Сърбите са най-резервирани на Балканите към членство в ЕС и само 34% желаят да влязат в Съюза, показва графика от проучване на обществените нагласи, публикувана в личната страница на Том Мойлан в Туитър. Останалите държави, образувани от разпадналата се Югославия, или са членове на ЕС, или са кандидатки, или изразяват такъв стремеж.
Том Мойлан е ирландски представител в службата по политически комуникации на Европейската комисия. Най-силен стремеж към ЕС имат албанците - 97%. След тях са косоварите (също албанци) - 93%. От черногорците и бошняците 76% са за членство в ЕС. При македонците евроентусиастите са 74%.
Графиката, която пропуска Турция, подразни високопоставен турски служител, който реагира, че близо 80 на сто от турската общественост подкрепя членството в ЕС. "Мога да ви информирам, че 79 процента от турския народ желае членство в ЕС", заяви Фарук Каймакджъ, заместник-министър на външните работи и директор по въпросите на ЕС, цитиран от Анадолската агенция и БТА.
Графиката, озаглавена "Кой най-много иска да се присъедини към ЕС?", показва, че бившите съветски републики Украйна (с 91%), Грузия (с 83%) и Молдова (с 61%) също имат силен стремеж към ЕС.
Държавите, в които няма влечение към ЕС, са постигнали равнище на живота по-високо или съпоставимо със средното в Евросъюза и смятат, че самостоятелно се справят достатъчно добре. Това са Швейцария (с 3% подкрепа за влизане в ЕС), Норвегия (с 26%), а също Исландия, която беше кандидатка, но се отказа (с 47%), и Великобритания, която напусна ЕС (с 48%).
Сърбия има статут на страна кандидатка от 2012 г. и започна присъединителни преговори през 2014 г. Досега е успяла да отвори 22 преговорни глави от 35, но е затворила временно само две. От декември 2021 г. Белград няма голям напредък, защото след руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. отказа да се присъедини към общата европейска политика на санкции срещу Русия.
Турция подаде молба за членство в ЕС още през 1987 г., а преговорите ѝ за присъединяване започнаха през 2005 г. В годините след това преговорите бяха по същество замразени, което според Анкара се дължи на политически блокажи от някои членове на ЕС по причини, които не са свързани с нейната пригодност за членство. Истината е, че след опита за преврат през 2016 г. Турция потъпка основни демократични принципи и стана негодна за членство поради непризнаване на европейските ценности. Оттогава преговорите ѝ с ЕС са замразени.
