След публикуването на доклада на ЕК за България председателят на Съвета за електронни медии Бетина Жотева демонстрира известно развитие във възгледите си за медийната среда у нас. Тя повтори част от негативните изводи на ЕС, отнасящи се до медиите у нас, но ги свърза с общите проблеми на медиите в Европа и по света. Все пак Жотева призна накратко и без анализ, че парите, които правителството разпределя за медийни кампании, са превърнати в инструмент за създаване на кръг от удобни телевизии, радиа, вестници и интернет сайтове. "Тук обществени поръчки за раздаване на пари не се правят. Когато се раздават пари от оперативните програми, би трябвало да има обществени поръчки", заяви Жотева по Би Ти Ви, но без да разгледа темата кой най-често получава такова финансиране и как това се отразява на редакционната му политика спрямо властта.

Според нея в България има ясна тенденция част от средствата за масова информация да се оформят като проправителствени, но така било в целия свят. "Има много тревожна тенденция за мен-избират политическа страна, било за хора, било за решения. Тази тенденция се провидя около Брекзит. Това даде сигнал за цял свят. Сега в САЩ е –ние сме за Тръмп, ние сме против. В България има видими предпочитания за едната и другата страна. Не би трябвало медиите да избират страна. Частните медии имате пълната свобода да разговаряте с когото пожелаете и да вземате позиция. В обществените телевизии нещата не трябва да са така", смята тя. Жотева обаче не засегна въпроса защо Комисията за защита на конкуренцията се превръща във все по-видим фактор на медийния пазар, като забранява на чуждестранни инвеститори като чеха Петр Келнер да влизат него за сметка на приближения до управляващите бизнесмен Кирил Домусчиев. Тя не коментира и защо критични към статуквото журналисти загубиха работата си след смяната на собствеността на Нова телевизия и други медии.

При встъпването си като шеф на СЕМ преди няколко месеца Жотева заяви, че не разбира защо България е на 111-то място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници". Същата е и тезата на ГЕРБ и на ДПС. Едно от заключенията на неправителствената организация бе, че с миналогодишния конкурс на СЕМ за генерален директор на БНТ и с избора на Емил Кошлуков на поста обществената телевизия е минала на явни проправителствени позиции. "Бих помолила "Репортери без граници" да ни обясни как е изчислила, че България е при Того и Гана по отношение на свободата на медиите“, каза тогава Жотева.

Днес председателят на СЕМ най-пламенно и изцяло се съгласи със заключението в доклада на ЕК, че "СЕМ не разполага с ресурси, за да изпълнява ефикасно задачите си и е финансово зависим от държавата за предоставянето на необходимите ресурси". "Всичко в доклада относно начина, по който се финансира СЕМ, е вярно. Последните години съветът се е превърнал в един конюнктурен орган, който вече не може да си изпълнява задълженията и по закон. Ние не можем да наблюдаваме телевизиите и радиата, и да ги контролираме, защото нямаме техническата възможност за това“, обяви Жотева. От СЕМ се изпратили през август писма да председателя на Народното събрания Цвета Караянчева, до премиера Бойко Борисов, до финансовия министър молба за помощ за осигуряване на нужната техника. Предупредили са, че няма да могат да наблюдават медиите дали спазват закона по време на избори. Реакция обаче не е последвала от нито една институция. „Ние не можем да правим записи, за да видим какво се случва в ефир. Молим телевизиите да ни дадат запис, за да ги санкционираме“, обясни председателят на СЕМ.