В началото на дневния ред на провелия се в петък 11-и конгрес на БФС съвсем набързо и с пълно мнозинство беше приет финансовият отчет на централата за 2022 и 2023 г. Донякъде претупването бе обяснимо, делегатите бързаха да пристъпят към основната точка - избора на нов президент. Но по-внимателно вглеждане в представения баланс дава доста поводи за размисъл, а и доста въпросителни, въпреки че и в двете отчетени години футболният съюз е на плюс. Въпросителни, които не направиха никакво впечатление на делегатите...

През 2022 г. печалбата на БФС е по-голяма - 2.94 млн. лв., и се дължи най-вече на малко по-големите дотации от УЕФА - 12.127 млн. лв. за 2022 г. срещу 11.209 млн. лв. за 2023 г. Освен това, като цяло, разходите преди две години са по-малки - 16.864 млн. за 2022 г. срещу 18.711 млн. за 2023 г.

Именно по-големите разходи са причина и за доста по-малката печалба за миналата година - 618 000 лв. Но разходната част за 2023 г. показва любопитни тенденции.

Например, за всички национални формации (мъже, жени, младежи, юноши, девойки) са похарчени почти 5 млн. лв. (4.998 млн. лв.). Тези изразходвани солидни средства не дадоха някакъв видим резултат - последното ни класиране за голямо първенство е през 2022 г. - европейско за юноши (до 17 г.) в Израел. Тогава разходите за национални отбори са били по-малки - 4.43 млн.

През 2023 г. обаче чувствително са завишени харчовете по служителите на БФС - срещу "разходи за персонал" стои 5.12 млн. лв. (за 2022 г. сумата е 3.9 млн. лв.). Има и други подобни - за управление (2.58 млн. лв.) и административно-технически (1.7 млн. лв.). Т.е. "чиновническото" перо в бюджета на футболния съюз през 2023 г. е на обща стойност 9.4 млн. лв., или половината (50.2%) от общо похарчените 18.711 млн. лв. за годината.

На този фон се набива на очи, че най-малко пари са отделени за "развитие на футбола" - едва 1.693 млн. лв., което е 5.5 пъти по-малко от административно-управленческите.

И това до голяма степен характеризира политиката на БФС - прекалена показност и щедрост около национални отбори, срещу минимални и доста разочароващи резултати. Същевременно - щедри средства за персонала, срещу чувствително по-малко средства за развитие на футбола в България, което би трябвало да е сред основните приоритети на съюза.

Не пролича обаче някой от 469-те делегати на конгреса - и от статуквото, и от опозицията - да е развълнуван от тези смущаващи разлики. Не се чу и в изявите на новоизбрания президент Георги Иванов той да говори за някакво преосмисляне на харчовете в БФС (дано поне е прочел финансовия отчет и да ги е забелязал).

Същевременно представената пред конгреса справка изясни как в БФС кърпят баланса - чрез драстичното увеличение на глобите за клубове, най-вече за обидни и нецензурни скандирания. Рекапитулацията е красноречива - през 2022 г., когато е действал старият дисциплинарен правилник, постъпленията от глоби са 350 000 лв. Докато през 2023 г., когато санкциите вече бяха завишени, постъпленията от това перо са три пъти по-големи - 1.065 млн. лв. И стъкмистиката е готова - БФС е на плюс.