София, Благоевград, Симитли.

Разтревожен за стабилността в невралгичната национална точка Симитли, посетих с велосипед района, за да видя с очите си обстановката и настроенията след масовия бой, с който започна 2020 в центъра на емблематичния град. В петъчния ден, докато премиерът Бойко Борисов инспектираше с джипката строежа на “Хемус”, аз направих внезапна проверка с колело на “Струма”, по оста Благоевград - Симитли. 

По строежа на “Струма” изглежда се работи. Камиони с инертен материал на няколко пъти ме скриваха в облак прах, верижни машини пълзят по насипите; над стария тунел до село Железница (на хвърлей от Симитли) има две нови тръби в планината, през които ще минава новият тунел на “Струма”.

Масовият бой в симитлийската новогодишна нощ

има дълга предистория,

в която ще ви въведа, защото детайлите са важни. 

През септември 2016 г. на един селски събор в района бизнесменът Методи Бачев (по негово време изпълнител на големи обществени поръчки, включително по “Струма”) направи от микрофона на събитието чудовищно изказване по адрес на Бойко Борисов, намесвайки и кмета на Симитли Апостол Апостолов. Така се роди смущаващата Легенда за Симитли, с която доста българи са запознати, а ние няма да преразказваме заради доста фриволните твърдения от интимен характер, намесени в нея.

Апостол Апостолов е бивш футболен съдия и кмет на Симитли пети мандат. Той е подкрепен от всички местни партии, обединени в коалиция “Бъдеще за община Симитли”, а по собствените му концепции “неговата партия е Община Симитли”. Тъкмо затова е толкова важна стабилността на Симитли, където всички партии работят заедно за добруването на народа.

Но явно от времето на това пиянско изказване (2016), а може би и преди това, между тези силни симитлийци Бачев и Апостолов съществува страхотно напрежение, което в новогодишната нощ е избухнало под формата на истинско меле пред заведението на Бачев в центъра на града, където празнува немалка част от населението. Двете страни взаимно се обвиняват в инициирането на агресията. На показани по телевизията видеозаписи се вижда, че

всички ангажирани воюват мъжката

- без значение кой пръв е почнал. В боя освен двамата главни герои участват техни близки, персонал от заведението, приятели, роднини. Между които и синът на кмета, който е депутат от ГЕРБ и футболен съдия - Стефан Апостолов. Тази характеристика - футболен рефер от Югозапада, сама по себе си носи ехото на особен героизъм и специфична нагласа към живота. Депутат от ГЕРБ се знае какво означава, това също е значителна характеристика. 

В тази връзка трябва да приведем и един културен факт, който говори много за атмосферата в района. 

Съществува гигантска по обем фолклорна поема в стила на футболните агиткаджийски песни, в която безброй пъти народният гений на Югозапада повтаря една псувня по адрес на Симитли, която тук не можем да цитираме дори приблизително. Темата на тази безкрайна творба е, че Симитли не е град, футболът на Симитли е достоен за презрение и както казахме - най-тежки и изобретателни псувни, като дори се споменава и Сталин, който според поемата - “...остро заклейми селяните в Симитли”.

(А Симитли все пак е град, при това с не зле ремонтиран център. На мястото на Фандъкова бих пробвал да ангажирам симитлийските фирми, не знам чии са.)

С оглед на всичко изложено дотук - разбирате тревогата ми за стабилността и добруването на този взривоопасен район. 

Отидох в Симитли не като журналист, а като естественик, пътешественик, психо-социален антрополог, пацифист и хуманист. 

Исках да видя с очите си - застрашена ли е симитлийската стабилност, здрава ли е Симитлийската конвенция? Има ли в град Симитли разделение - хората на Бачев срещу хората на Апостолов? Има ли опасност от ескалация на напрежението и кървав граждански конфликт?

Дали стават такива боеве и за обществени поръчки?

Опитах да заговоря симитлийци на тези теми (разбира се, не с такива патетични думи). Исках да видя - дали при споменаването на инцидента от новогодишната нощ обикновените симитлийци ще се изправят един срещу друг като Монтеки и Капулети, дали ще се надпреварват да се злепоставят едни други. Нищо подобно не се случи, по-скоро мен гледаха странно, че съм дошъл отнякъде да си вра носа в правовия ред на град Симитли.

Влязох в заведението, откъдето са пламнали пиратките на раздора - “димящ пистолет” (повод за конфликта) били пиратки пред заведението на Бачев, срещу които дошъл да протестира кметът Апостолов - и се почнали. 

В петъчния предиобед заведението беше пълно, попитах млад мъж дали има свободно място на неговата маса. 

Той не ми отговори, цъкаше си на телефона, помислих, че не ме е чул, и повторих: "Свободно ли е, извинете?" Без да вдига поглед от телефона, младият мъж изрече: "По принцип не, но може да седнеш!" 

“А боят на Нова година тука ли стана?”

Мъжът с досада премести поглед от дисплея си и ми отговори: 

“По принцип не. Но може да стане.”

Аха. 

Долу-горе в тия интонации протекоха и други мои разговори с народа на Симитли, но един Кирчо се оказа по-сговорчив. Той обаче се представи като “пенсионер по болест, на 27”. Каза, че никъде не ходил на Нова година и от мене чува за боя; по принцип, вика, не сме такива хора, само на пияна глава скачаме на бой. Каза още, че не излиза никъде и си стои вкъщи. Проведохме приблизително следния диалог на площада.
“Четеш ли църковни книги?”

“Позна! Не само църковни, но църковните са много интересни.”

“Кога направиха ремонта тука? Много е хубаво, в София са по-зле ремонтите.”

“Че кога беше… Те тука постоянно си ремонтират, ей там правят нещо пак… Постоянно си ремонтират.”

“Кои фирми?”

“Не знам, аз съм пенсионер.”

(В този момент симитлийския площад прекоси работник с жълта жилетка “Агромах”. “Агромах” е фирмата, с която Бачев в близкото минало изпълняваше големи обществени поръчки. Но след онова чудовищно изказване на Бачев преди няколко години фирмата смени името си на “Грома Холд”; а сега по повод актуалните бойни действия фирмата излезе със специално изявление за медиите, в което се разграничава от Бачев и твърди, че няма нищо общо с него.)

Разменихме последни реплики с младия пенсионер Кирчо: 

“Библиотеката работи ли?”

“Да, оттам си вземам книгите.”

Реших да разгледам библиотеката, за която има указателна табела още на входа на града, после видях още една, както и трета такава - пред самото читалище (санирано) на площада има табела “Библиотека”, която сочи право в сградата. 

Там проведох още един странен разговор, към края на който читалищната служителка заяви, че библиотекарката е в отпуск. 

“А вие откъде сте?”. 

“От София, вестник СЕГА. Дойдох да видя обстановката след боя. В Симитли продава ли се вестник СЕГА?”

“Не знам, питайте” - каза жената и ме посъветва с езика на тялото си да напусна града. 

Намерих с малко труд един брой на вестник СЕГА, беше най-отпред на будката, но покрит с нещо друго. 

Оттеглих се с колелото към Благоевград, инспектирах пак строежа на “Струма” и отидох да си хвана влака. 

На гарата в Благоевград две девойки шумно се целуваха.