България се нарежда последна сред страните членки на ЕС по медийна грамотност, показва ново изследване. Тя е на 33-о място от общо 41 държави, включени в Индекса на медийната грамотност за 2022 г. В същата група, но по-напред от нас са Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, но с по-лош резултат от България влизат и Молдова, Черна гора и Турция.
Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София" и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората. Тъй като индикаторите имат различна важност, в модела те имат различна тежест. Индикаторите за свобода на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници) наред с индикаторите за образование (PISA), като сред индикаторите за образование най-висок дял има четивната грамотност. Индикаторите за електронно участие (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест спрямо останалите индикатори.
Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място) са начело в класацията на Индекса за 2022 г. Тези държави имат най-висок потенциал за устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията поради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие между хората, които са характерни за тях, отбелязват от "Отворено общество".
България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-о място от 41 държави, изоставайки включително и от държави в региона, които са извън ЕС като Украйна, Сърбия и Турция, но получавайки сходни резултати с тези на Румъния. Лошите резултати на нашите ученици в международните изследвания PISA са добре известни, но нито едно правителство не е успяло да направи работеща стратегия за повишаване на уменията им.
Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини. Например правителството на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна грамотност, счита силната държавна образователна система за основен инструмент за противопоставяне на информационната война срещу страната, а „широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството“ се смятат за ключов елемент за противопоставяне на дезинформацията. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини, отбелязват авторите на доклада.
По индикаторите, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, но пък след страни извън ЕС като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието между хората България се представя малко по-добре и заема 29-то място със сходен резултат с този на Португалия и непосредствено след Чехия, включително изпреварвайки друга членка на ЕС – Хърватска. България се представя най-добре по индикаторите за е-участие, заемайки 13-та позиция от 41-на държави в Европа, но тези индикатори имат относително малка тежест при определянето на крайната класация.
В Индекса на медийната грамотност е направен и клъстерен анализ, който разделя страните по групи според близостта на техните резултати и който показва наличието на определени географски модели. Страните с най-добри резултати са разположени в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът показва, че има концентрация на държави в Югоизточна и Източна Европа, които са потенциално по-уязвими към фалшиви новини, тъй като имат проблеми с няколко аспекта, наблюдавани от Индекса на медийната грамотност – качеството на образованието, медийната свобода, ниското междуличностно доверие или комбинация от проблеми в тези области.
„Притеснение буди обстоятелството, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията“, отбелязва Марин Лесенски, автор на доклада.
