Десетият конгрес на БФС, състоял се на 20 май, направи нещо много важно, заради което най-вече бе свикан - прие бюджета за 2022 г. и всички следващи години до 2026-а. По този начин бе избегната пряката опасност за отнемане на лиценза на футболния съюз - нещо, за което се бе заканил спортният министър Радостин Василев, ако до 25 май не бъде представен приет бюджет на футболната федерация за настоящата година.
Подобна вероятност би тласнала българския футбол съвсем в нежелана посока и би причинила трайни последствия - нещо, което и опозицията едва ли желае.
А като стана въпрос за опозиция - тя почти липсваше на конгреса. Разбира се, общото събрание не бе изборно и точките от дневния ред като цяло бяха рутинни, без да предполагат особени спорове по тях. Но пък делегатите разгледаха искането на 73 клуба, лишени от членство в БФС на заседанието на Изпълкома на 23 март (почти всички от тях - заради участието им в конгреса, организиран от Димитър Бербатов на 18 март).
Сега бяха върнати само 9, като сред реабилитираните имаше едва два клуба, участвали на форума на Бербатов - "Мрамор и "Спартак 1919" (Плевен). Всички останали 64 си останаха извън системата на БФС. Не им бе дадена възможност дори да бъдат членове без право на глас.
"В момента ние лишаваме 70 клуба с по минимум средно 50-60 човека от участие. Призовавам да се обединим и да гласуваме "за" връщането на всички клубове и техните права", заяви от трибуната Мартин Желязков от ФК "Каменово", един от малкото, осмелили се да се противопоставят на общите нагласи. Но не бяха събрани достатъчно гласове и призивът не бе приет (едва 69 делегати се обявиха в подкрепа на тези клубове, а 26 заявиха полуподкрепа чрез "въздържал се").
Малко отклонение за присъствието в залата. На конгреса на 20 май, при регистрирани 445 делегати, в гласуванията участваха неизменно около 400.
Странна загуба на близо 50 делегати
между регистрацията и вота...
"Българското футболно семейство отново е силно и сплотено", отчете президентът на БФС Борислав Михайлов, явно облягайки се на различните гласувания на 20 май. А те смущаващо напомняха форумите отпреди 10 ноември 1989 г. - между 391 и 398 "за", "въздържал се" - между 3 и 5 клуба, и "против" - само един-единствен.
Две са най-вероятните причини да я няма онази опозиция, която се видя на предсрочния конгрес на 12 октомври 2021 г. (тогава средно по около 200 клуба гласуваха "против" предложенията на ръководството на БФС):
- Несъгласие с действията на опозицията, начело с Димитър Бербатов и най-вече с проведения странен форум на 18 март т.г., на който бившият нападател бе избран с пълно мнозинство за президент на БФС и сега чака да види дали съдът ще приеме този избор за легитимен. Тези ходове, съчетани с агресивната протестна кампания и изстъпленията пред централата на БФС на 31 март, вероятно са отдръпнали по-колебливите поддръжници. И сега на Бербатов и екипа му ще са нужни двойно повече усилия, за да върнат доверието им.
- Възможен е и страх от последствията при инакомислие. Защото се видя какво стана с онези 60-ина клуба, които бяха изключени като членове на БФС. Така не само основното ядро на опозицията бе "обезглавено", а отказът за помилване бе знак какво може да се случи с останалите. Поне за това намекна самият Бербатов в обръщение.
"Голям брой клубове, репресивно и с методи, целящи всяване на страх и подчинение, се изправиха и гласуваха срещу своите колеги. И тук не ставаше въпрос за гласуване за една или друга програма, един или друг кандидат за президент. Тук това ръководство на БФС манипулативно използва клубове да гласуват под натиск и диктат в явно гласуване срещу своите колеги футболни клубове и тяхното изключване", заяви той след конгреса.
Сега на тези над 60 клуба остава или да подадат нови молби за членство и да чакат до следващ конгрес (който според очакванията на Михайлов ще е през 2026 г.), или да се надяват на решение на съда в полза на екипа на Бербатов. Но докато мине съответното дело през всички инстанции, ще изтече поне година...
През това време те имат нерадостни варианти - да си играят турнири помежду си (някои дори вече започнаха свое си първенство) или да се разпаднат. Все
мрачни перспективи за опозиционерите
Поне засега. А какво е бъдещето, очертано от Борислав Михайлов в гласувания план 2022-2026? Той с гордост го представи пред делегатите и обясни колко много труд е вложен, включително и с помощ от експерти на УЕФА. Сигурно е така, но не може да не прави впечатление наличието на някои цели, които се припокриват с подобни от план 2018-2022. План, който още през м.г. бе обявен за преизпълнен от Михайлов.
Като например - отново се залага развитие на женския футбол, за да се превърнел в колективен спорт №1 при жените, създаване на най-добри условия за свободен достъп до масовия футбол, за пореден път се обещава и стратегия за развитие на младите футболисти.
Но пък повторението е майка на знанието. Дано този път се получат нещата, не само да бъдат отчетени като успешни.
Дано се изпълни и бюджетът, в който приходната част е около 19 млн. на година (с изключение на 2026 г. - 18.1 млн.). Прави обаче впечатление, че основните постъпления са разчетени да дойдат от УЕФА (общо 57,895 млн. лв. до 2026 г.) и от ФИФА (13,835 млн. лв.). Толкова пари са сериозно основание на настоящото ръководство да се надява да изпълни замислите си. И са сериозна надежда за опозицията, че ще има финансово подплатено управление, ако получи възможност за такова.
