Управляващите от ГЕРБ не са успели да постигнат почти нищо с гръмко рекламираните си мерки за т.нар. изсветляване на пазара на платена телевизия, приети преди 3 г. Това става ясно от изследване на агенция "Алфа Рисърч" за потреблението на тази услуга в България, поръчано от Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори /БАБТО/. Между 120 000 и 314 000 домакинства ползват платена телевизия от нелегален доставчик, се казва в него.  Според "Алфа Рисърч" пазарът се развива изключително динамично и поставя в силна конкурентна среда всички легитимни участници в него – както поради конкуренцията между тях, така и заради нелоялните практики на оператори в сивия сектор. Данните са, че през последните години нелегалното съдържание идва най-силно от доставчиците на интернет телевизия, т.нар. IPTV. Поради увеличението на интернет платформите за достъп до съдържание, потребителите стават все по-изискващи, отказващи да плащат за пакети програми, които реално не използват.

„Анализът на проучването показва колко трудно е да бъде направена реална оценка на пазара с толкова много на брой малки играчи. Това би могло да се случи единствено при пълно статистическо преброяване на населението. Именно затова данните от което и да било проучване не могат и не трябва да се вземат като база при договарянето на цена за абонат от продаващите съдържание. При силни големи играчи и ненаказано пиратското разпространение на съдържание най-голямото предизвикателство за оцеляване стои пред легалния малък и среден бизнес. С развитието на технологиите все по-отчетливо място на пазара намира нов вид пиратство, предлагащо „безплатната телевизия“, чрез IPTV боксове в Интернет. Проучването показва, че от това се възползват минимум 120 000 домакинства. Този проблем ще продължи да се задълбочава и ще влияе на целия бранш, защото тези оператори не плащат авторски права, данъци, социални осигуровки, заплати. Алармираме за него, защото трябва да бъдат предприети     адекватни  действия от страна както на доставчиците, така и от институциите, предвид на променената технологична среда и развитие на пазара.“, коментира Ангел Василев, председател на БАБТО.

"Алфа Рисърч" отчитат три специфики на пазара за платена телевизия и интернет, които трябва да бъдат наблюдавани и взети предвид при анализа на данните.

1.Силна фрагментираност. Извън трите големи оператора (Виваком, А1 и Булсатком), които формират около 66% пазарен дял, десетина средни по-големина оператори, които заемат малко над 13%, съществуват още над 200 оператори, които си разпределят 20 % от пазара, като нито един от тях не надхвърля 1% от абонатите.  При над 5000 населени места в България и тази фрагментация на доставчиците, се затруднява проследяването на пазара.

2. Флуктуиращ сив „пиратски“ сектор, който приема различни форми и променя практиките си успоредно с технологичното и икономическото развитие на пазара. Щетите, които носи за пазара са с най-голяма икономическа тежест за по-малките легални доставчици, върху които големите телевизии прехвърлят своите очаквания за заплащане на права.

3. Ускорено проникване на нови технологии за стрийминг на съдържание, които изместват традиционните доставчици. На практика всички големи медийни компании развиват активно собствени платформи за директен стрийминг, чрез Интернет на своите канали и съдържание до крайни потребители, на абонаментен принцип. Според проучването услугите им се ползват от 8.75% или близо 170 000 домакинства, които гледат платена телевизия през Интернет устройства, а от стрийминг услугите се възползват над 300 000 домакинства като на най-голям интерес се радват HBO GO (6.10%), Diema Extra play (3.7%), Netflix (3%), Voyo (2.2%).

Данните за интернет свързаност показват, че 60% от българските домакинства получават сигнала по кабел, 9.4% ползват мобилен интернет през флашка или сим картата на телефона си,  а други 6.2% ползват само интернет на телефона от мобилния оператор.

През пролетта на 2018 г. Народното събрание прие промени в Закона за електронните съобщения, чиято цел бе да доведат до изсветляване на кабелния пазар. Новите текстове в закона, свързани с този проблем, бяха, че всеки доставчик е длъжен  да предоставя „вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятието си”. Както се вижда обаче, няма особен ефект от новите думички, записани в ЗЕС.