Сръбският президент Александър Вучич разпореди да се създаде комисия, която да изчисли точния брой жертви на агресията на НАТО срещу Югославия през 1999 година, съобщи сръбският вестник „Вечерне новости“, цитиран от TACC и Агенция Фокус.

Според изданието комисията ще бъде създадена по решение на правителството и ще започне работа на 24 март на 21-ата годишнина от началото на въздушните удари. Тя ще включва представители на армията, полицията и църквата. В Министерството на отбраната на Сърбия, Министерството на вътрешните работи на републиката, както и в две специални служби на страната, ще бъдат сформирани работещи изследователски групи. Подобни групи ще бъдат създадени в администрациите на автономните региони на страната и общините.

Въпреки факта, че са минали повече от 20 години от атаките на НАТО, точният брой жертви на кампанията срещу Югославия не са известни. Официалните данни за жертвите варират от 1,5 до 4 хиляди души, но няма ясна база за всички жертви. Множество международни организации се възползват от това, твърдейки, че "няколко десетки цивилни са загинали".

На 24 март 1999 г. НАТО започна военна операция срещу Федеративна република Югославия. Ръководството на Алианса определи "предотвратяването на геноцида на албанското население в Косово" като основната причина за въздушната офанзивна операцията на силите на Североатлантическия пакт. Според НАТО по време на операцията, продължила 78 дни, самолетите на страните от алианса са извършили 38 хиляди полета, като целта на повече от 10 хиляди от тях е била да извършат бомбардировъчни атаки.

Според военни експерти са изстреляни 3 хиляди крилати ракети, хвърлени са около 80 хиляди тона бомби, включително касетъчни бомби и обеднен уран. По сръбски данни в резултат на бомбардировките са убити от 3,5 хиляди до 4 хиляди души, около 10 хиляди са ранени, две трети от които са цивилни. Според сръбски експерти, през трите месеца на бомбардировките над Югославия от сили на НАТО, на територията на Сърбия са изхвърлени 15 тона обеднен уран. След това страната зае първо място по брой онкологични заболявания в Европа, а през първите 10 години след бомбардировките в страната около 30 хиляди души се разболяха от рак, от които 10 до 18 хиляди починаха.

Материалните щети възлизат на 100 млрд. долара. Бомбардировките на петролни рафинерии и нефтохимически инсталации доведоха до заразяване на водната система на страната с токсични вещества. Според сръбския учен Любиша Ракич количеството обеднен уран, паднало на територията на балканските държави по време на агресията на НАТО, би било достатъчно за създаване на 170 атомни бомби, подобни на тези, които САЩ хвърлиха върху Хирошима на 6 август 1945 година.