook. "Бюрократичният елит не иска да приеме свободния избор и мнението на унгарския народ!", заяви Варга.
Петер Марки-Зай, кандидатът на унгарската опозиция за министър-председател, обеща да спаси еврофондовете за Унгария. "Съдът на Европейския съюз реши вече да не дава пари на крадците. За съжаление сметката се плаща от унгарските граждани", написа той във Facebook.
От "Transparency International Унгария" заявиха, че решението "дава основание да се надяваме, че системната корупция и умишленото разрушаване на демократичния контрол и равновесие ще приключат в Унгария".
Какво реши Съдът на ЕС
Пленумът на Съда на ЕС отхвърли днес жалбите, подадени от Унгария и Полша срещу механизма, който поставя финансирането от Съюза в зависимост от спазването на принципите на правовата държава. Този механизъм е приет на подходящо правно основание, съвместим е с процедурата, предвидена в член 7 ДЕС, и е съобразен по-специално с пределите на предоставените на Съюза правомощия и с принципа на правна сигурност, се казва в решението.
Спирането или намаляването на плащанията трябва да бъде предложено от Европейската комисия и одобрено от поне 15 от 27-те държави членки.
На 16 декември 2020 г. Европарламентът и Съветът на ЕС приеха регламент (ОВ L 433I, 2020 г.), с който се въвежда общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушаване на принципите на правовата държава. За постигането на тази цел регламентът позволява на Съвета по предложение на Комисията да приеме мерки за защита като например спиране на плащанията от бюджета на Съюза или спирането на одобрението на една или повече програми от този бюджет.
Регламентът е в сила от 1 януари 2021 г. Но Европейският парламент е нетърпелив от месеци и дори съди Еврокомисията за отказа ѝ да го активира. Брюксел се оправдава, че той е оспорен в Съда на ЕС.
Унгария и Полша подадоха поотделно жалби пред Съда на ЕС, с които искаха отмяната на регламента. Те обосноваха жалбите си с липсата на подходящо правно основание в Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, със заобикалянето на предвидената в член 7 ДЕС процедура, с превишаване на правомощията на Съюза и с нарушение на принципа на правна сигурност. По двете дела Унгария и Полша се подкрепяха взаимно, докато Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Финландия, Швеция и Еврокомисията се явиха като страни в подкрепа на Европарламента и Съвета на ЕС.
По искане на ЕП Съдът на ЕС разгледа тези жалби по реда на бързото производство. Мерките, които могат да бъдат приети въз основа на регламента, се отнасят изключително до изпълнението на бюджета на Съюза и всички те могат да ограничат финансирането, произтичащо от него. "При това положение, регламентът цели да защити бюджета на Съюза срещу накърняване, произтичащо достатъчно пряко от нарушения на принципите на правовата държава, а не да санкционира сам по себе си такива нарушения", обяснява съдът. Той припомня, че взаимното доверие между държавите членки се основава на "зачитането от държавите членки на общите ценности, на които се основава Съюзът, които са установени и споделяни от тях и които определят самата идентичност на Съюза като общ за тези държави правен ред, сред които ценности са правовата държава и солидарността".
Тъй като посоченото зачитане представлява условие за ползването от всички права, произтичащи от прилагането на договорите по отношение на държава членка, ЕС трябва да бъде в състояние, в пределите на правомощията си, да защитава тези ценности. Съдът уточнява, от една страна, че зачитането на тези ценности не може да бъде сведено до задължение, което държава кандидат носи само докато се присъедини към Съюза и от което тя може да се освободи след присъединяването ѝ. От друга страна, Съдът подчертава, че "бюджетът на ЕС е един от основните инструменти, които позволяват да намери конкретен израз, в политиките и в действията на Съюза, основният принцип на солидарност между държавите членки и че прилагането на този принцип посредством бюджета почива на взаимното доверие, което те имат в отговорното използване на включените в същия бюджет общи ресурси".
Доброто финансово управление на бюджета на Съюза и на финансовите интереси на ЕС могат да бъдат сериозно накърнени от нарушения на принципите на правовата държава, допуснати в държава членка, смята съдът. Следователно хоризонтален „механизъм за финансова обвързаност с условия“ като въведения с регламента, който поставя получаването на финансиране от бюджета на Съюза в зависимост от спазването на принципите на правовата държава от държава членка, може да спада към компетентността, предоставена на Съюза от Договорите, за изготвяне на „финансови правила“ относно изпълнението на бюджета на Съюза, поясняват европейските магистрати.
На второ място, Съдът напомня, че съдържащите се в член 2 ДЕС ценности, които са основополагащи за Съюза и общи за държавите членки, обхващат зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека, в общество, чиито характеристики са по-специално недискриминацията, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.
На трето място, що се отнася до довода на Унгария и Полша за нарушаване на принципа на правна сигурност, по-специално тъй като регламентът не съдържа определение на понятието „правова държава“, нито на принципите ѝ, Съдът подчертава, че съдържащите се в регламента принципи като съставни елементи на това понятие, са широко развити в неговата съдебна практика, че тези принципи намират своя източник в общите ценности, признати и прилагани и от държавите членки в съответния им правен ред и че те произтичат от понятие за правова държава, което държавите членки споделят и възприемат като обща ценност в своите конституционни традиции. Ето защо Съдът приема, че държавите членки са в състояние да определят достатъчно точно основното съдържание и изискванията, произтичащи от всеки то тези принципи.
В заключение Съдът заявява, че регламентът отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност. При тези обстоятелства "Съдът отхвърля в тяхната цялост жалбите, подадени от Унгария и Полша".
